Едва 6 останали в света през 2024 г: Стрибърниевата ведрица прави опит да се възроди в България

На уникална находка са е натъкнал антропологът и историк от БАН Светослав Стамов – тези дни, при разходка из Манастирските възвишения в Югоизточна България, той открива заплашената от изчезване в света и записана в Червената книга Стрибърниева ведрица.

Уникално красивото растение е български ендемит и, без преувеличение, твърди Стамов,

е най-рядкото растение в света. Открита е за пръв път в началото на 20-ти в. в пловдивско, от чешки естествоизпитател, който се е взирал в красотата на това самотно чудо, разказва ученият. „С времето са открити още 4-5 находища на вида в Тунджанската равнина.

До 1960-те, уви, всички са изчезнали и днес не съществуват,

с изключение на едно – това, от което са снимките“. Кадрите Стамов прави със своя позната. Тя заснема това необичайно, елегантно растение с практически черен цвят на цвета, което е рядкост само по себе си, в последното му находище, което е всичко на всичко около 50 квадратни метра.

Според Стамов това не вещае добри времена за растението.

Миналата година е била критична за Стрибърниевата ведрица – учените се опасявали, че 2024-а може да сложи окончателния край на растението, тъй като тогава поникнали последните 6 екземпляра на света, споделя още Стамов.

И с радост допълва: „Тая година обаче преброих 70 нови екземпляра в находището,

успяло е да плододаде, по чудо, в отчаян опит да оцелее, което значи, че има надежда за него някаква. Находището е в една очукана горичка в средата на нищото, по ръба на Манастирските възвишения. Цялата е в боклуци и отпадъци и насред тях – това стройно, мистериозно чудо, единствено на света“.

По думите му по-миналата година един турски биолог направи опити

да го размножава изкуствено, колкото да установи, че това е невъзможно. „Не е ясно как се размножава и защо е изчезнало. Можем да допуснем симбиоза с някое насекомо, което днес не съществува“, допълва антропологът.

„Ако случайно има някой в приятелската ми листа от тунджанската хълмиста равнина

– долното течение на Марица, го/я моля да си отваря очите за това нещо – не е изключено да е оцеляло още някъде, далеч от човешки очи и ръце, в никому неизвестно находище. Предишните находища са откривани инцидентно,

но, уви, в наши дни има само едно, а останалите не са потвърждавани от 1960-те,

което значи, че по неизвестни причини растението в тях е спряло да плододава, дали изчезнало, дали хибернирало, в очакване на по-добри времена, а дали не изскубано за „домашна украса“ и вази, обаче това точно не е самовъзстановяващо се и е малко чудо като как изобщо е възникнало, толкова непригодено и неприспособено за съвременните условия“, апелира той.