Петър Велков
сн. Facebook

Експерт по управление на кризи пред FN: Ковид-обстановката ще се подобри при дисциплина на обществото и контрол от държавата

Вторичен ефект – дълги години здравето на българите ще страда заради големия брой медицински специалисти, починали от COVID-19. А, пътя към подобряване на пандемичната обстановка в България зависи единствено от отговорното поведение на обществото и контрола, които държавата трябва да упражни.

Това заяви в интервю за Flasnews Петър Велков, математик, преподавател и експерт по управление на кризи.

Фатално ли закъсняхме с мерките и т.нар локдаун, който сега се прилага само частично у нас?

– Абсолютен факт е, че закъсняхме с оглед на това, че хиляди човешки животи можеше да бъдат спасени. Със сигурност много по-малко хора щяха да починат и ще починат в бъдеще, защото смъртността е ретроспективна, т.е. в следващите около 20 дни ще си отидат хора, които са се заразили още преди локдауна. Отделно ако ограниченията бяха въведени по-рано, по-бързо щяхме да видим ефекта от мерките. Защото колкото повече се забавяш с адекватните мерки, толкова повече се вдига заболеваемостта. Съответно толкова по-бавно и трудно после ще се върнем към едни нормални стойности. Защото за да може по един нормален начин да се отворят повече неща след каквато и да е форма на локдаун, трябва да са достигнати някакви нормални нива на заболеваемост. И колкото от по-високо ниво на заболеваемост тръгнеш, толкова по дълго би отнел локдауна да подейства.

Какви грешки допуснахме, за да стигнем до тези първи позиции по смъртност от ковид на глава от населението? Отварянето на училищата ли бе най-фаталната от тях?

– Получи се комбинация от много неща, най-вече от липсата на професионално управление на пандемията от лятото насам. От една страна здравната система не беше подготвена, а от друга не подготвихме системата за проследяване, карантиниране и тестване. Всички държави, които се справиха адекватно са категорични, че именно тестването, проследяването и карантинирането са ключови за управлението на кризата. Както виждаме нашата система за това не работи, ние сме една от държавите, която тества най-малко. Няма никакво проследяване на контактите, официално позитивните с PCR не се карантинират, камо ли техните контакти от първо лице, които също трябва да бъдат под карантина. Това е ключово, за да спреш разпространението навреме и да се справиш с овладяването на пандемията. Моята прогноза е, че ако не вдигнем капацитета на тестване и проследяване, много скоро след отварянето ние отново ще се озовем в същата ситуация.

Колкото до отварянето на училищата – те са диспечер, те ускоряват развитието на пандемията, но е и важно как отвориш училищата. Ние го направихме с едни от най-либералните мерки в Европа и в света. Така, че това също е ключово – не самото отваряне, а начина на отварянето. Разбира се важно е и поведението на обществото, но и посланията, които то получава от държавата. Комбинацията от едно население, което масово не вярва в коронавирус и липсата на контрол от страна на държавата, доведоха до резултатите, които виждаме сега – претоварена здравна система, която не може да поеме всички случаи и висока смъртност.

Ясно е, че заразените са повече отколкото официалната статистика, защото много хора се крият, че са болни основно по икономически, но и по социални причини. Какви смятате, че са реалните размери на заболяваемостта в България?

За съжаление това никой не може да каже със сигурност. Разработват се различни математически, статистически и епидемиологични модели. Но, данните в България не са надеждни – тестването е минимално, а с навлизането на антигенните тестове още повече се изкривиха нещата. Болничната помощ също спадна – ако по принцип 15% от хората се приемаха в болнични заведения, последният месец, месец и половина, този процент е 7,5. Тоест много хора, които имат нужда от болнично лечение, не са там. А, това беше другия критерии, по който можеше да се възпроизведат някакви математически модели и да знаем реалната бройка на болните. Смъртността също не е 100% коректна, защото имаме завишена смъртност и това го показват данните на НСИ – не са регистрирани със сигурност между 30 и 50% от смъртните случаи от ковид. Но, според различни модели на изчисления, между 5 и 12 пъти в повече са болните от коронавирус у нас. Официалните на НОЩ са 8 пъти повече, но аз бих казал, че гоним 10 пъти повече заразени от официалните данни.

Вие очертахте една много тревожна тенденция в следствие на смъртността при медиците – райони на България ще останат с години без добри специалисти. Какви ще са последиците от това в по-дългосрочен план?

– Ние така или иначе имаме недостиг на качествени медици в България по различни заболявания, пък по регионален принцип да не говорим. Виждаме, че голяма част от смъртните случаи при лекарите са в малки, отдалечени общини и области, където починалия е бил единствения специалист там и е полагал грижи за болните пациенти. Умират и много анестезиолози, които така или иначе са кът в България, а тази специалност е ключова за всички заболявания, изискващи интервенции. Така, че определено това ще е ужасяващо и поне едно десетилетие ще наблюдаваме резултатите от смъртността при лекарите. Защото един специалист в сферата на медицината се изгражда в продължение на много години, между 10 и 20 най-малко, А, за да бъде топ специалист, икони на медицината, каквито загубихме последните месеци, ще трябва да минат 25-30 години. Губим освен човек, който в момента е адекватен и може да помогне, но и губим човек, който може да обучи младите кадри. Да не говорим, че така доста българи ще загубят достъпа си до качествена медицинска помощ. В резултат на това ще имаме влошено здравословно състояние на българите, включително вторични смъртни случаи от факта, че те няма да бъдат лекувани по най-адекватния начин и навременно да получат специализирана медицинска помощ.

Какво трябва да очакваме в по-краткосрочен и по-дългосрочен план в развитието на пандемията в България?

– В краткосрочен план се надяваме вече да затвърдим т.нар. плато, тоест да спре ръста на новите случаи. Последната седмица, две има тенденция на спад, което е в резултат на половинчатите мерки, които бяха въведени преди месец. Говорим за въвеждането на дистанционното обучение за част от учениците, нощните заведения и тн. – това са ключови неща и виждаме резултатите от тях. А, с колко ще намалеят случаите е наистина много спорно, зависи до колко мерките ще се спазват. Защото виждате има десетки сигнали, че мерките продължават да не се спазват под една или друга форма, така, че ефекта от тях ще бъде доста ограничен. Надеждите на щаба са спад между 30-50% . Но, първо ще спаднат леките случаи, след това тежките и накрая когато започне отварянето ще видим и някакъв реален спад на смъртността. Аз не съм оптимист – ако на 21-и декември тръгнем да отваряме всичко и без промяна в ключовата система „тестване, проследяване, карантина“, много бързо януари месец ситуацията ще стане отново тежка за нас. А, в дългосрочен план – по-надалеч от януари не можем да говорим, защото вируса го знаем, нещата при него са ясни, но най-важното е нашето поведение като граждани. И контролът и системите на проследяване, които държавата ще приложи. От това зависи какво ще се случи с пандемичната ситуация у нас.

- реклама -