издръжка, заплата, доходи, разходи

ЕК поиска да променим схемата за минимален доход

Европейската комисия призовава  държавите членки да модернизират своите схеми за минимален доход като част от текущия ангажимент за намаляване на бедността и социалното изключване в Европа.

В предлаганата препоръка на Съвета относно адекватния минимален доход, гарантиращ активно приобщаване, се посочва как държавите членки могат да модернизират своите схеми за минимален доход, за да ги направят по-ефективни,

което ще премахне бедността и същевременно ще насърчи интеграцията на трудовия пазар на тези, които могат да работят.

Минималният доход представлява парични плащания, които помагат на нуждаещите се домакинства да постигнат определено равнище на доходите, позволяващо им да плащат сметките си и да водят достоен живот.

Те са особено важни във времена на икономически спад, тъй като спомагат да се смекчат последиците от намаляването на доходите на домакинствата за най-нуждаещите се, допринасяйки по този начин за устойчив и приобщаващ растеж.

Тези парични плащания обикновено се допълват от обезщетения в натура, даващи достъп до услуги и целенасочени стимули за навлизане на пазара на труда.

Така схемите за минимален доход не са пасивен инструмент, а действат като фактор за подобряване на перспективите за приобщаване и заетост.

Добре разработените схеми за минимални доходи установяват баланс между намаляването на бедността, насърчаването на полагането на труд и поддържането на устойчиви бюджетни разходи.

Минималният доход и мрежите за социална сигурност трябва да съдържат достатъчно стимули и подпомагане за хората, които могат да работят, за да се интегрират отново на пазара на труда.

Освен това те трябва да бъдат замислени така, че да спомогнат за пълното реализиране на потенциала на екологичния и цифровия преход чрез подпомагане на трансформациите на пазара на труда и активното участие на лицата в неравностойно положение.

Социалните и икономическите предимства на адекватните и целенасочени мрежи за социална сигурност придобиха още по-голямо значение по време на ограничителните мерки, въведени заради пандемията от COVID-19.

Адекватният минимален доход е особено важен и в настоящия контекст на покачващи се цени на енергията и инфлация вследствие на руското нашествие в Украйна, тъй като мерките по отношение на доходите могат да бъдат насочени специално към уязвимите групи от населението.

Предложението ще допринесе за постигане на социалните цели на ЕС за 2030 г. за намаляване на броя на хората, изложени на риск от бедност или изключване, с поне15 милиона, както е посочено в плана за действие на Европейския стълб на социалните права.

То ще помогне и на държавите членки да постигнат целта най-малко 78% от населението на възраст между 20 и 64 години да имат работа.

Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на Комисията по въпросите на икономиката в интерес на хората, заяви:

Системите за социална закрила спомагат за намаляване на социалните неравенства и различия.

Те осигуряват достоен живот за тези, които не могат да работят, и насърчават тези, които могат, да се върнат на работа.

Във време, когато много хора се борят да свържат двата края, за държавите членки тази есен ще бъде важно да модернизират своите мрежи за социална сигурност с подход на активно приобщаване, за да помогнат на най-нуждаещите се.

Така ще можем да се борим с бедността и социалното изключване и да помогнем на повече хора да започнат работа през този труден период.

Комисарят за работните места и социалните права Никола Шмит добави:

Всеки пети в ЕС днес е изложен на риск от бедност и социално изключване.

Във всички държави членки съществуват схеми за минимален доход, но анализът показва, че те невинаги са адекватни и достигат до всички нуждаещи се или мотивират хората да се върнат на пазара на труда.

В контекста на нарастващи разходи за живот и все по-голяма несигурност трябва да гарантираме, че мрежите ни за социална сигурност могат да се справят със задачата.

Необходимо е да отделяме специално внимание на връщането на младите хора на работа, включително чрез подпомагане на доходите, за да не попаднат в порочния кръг на изключването.

На държавите членки се препоръчва:

Да подобрят адекватността на подпомагането на доходите:

Да определят равнище на подпомагане на доходите чрез прозрачна и надеждна методика.
Запазвайки стимулите за работа, да гарантират, че подпомагането на доходите постепенно отразява редица критерии за адекватност.

Държавите членки следва да постигнат адекватно равнище на подпомагане на доходите най-късно до края на 2030 г., като същевременно запазят устойчивостта на публичните финанси.

Да преразглеждат ежегодно и, при необходимост, да адаптират на равнището на подпомагане на доходите.

Да подобрят обхвата и използването на минималния доход:

Критериите за възползване от подпомагане следва да бъдат прозрачни и недискриминационни. Например за насърчаване на равенството между половете и икономическата независимост, особено за жените и младите хора,

държавите членки следва да улеснят получаването на подпомагане на доходите на човек вместо на домакинство, без непременно да увеличават общото равнище на обезщетенията на домакинство.

Освен това са необходими допълнителни мерки, за да се гарантира, че схемите за минимален доход се използват от домакинствата с един родител, който в повечето случаи е жена.

Процедурите за кандидатстване следва да бъдат достъпни, опростени и съпътствани от лесна за ползване информация.

Решението във връзка със заявление за минимален доход следва да бъде издавано в срок от 30 дни от подаването на заявлението с възможност за преразглеждане на това решение.

Схемите за минимален доход следва да се адаптират към ситуации на социално-икономическа криза, например чрез въвеждане на допълнителна гъвкавост по отношение на критериите за допустимост.
Да подобрят достъпа до приобщаващи пазари на труда:

Мерките за повишаване на активността на пазара на труда следва да предоставят достатъчно стимули за (повторно) навлизане на пазара на труда, обръщайки специално внимание на подпомагането на младите хора.

Схемите за минимален доход следва да помагат на хората да си намерят работа и да я запазят, например чрез приобщаващо образование и обучение и подкрепа при и след назначаването на работа и за наставничество.

Трябва да има възможност за съчетаване на подпомагането на доходите с възнаграждения от работа за по-кратък период, например по време на изпитателен срок или стаж.

Да подобрят достъпа до услуги за подпомагане и основни услуги:

Получателите на минимален доход следва да имат ефективен достъп до качествени услуги за подпомагане в сферите на здравните грижи, обучението и образованието.

На нуждаещите следва също така да се предлагат услуги за социално приобщаване като консултиране и наставничество.

В допълнение получателите на минимален доход следва да имат постоянен ефективен достъп до основни услуги като енергията.

Да насърчават предоставянето на персонализирано подпомагане:

Държавите членки следва да извършват индивидуална оценка на потребностите, обхващаща множество аспекти, за да установят пречките, пред които са изправени получателите с оглед на социалното приобщаване и/или заетостта, и подпомагането, от което се нуждаят, за да ги преодолеят.

Въз основа на оценката не по-късно от три месеца от получаването на достъп до минимален доход на получателите следва да бъде даден план за приобщаване, съдържащ съвместни цели, график и специален пакет от мерки за подпомагане на постигането им.

Да направят управлението на мрежите за социална сигурност по-ефективно както на равнището на ЕС, така и на национално, регионално и местно равнище, и да въведат механизми за мониторинг и докладване.

ЕС предоставя финансиране, за да помогне на държавите членки да подобрят своите схеми за минимален доход и социалната инфраструктура чрез реформи и инвестиции.

Следващи стъпки

Предложението на Комисията за препоръка на Съвета относно адекватния минимален доход, гарантиращ активно приобщаване, ще бъде обсъдено от държавите членки с оглед на приемането му от Съвета.

След приемането му държавите членки следва да докладват на Комисията на всеки три години за своя напредък по изпълнението.

Освен това Комисията ще следи отблизо изпълнението на препоръката в контекста на европейския семестър.

Предлаганият инструмент — препоръка на Съвета — предоставя на държавите членки достатъчно свобода на действие, за да преценят как най-добре да постигнат целите на тази инициатива, отчитайки своите специфични обстоятелства.

Контекст

Всеки пети — или общо 94,5 милиона души — са били изложени на риск от бедност или социално изключване в ЕС през 2021 г.

Мрежите за социална сигурност играят ключова роля за подпомагането на тези хора и оказването на съдействие за тяхното (повторно) навлизане на пазара на труда, ако могат.

Необходими са обаче по-ефективни системи за социална закрила, тъй като около 20 % от безработните, изложени на риск от бедност, не отговарят на условията за получаване на подпомагане на доходите, а между 30 и 50 % от населението, отговарящо на условията, не получават помощ за минимален доход.

https://www.flashnews.bg/kak-shte-se-otrazi-poskapvaneto-na-dolara-na-dohodite-ni/

https://www.flashnews.bg/polezno-kak-se-opredelya-osiguritelniyat-dohod/

https://www.flashnews.bg/dohodite-na-mladite-po-nestabilni-ot-tezi-na-vazrastnite/

 

- реклама -