Дядо Данчо писа на властта: Помогнете на възрастните хора у нас, няма кой един хляб да ни купи

Дядо Данчо писа на властта: Помогнете на възрастните хора у нас, няма кой един хляб да ни купи. Възрастен човек със сълзи иска от министър – председателя и политиците хосписи и грижа за старите хора.

88-годишен човек от родопско село

отправи апел да се публикува в медиите отворено писмо към министър-председателя Димитър Главчев и кандидат депутатите, независимо от коя партия са.

„Аз не искам нищо за себе си!

Получавам миньорска пенсия. Над 3500 лева. И за какво са ми, какво да ги правя?! Идвам, да помогнете не на мен, а на останалите възрастни хора. На тези  дето са останали като караконджули сами между четири стени.

Дето няма кой едни капки в очите да ни

сложи, да ни каже мръкнало ли се е, съмнало ли се е ! То освен в Мадан, другаде хоспис няма. Ама и там е пълно! Къде да идат, кой да ги погледне?!“, се казват в писмото му.

Припомняме, че в

10-те общини на Смолянска област

няма нито един хоспис за възрастни хора. Единственият хоспис в община Мадан вече е Дневен център за стари хора. Реално възрастен самотен човек в областта няма къде да постъпи и да бъде обгрижван

дори да има миньорска пенсия.

Отварянето на хосписи се вменява като грижа на общините, а за държавната грижа в тази посока няма яснота.

Възрастен човек със сълзи иска от министър – председателя и политиците хосписи и грижа за старите хора

88-годишният бивш миньор Данчо Ортакчиев е от рудоземското с. Оглед.  С отвореното писмо, от името на всички самотни пенсионери,

той настоява министър- председателят

и бъдещите депутати да обещаят да гласуват Закон за всички самотни хора, които са навършили 80 години. Искането му е всички те да имат право на личен асистент по два часа на ден – „да им измери кръвното налягане,

да им помогне за лекарствата,

да им сготви една супа, да им купи хляб“. Сега право на личен асистент имали тези с ТЕЛК-ови решения с чужда помощ.

„Повечето нямаме решение за чужда помощ.

Ама здрави ли сме на тия години?! Не сме! Ама сме и на крака. Душа зорлен не се дава, а пък ни се и живее, бре“, реди и плаче дядо Данчо.

Публикуваме препис от писмото, без редакторска намеса:

До Министър председателя на НР България

От Сдружения Възрастни хора в Н.Р. България

Искаме да бъде гласуван закон за възрастните хора в НР България. В този закон да бъде записано хора, които са преминали прага 80 или 85 г. да имат право на помощ, които са останали по сами между 4 стени. Много не знаят дали е сутрин или вечер.

Много хора са оставени на произвола на съдбата. Няма кой да му каже, че това лекарство е за сутринта, а пък това за вечерта! Няма кой да му сложи капки в очите, в ушите. Хората си отиват с отворени очи, с желание за живот.

Но кой да ги чуе, кой да види! За всичко има закони, но не и за възрастните хора. Тези възрастни хора построиха тази държава. С всичкия си труд ние я построихме .Сега го ядете нашия труд, нашата плът!Всичко що имахме дадохме на тази държава, хубост, младост, здраве. Младостта ни премина в труд, с надежда за по-добър живот. НО, НО..!

Искаме да се случат тия две неща. АСИСТЕНТ И ПО 2 ЛЕВА НА ДЕН ЗА ПО ЕДНО КАФЕ СУТРИН И ЕДНО СЛЕДОБЕД. ДА СЕ ЗНАЕ, ЧЕ ИМА ВЛАСТ И ДЪРЖАВА, КОЯТО МИЛЕЕ ЗА ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА. Ако имате малко чувство и съвест, помислете за тези хора. Те го заслужават. ТЕ СА ВАШИТЕ МАЙКИ, ВАШИТЕ БАЩИ.

С уважение: От Сдружения на възрастните хора в България! Чакаме отговор. Адресът ни е окр. Смолян, гр. Рудозем, Клуб на пенсионера.

Възрастен човек със сълзи иска от министър – председателя и политиците хосписи и грижа за старите хора

- реклама -