Експерти: Няма нищо страшно в доклада на НОИ за пенсиите

Въпросът е дали си струва за сметка на все по-голяма помощ от бюджета , на все по-голяма подкрепа от данъци, а не от осигуровки, да бъде вдигнат стандартът на живота на пенсионерите, коментират икономисти

Няма нищо драматично, което този актюерски доклад казва.

Така бившият социален министър Лидия Шулева коментира актюерския доклад на Националния осигурителен институт (НОИ), един от изводите, в който е, че държавата трябва да ограничи щедростта си към пенсиите и те да растат с по-малък темп,

като за целта трябва да се направят и реформи.

Пред Нова тв тя направи ретроспекция на „ужасиите“, които ни очакват. „През 1997 г осигурителната вноска е била 37%, доволно забравили сме това. Данъците бяха двойни и тройни от сега. Държавата си съществуваше“, каза Шулева.

След това осигурителните вноски започнали да падат, най-ниски са били 2010 г. – 16%.

Имало и 5 г. с „ескозотично решение“ държава да се включва като осигурител, но това минало. В момента вноската е 19,8 обща осигурителна вноска между НОИ и 5% от нея за втория осигурителен стълб. Освен това през 2003 г. коефициентът, пресмятащ колко работещи издържат един пенсионер, е бил 99,3%, сега е 68%, каза Шулева.

Бившата министърка обаче смята, че решенията на проблемите не са тези, които посочва актюерският доклад – вдигане на осигуровките и промяна на Швейцарското правило дали да остане в този вид.

„Трябва да има реформаторско правителство и реформи в пенсионната система, за да се запушат редица пробойни и да се направят баланси в нея, защото тя продължава да има социална функция“, настоя Шулева.

Икономистът Михаил Кръстев е категоричен, че пенсиите няма как да се изплащат

без вноска от централния бюджет. Ние може да начертаем правила, но ако политиците не ги спазватв средносрочен период, те се обезмислят, обобщи той. Той отбеляза, че пенсиите у нас са били шоково повишени, от там е скочила много базата, а Швейцарското правило е било предвидено за друга база.

Има двойно повече отделени пари за пенсии, но пенсионерите не са по-богати, отбеляза той.

Според него като страна с БВП от 200 млрд. винаги може да осигури въпроснит емилиарди за дотация към пенсионната система, но важното е какво се постига. Когато увеличиш толквоа много базата, дори наложени наглед коснервативни ограничения изглеждат различно, каза той.

Адриан Николов от Института за пазарна икономика смята, че докладът прогнозира по-ниска

инфлация през следващите години в сравнение с 2022 г. Прогнозира се обаче и по-ниска динамика на средния доход. „Няма повод за притеснение и политическа намеса. По-ниската инфлация означава, че ще има нужда от по-ниско номинално увеличение на пенсиите,

за да се съхрани стандартът на пенсионерите.

Политическият въпрос е кои са тези мерки, които могат да повишат този стандарт“, добави той. Той смята, че последните мерки за повишаване на пенсиите са довели до спад в неравенствата на пенсионерите, но на висока бюджетна цена. „Притеснява ме, че бе представено като безвъпросна мярка, която не подлежи на обсъждане.

Въпросът е дали си струва за сметка на все по-голяма помощ от бюджета , на все по-голяма подкрепа от данъци, а не от осигуровки, да бъде вдигнат стандартът на живота на пенсионерите“, каза икономистът.

Шулева се възмути, че минималните пенсии не се определят на базата на осигурителен стаж и доход, а административно, по неясни правила. „На която партия , какъвто лозунг й скимне да обяви, казва от утре вдигаме на 200-300-500. Пенсионната система е създадена така, че всеки има определена пенсия според стаж и доход.