Един от четири у нас живее под прага на бедността (Колко сме бедни?)

Един от четири у нас живее под прага на бедността – колко сме бедни? През 2021 г. линията на бедност общо за страната e 504.33 лв. средномесечно на лице от домакинство.

При този размер на линията под прага

на бедност са били 1 532.4 хил. души, или 22.1% от населението на страната.

Менделсон: Бракът по български в цифри – Flashnews

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства

с 11.8%, а относителният дял

на бедното население намалява с 1.7 процентни пункта.

Таблица: НСИ

НСИ отбелязва, че системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2021 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.1 до 31.5%, или с 9.4 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 44.3%, или с 22.2 процентни пункта.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е

тяхната икономическа активност

и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (50.2% за 2021 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 11.8 процентни пункта

по-висок в сравнение с безработните

жени, констатира НСИ.

Графика: НСИ

През 2021 г. делът на бедните сред заетите лица

във възрастовата група 18 – 64 години

нараства спрямо предходната година с 0.3 процентни пункта до 10.0%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти

по-висок от този при работещите

на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 2.8 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Образователното равнище оказва

съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование – 61.1%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява два пъти за лицата с основно образование и над шест пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите

бедни с висше образование е най-нисък – 3.6%.

Оценките на бедността в зависимост от

типа на домакинството показват,

че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години (55.4% за 2021 г.) и едно лице в домакинство – жена (48.6% за 2021 г.). Най-голямо намаление на риска от бедност през 2021 г. в сравнение с 2020 г. се наблюдава при домакинствата с двама възрастни с три и повече деца – с 9.9 процентни пункта. Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 13.9 процентни пункта по-висок отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 31.8 процентни пункта по-висок от домакинство,

в което живее едно лице под 65 години.

Топим се: НСИ отчете колко е намаляло населението ни за година – Flashnews

През 2021 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група – 58.8%, а най-нисък – сред лицата, самоопределили се от българската етническа група – 17.0%. Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската и турската етническа група преобладават пенсионерите (съответно 53.5 и 37.5%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на работещите лица – 32.2%. По отношение на безработните лица най-висок е относителният дял на бедните безработни сред ромската етническа група – 30.3%, при 22.0% от турската етническа група и 11.0% от българската етническа група.

1.Коефициентът на Джини се изчислява на основата на данни от разпределението на лицата от домакинствата по доход и е нормиран в границите от 0 до 100.

- реклама -