Един военен дрон за 20 000 долара се сваля с ракета за 400 000
Случаят в Полша показва колко е важно страните-членки да инвестират в противоракетна и противовъздушна отбрана, в това число анти дрон системи. Това заяви по БНТ Ивайло Иванов, военен експерт.
Нашите противоракетни системи и радари са от съветско време, каза той.
„Нужно е разработване на антидрон системи, за да може ефективно и евтино да бъдат сваляни. Защото сега един дрон за 20 000 долара се сваля с ракета за 400 000, вдигането на изтребители също е скъпо. Така че по този път трябва да вървим.
За съжаление, няма как да стане бързо.
Години не сме инвестирали в отбрана, сега трябва да наваксваме. 3-4 години е минималният период, няма как да го ускорим повече.
САЩ и Европа са впрегнали всичките си производства“, поясни експертът.
„Използването на чл. 4 е традиционен механизъм, Турция го е използвала.
Той казва, че всяка държава, която се чувства застрашена и заплашена, може да свика среща на съюзниците, на която да се вземат необходимите мерки за защита. Както и да се сигнализира евентуалният агресор, че сме готови да отвърнем, с което да се респектира агресорът – това е превантивната роля на НАТО. Да не се стига до активиране на чл. 5.
Нашите противоракетни системи и радари са от съветско време. Сега има план да се закупят такива. Трябва да бъдем част от общите усилия за защита на източния фланг“, каза още Иван Иванов.
България е беззащитна срещу дронове,
заяви в ефира на Нова телевизия Иван Миланов, полковник от резерва, вицепрезидент на Международна асоциация за борба с дроновете.
По думите му вече 6 години работят по тази тема и 6 години се опитват да алармираме обществеността и институциите, без особен успех. Не е имало сериозна реакция и след случая около летището в София.
Според него въпросът е дали изобщо страната ни има системи, с които да засече подобни дронове?
„Отговорът е – не. Нямаме действащи системи и считам, че сме беззащитни”, каза Миланов.
„Радарното поле над България е почти никакво в момента. И то е все още на стария принцип, когато беше насочено срещу Гърция и Турция, които бяха наши противници от НАТО, а ние бяхме във Варшавския договор. Сега, когато нещата се обърнаха на североизток, ние реално точно в това направление, закрихме всички тези радарни постови. Има някакво рехаво покритие над 3000 м височина, само около големите градове и големите летища”, обясни Димитър Ставрев.








