Молекулярни биолози сложиха край на дебата за произхода на аборигените на Великденския остров.
Произходът на коренните жители на острова беше един от малкото етнографски въпроси, останали без отговор. Откъде са дошли първите обитатели на това малко парче земя в сърцето на Тихия океан? От Изток или от Запад? Полинезия или Америка? В средата на миналия век норвежецът Тор Хейердал лично демонстрира, че е възможно да доплува на сал от американските брегове до острова.
Но да сложат край на този продължителен спор, очевидно се пада на молекулярните биолози.
Великденският остров или Рапа нуи е един от най-изолираните райони на планетата. Това отдалечено място е трудно да се намери на картата – на повече от три и половина хиляди километра от американския континент и на повече от две хиляди километра от най-близкото населено място – малкия остров на Питкерн. Днес, Великденският остров принадлежи на Република Чили, а 40% от населението са чилийци, а 60% – местните островитяни, чиито предци са населявали острова дълго преди пътешествията на Колумб.
Но как са попаднали тези хора на тази изолирана част от земята?
Повечето изследователи са единодушни, че населението на острова, който холандският пътешественик Якоб Рогевен открива в навечерието за Великден 1722г., са потомците на имигранти от запад – полинезийци, плавали до него с канута в началото на XIII век.
Но има и друга, по-нестандартна гледна точка. В началото на 40-те години на миналия век, Тур Хейердал обявява, че предците на коренното население в цяла Полинезия в това число и Великденските острови са пристигнали от изток – от Южна Америка. В края на краищата, именно оттам произхожда една от най-популярните полинезийски култури – сладките картофи. А и инките, според испанците, периодично са плавали по море в странни на вид салове от балсови трупи.
Разбира се, тази оригинална идея можеше лесно да остане просто едно маргинално мнение, но неудържимият норвежец решава да демонстрира как индианците могат да стигнат до Полинезия. Така Тур Хайердал предприема една от най-невероятните експедиции на ХХ век, върху сал от балсови трупи „Кон-Тики“, в чиято конструкция не е използвано желязо.
Това съвсем не убеждава скептиците, но увеличава броя на съмишлениците му.
Годините минават, а развитието на етногенетиката оставя все по-малко надежда за привържениците на романтичната хипотеза на великия норвежки пътешественик.
През 2006 г. молекулярните биолози издадоха окончателната си присъда: полинезийците имат смесен азиатско-меланезийски произход. Никакви следи от американски гени не могат да бъдат намерени в целия полинезийски триъгълник.
Освен на крайния й югоизточен връх. Великденския остров.
През 2014 г. анализ на ЕНП (единичен нуклеотиден полиморфизъм)в геномите на съвременните жители на Великденския остров показа 8% смес от гените на коренните американци. Освен това, тъй като узряването на половите клетки на ДНК молекула, преминава през процес на преминаване и споделяне на отделни части, то по нивото на фрагментация на части на ДНК с различен произход, може да се твърди, че тази смес на двете етнически групи е датира много отдавна. Колкото по-малко ДНК фрагменти с отличителен етнически ансамбъл на ЕНП, толкова по-рано се е случила срещата на двете етнически групи. Математическо моделиране на процеса показва, че добавката от генотипове на Новия свят се случила в средата на XIX век и\или по време на упадъка на доколумбовата епоха, в края на XIII-началото на XV век.
Не си правете обаче окончателни заключения.
В продължение на почти три века след откриването на острова от европейците, той е бил посетен от огромен брой „гости“, които са оставили своя белег в генома на островитяните. Сред тях са робовладелците от Перу, които най-вероятно са пренесли своите европейско-индийски гени. Добавете още век и половина грешка – и е възможно да получите вярната дата на срещата на гените. Така че, трябва да признаем, че геномите на модерните островитяни са много ненадежден източник на информация, като за окончателен отговор е разумно да се обърнем към изкопаеми останки от пред Колумбовата ера.
Точно така постъпват авторите на изследване, публикувано неотдавна в списание Current biology.
Те анализират ДНК последователността, извлечена от останките на пет аборигена, починали далеч преди откриването на острова от европейците. При това са анализирани и двете последователности на автозомни гени и митохондриален геном. И двата генома са типични за полинезийците.
Какво означава това?
Това означава, че до идването на европейците, оригиналните жителите на Великденските острови са полинезийци, чиито геном съдържа последователност от Азия и Нова Гвинея в съотношение 80 към 20.
Можете да си кажете, че петима души е пренебрежимо малко число за изследване. Че те просто са нямали късмет да станат потомци на индийците например. Възможно е, но малко вероятно.
Великденският остров е доста малък: прилича на скалист триъгълник със страни от 16x18x24 км., населението му винаги е било ограничено, а оттам да се избяга не е толкова лесно.
Така че, новопристигналият генотип с голяма вероятност би трябвало бързо да се смесва с местния генетичен фонд и неговите следи да се забелязват в по-голямата част от жителите на острова след няколко поколения.
В допълнение, ДНК проби са получени от останки, открити в древната столица на острова – Анакена. В близост до нея е разположен един от малкото плажове, подходящи за излаз на брега. Къде, ако не беше тук, може да се случи историческата среща на два генотипа?
Изглежда, че молекулярните биолози правят на пух и прах поредната красива хипотеза. Но въпреки това в историята на полинезийско-американските отношения от преди Колумб все още има много празни петна.
Например, как е получила Полинезия основната си селскостопанска култура – сладък картоф, произхождащ от южноамериканските Анди? Възможно ли е самите полинезийци да успеят да стигнат до американския континент доста преди Колумб и да се върнат с ценно растение? Може би. Но засега учените се въздържат от категорично становище.
Зареждане ...