Димитър Илиев

Ексклузивно във FN: Димитър Илиев за смеха, тъгата и живота на драматурга по време на пандемия

С режисьора Димитър Илиев разговаряме на фона на успеха на последната му постановка „Shopping and F***ing“ – за усмивките, за размислите и за живота по време на пандемия:

 

Димитър Илиев

 

Как преминаха твоите театрални сезони по време на пандемията?

Разтревожено. Разтревожено заради липсата на работа. Заради колеги, които останаха без работа, заради представления и идеи, които се отложиха или отмениха. Имах си през това време една своя свобода, а именно да си остана сам с любимите пиеси и книги. Така не ми беше самотно. Разбира се и моите приятели и колеги, с които се подкрепяхме през цялото време и държахме връзка ме караха да съм вдъхновен и да правя с удоволствие нещата, които обмислям. Това да ти се обади колега и приятел и да те попита “как си?” е нещо, което те усмихва и пронизва сивите времена на ежедневието. Също така репетирах онлайн. Беше много странно. От една страна имаше своите позитиви, но беше и някак отчуждаващо. Репетирах си представленията, които сега реализирам.

Последните години си концентриран много в режисурата. Защо избра да тръгнеш в тази посока?

Заради импулс, който човърка в мен. Този импулс е непрекъснато да съм в процес и непрекъснато да работя. Да откривам, да се замислям, да се тревожа с големи текстове, които пулсират в тъмното. А и не мога да седя и да чакам “някой да ме покани за нещо”, минах го това и не е ползотворно. Реших да правя неща, които аз искам и които ми доставят удоволствие.

Първата постановка под твоя режисура е “Сладка смърт” по Мате Матишич. Разкажи ни как и защо я избра за твой дебют като режисьор.

Много обичам колегите Петър Петров и Румен Драганов. Това представление значи много за нас тримата. Елис Вели, Радослав Шуранов и Стефан Филипов ни разбраха. Сработихме се и направихме нещо, което много силно искаме и обичаме. Избрах пиесата заради темите за приятелството и емиграцията. Теми, които силно ме вълнуват и са много лични.

Често ли се смееш?

Мисля, че не. Повече си мълча и си размишлявам.

Какво последно те разсмя със сълзи?

Среща с мои приятели и колеги. Те знаят кои са. Благодаря им.

А кое те натъжава?

Безхаберието, компромисите, злобата, алчността и завистта. Натъжава ме принудата да се обясняваш излишно пред разни “хора” и “институции”, за да постигнеш нещо добро за теб и близките ти. Да се обясняваш, заради недоверието в околните. Натъжават ме хората, които губят дирята на мечтите си. За много неща ми е мъчно и се натъжавам. За много неща ми е писнало до краен предел. Много неща ненавиждам и не понасям. Мога още много дълго да изброявам. Натъжава ме това, че отговорих тук много по-дълго и се замислих много повече от колкото на “често ли се смееш?”.

Сега поставяш диаметрално противоположно представление – “Shopping and F***ing” на Марк Рейвънхил. Как и защо изобщо реши да дадеш живот точно на този текст?

Отново заради мои тревоги и въпроси, които си задавам. Самата пиеса задава въпроси и поставя теми, които те удрят със силата на локомотив. Мисля, че успях да гипокажа и извадя. Зрителите, които ще гледат представлението ще усетят и знам, че актьорите ще поставят тези въпроси, които ни тревожеха шест месеца. Толкова ни беше репетиционния период. Бих искал представлението ни само да отговори на този въпрос.

Кои са най-големите предизвикателства за един режисьор, който поставя такава постановка?

Според мен най-голямото предизвикателството е да останеш верен на драматургията и да не лъжеш. Да не правиш компромиси и да не си казва “Абе може и така”.

Има ли още нещо, което искаш да “извадиш” от този текст?

Да. Това е нещо, което замислям с актьорите от представлението. Въпреки, че направихме 10 представления, аз няма да спра да репетирам с тях и да правим промени преди всяко представление. Тази мисия е трудна, но така работя. Репетицията е нещото, което е най-ценно. Няма да оставя представлението да свиква с нас. Няма да позволя ние да свикнем с представлението.

Колко важни са първите 10 в театъра и какви изводи си направи от началото на пиесата досега?

Че това е изцяло екипна работа. Че няма място за его и префърцуненост. Първите 10 не разбрах как и кога минаха. Мисля, че на представление номер 50 ще мога по-конкретно да кажа колко са важни първите 50.

Какво се промени от премиерата до сега?

Мисля, че почти всичко. Променихме се ние най-вече. Пораснахме.

Усещаш ли публиката да се променя от началото до края на едно представление?

Да. Усещам го и това може само да ме радва и да ни дава стимул да не спираме.

Коя е последната постановка, на която беше и която те разтърси?

“Бесове” на клас Проф. Снежина Танковска в НАТФИЗ “Кр. Сарафов”. Рядко срещано представление. Актьорите в представлението са машини. Отидете и ги вижте.

Каква следа искаш да оставиш у нас и мечтаеш ли за сцена, извън България?

Да. Мечтая си. Мечта ми е да отида до Германия. Там да гледам театър и да имам възможността да репетирам там. Обаче съм реалист и мисля, че Германия доста ще почака. И за втора среща между мен и Прага си мечтая. Пък ако може тази втора да е (работна) среща би било прекрасно.
А за това дали искам да оставя нещо не съм мислил все още. Искам да си вървя пътеката. Искам моите близки да се гордеят с мен. Бих искал да оставям смисъл в екипите с които работя и зрителите на представленията, които правя да усетят това.

Какво четеш в момента?

Тъкмо завърших “Фермата на животните” от Оруел.
Сега започвам “Пътят” на Кормак Маккарти.

А какво слушаш?

Всичко. Иначе в момента прехвърлям албуми на Trivium, Godsmack, Hatebreed и Avenged Sevenfold

Кога отново ще се постави “Shopping and F”?

Следващата дата е 22.10.21
А през Ноември ще играем в “Нощта на театрите” в YALTA art ROOM

- реклама -