По Конституция президентът не определя насоките на външната политика на България. Едно служебно правителство не може да има някаква своя външна политика, това написа във „Фейсбук“ Борислав Цеков от „Института за модерна политика. Ето и целият му пост:
По българската Конституция Президентът НЕ определя характеристиките и насоките на външната политика. Президентът е ДЛЪЖЕН ДА ИЗПЪЛНЯВА характеристиките и насоките на външната политика,
зададени в законите, решенията и декларациите,
приети от Народното събрание, както и тези, които произтичат от ратифицирани от законодателната власт международни договори. Осъществяването на външната политика е прерогатив на Министерския съвет.
Отново в рамката, зададена от Парламента.
При това, следва да се има предвид, че в пълнота този прерогатив принадлежи на правителството, което се ползва с политическото доверие на Парламента и е избрано от него.
В периода от разпускането на НС до конституирането на новоизбрания парламент, служебното правителство, назначено от Президента, следва да поддържа текущо външнополитическия курс, зададен от Парламента и
осъществяван от парламентарно избраното правителство.
Едно служебно правителство НЕ може да има някаква своя външна политика. Не следва и да ангажира държавата със стратегически решения с дългосрочни външнополитически последствия.
Дори и вътрешнополитическата или международна ситуация да налагат спешни действия, които излизат извън рамката на утвърдената до момента външна политика, служебното правителство (респ. Президентът)
могат да предприемат такива само след консултации
с основните партии и при тяхно съгласие. Така стана преди години, например, при служебното правителство на Стефан Софиянски, назначено от президента Петър Стоянов. Тогава под егидата на Президента партиите с пълен консенсус заявиха подкрепа за неотложни действия, като подготовка на Валутен борд
и подаване на заявление за членство в НАТО.
На тази основа служебното правителство предприе необходимите действия. Що се отнася до правомощията на Президента в областта на външната политика, те са ограничени и следва да се осъществяват в рамката, очертана от НС и от избрания от парламентарното мнозинство МС.
Президентът по Конституция има предимно
представителни, а не решаващи функции във външната политика – подписва международни договори, в случаите, посочени в съответния закон, приема акредитивните писма на чужди посланици,
а като несамостоятелно и споделено с МС
правомощие – назначава посланици на Република България в други държави и международни организации. Президентът няма право на своя самостоятелна външна политика.
Казвам всичко това по повод на изявленията на
г-н Радев, че щял да налага вето на Европейския съвет при санкции срещу Русия в ядрената област и че не трябвало повече да се допуска военна помощ от България за Украйна. В периода до изборите на ново НС Президентът може да предприема такива радикални действия и позиции във външната политика, които противоречат
на установената от предходния Парламент
и парламентарно избрано правителство рамка, само ако е провел консултации с основните партии и има тяхното съгласие и подкрепа за това. В противен случай съставлява еднолично управление, което излиза извън конституционната територия на президентската институция и подменя парламентарното управление с пряко президентско управление, каквото Конституцията не предвижда.
Зареждане ...