Китай, пандемия, семейства, българи

Ексклузивни разкази във FN: Как COVID-19 промени живота в Китай през очите на българите там

По данни от началото на 2020 в Китай има около 370 българи – концентрирани основно в Шанхай, Пекин и провинции Дзянсу и Гуандун – но и на много други места.

В настоящата поредица говорим с петима от тях, намиращи се в ключови региони на страната. Те ще разкажат за живота им през последните месеци, впечатленията им за специалните мерки за контрол на епидемията, за промените и „новото нормално“ в Китай, отражението на епидемията върху работата им, очакванията и прогнозите им, както и за препоръките и идеите им за българския бизнес.

Ето и първия разказ днес, идващ от град Гуанджоу.

Гуанджоу – Население: 20 млн. души

Covid-19 – общо заразени: 597, починали: 1, активни: 17.

–––––––––––––––––––––––––

Казвам се Лейла Соколова.

Живея в южен Китай, град Гуанджоу от 2004 година. Останах тук и сега, когато цял свят пострада от пандемията.

Винаги, след всяко сътресение, светът се променя в някаква степен, приспособява се към новата ситуация и новите условия. Китай не е изключение от това правило. От обявяването на първите случаи на заразяване с Covid-19 минаха доста месеци. Някои от тях бяха доста напрегнати – най-вече покрай пика на заболяването.

Но стъпка по стъпка Китай се справи.

И живеейки в условията на карантина един от най-важните изводи, които си направих е следният: не винаги можем да си направим дългосрочни планове.

Понякога се налага да сложим всичко на пауза и да решаваме проблемите си по друга формула – започвайки от това, което можем да направим тук и сега. Без паника, без гняв. В момента държавата вече функционира нормално, но на публични места и в градския транспорт маските остават задължителни, а шофьорите на градските автобуси мерят температурата на всеки  пътник.

И другият неприятен момент са затворените граници,  поради което ако ти се наложи пътуване извън Китай – просто не се знае кога ще можеш да се върнеш обратно. Бизнес пътувания до Китай са невъзможни за момента.

Като най-голямо неудобство, свързано с пандемията за моето семейство отчитам много дългия период на бездействие, но си давам сметка че изолацията беше неизбежна и правилна мярка.

Здравето е на първо място, а всичко останало е с второстепенна важност. Радвам се, че постепенно старият ритъм се завръща. За жалост има много хора, за които този период беше решаващ и им се наложи да затворят бизнеса си. Много фабрики с които съм била в сътрудничество обявиха, че сменят дейността  – вместо стоките които произвеждаха преди започнаха производство на маски и дезинфектанти. В това има резон, защото поръчките от Европа намаляха, а маските се оказаха продукт необходим на всички.

Кантонският панаир който е едно от най-важните събития за Гуанджоу тази година се провежда онлайн, поради невъзможността да се пътува свободно и опасността от заразяване.

Но в крайна сметка за мен важното е че семейството ми е здраво, и дори мисля, че е плюс, това че животът ни даде възможност да прекараме това време заедно, в нашия дом, да общуваме, да изпробваме нови рецепти, да разговаряме, да четем… за жалост в забързаното ежедневие тези неща остават на заден план. Често правихме видео конференции с други приятели в различните части на Китай, които също като нас бяха затворени в къщи. Тези виртуални трапези се оказаха много терапевтични, беше почти като да се съберем под един покрив.

Освен това, в резултат на това, че фабриките бяха затворени месеци наред,  въздухът се изчисти, небето е синьо … на природата тази пауза и се отрази много добре.

Смятам, че занапред Китай ще е пределно внимателен, но като цяло това е доста икономически стабилна държава и макар да не се размина без криза – тя няма да бъде решаваща. Средната класа тук живее добре, а това е доста добър показател. Вътрешният пазар е голям и за известно време ще поеме удара. Мисля, че моментът е много подходящ за развитие на онлайн програми за езиково обучение. Това е идея за тези  специалисти, които не могат за момента да пътуват към Китай.

- реклама -