слънчев минимум

Доц. Петров от БАН разкрива пред FLASHNEWS: Навлизаме в слънчев минимум, ще има ли нов ледников период?

Сигурно ви е направило впечатление как по-голямата част от месец май преминава в мрачно време. И макар да имаше някои доста горещи дни, Слънцето рядко се показваше.

Това си има обяснение – от средата на миналата година, учените наблюдават липсата на тъмни петна върху Слънцето. Процесът е известен като слънчев минимум и се случва на всеки 11 години. Този период се характеризира с намалена слънчева активност, което респективно води до спад на температурите и на нашата планета.

Сега обаче процеса продължава повече от обичайното. Това даде повод на учените от НАСА преди няколко дни да обявят, че вероятно навлизаме в т.нар. период на „Голям слънчев минимум“.

Последно такъв феномен е имало преди 400 години, когато Земята е попаднала в мини ледникова епоха.

Какви ще са последиците за планетата и климата от този слънчев минимум – разговаряме с доц. Никола Петров от Института по астрономия в Националната астрономическа обсерватория към БАН.

– Да обясним какво представлява слънчевия минимум и с какво настоящия е по-различен от тези повтарящи се цикли на всеки 11 години?

– Измененията на слънчевата активност в период през 11 години са ни познати от повече от 250 години. На слънцето са били забелязани като процеси на активност слънчевите петна. Това са области на слънчевата повърхност, върху които температурата е по-ниска с 1000-1400 келвина в сравнение със заобикалящата ги среда. На фона на повърхността на слънчевия диск ние виждаме тези по-хладни области като тъмни петна, известни още като слънчеви петна. Цикличното им изменение, което се случва през около 11 години се нарича цикъл на слънчева активност.

Това съвсем не означава, че цикличността на слънчевата активност е единствено и само на 11 години – всеки един максимум на слънчева активност може да се различава от предходния или от следващия.

Между 1560 и 1600 г. в продължение на близо 50 години на слънцето не са наблюдавани никакви петна. И това е времето, което ние исторически познаваме като последната „мини ледникова епоха“ на Земята или т.нар. Маундеров минимум.

– На какво се е дължал този мини ледников период и дали сега той ще бъде идентичен на това, което е било преди около 400 години?

– Последните 5,6 години бе доказано лабораторно, че космическите лъчи влияят върху образуването на облачна покривка на Земята. Когато имаме повишена облачност, температурите съответно падат, защото инфрачервените лъчи са възпрепятствани да стигнат до земната повърхност.

От друга страна, слънчевите петна са признак на магнитните полета, които се образуват на Слънцето. На Земята има магнитно поле, което ни пази от космическите лъчи или от заредените частици по време на силни магнитни бури, предизвиквани от Слънцето. Но, когато няма слънчеви петна, магнитосферата на Слънцето също намалява, което дава възможност да навлязат повече космически частици в Слънчевата система и респективно да достигнат до нашата планета.

При един дълбок слънчев минимум, който ако продължи няколко десетки години количеството на космическите частици се увеличава, което се смята, че е една от причините да имаме глобално захлаждане на Земята от няколко градуса средно.

Вижте например последните дни, в които нямахме никакви слънчеви петна върху диска на Слънцето.

От началото на тази година до момента вече над 100 дни имаме слънце без петна. Слънчевият минимум започна около средата на миналата година и от тогава насам много малки петна се появяват в новия цикъл на слънчева активност и са само за няколко дни. Така, че важно е да разберем в следващата година до каква степен ще се появят петна и какъв ще бъде техния брой. Има идея в астрономията, че може би освен този минимум от 11 години, може би съществува и 400 годишен цикъл на слънчева активност, който се обуславя с дълбок минимум и който може да доведе до глобални климатични изменения. Но, тъй като нашата статистика на човечеството е само на няколко века и до сега само веднъж сме установявали това явление, не можем да прогнозираме със сигурност, че в момента започва такъв дълбок минимум.

– Ако все пак хипотетично приемем, че предстои такъв голям слънчев минимум – ще повлияе ли той на глобалното затопляне и ще тръгнат ли надолу температурите?

– Би трябвало. Винаги когато има неясно определена тенденция, климата е едно от нещата, които ни тревожат и то с основание. Наблюдаваме динамика, при която няма определени правила. Имаме разделяне на две визии в научните среди. Смята се и аз съм привърженик на тази идея, че ние вече сме достигнали един от поредните пикове на затопляне на Земята. Все повече хора се обединяват около мисленето, че космическите фактори са основни и те определят глобалния климат на Земята. Така, че ако имаме дълбок слънчев минимум, би трябвало в следващите 10-15 години да имаме тенденция на намаляване на средните температури на планетата и да започне захлаждане.

– Вие казахте, че нямаме статистика на тези дълбоки слънчеви минимуми, но все пак известно ли е колко време продължават?

– Това, което е установено преди 4 века е, че около 40-50 години е имало дълбок минимум без наблюдаване на слънчеви петна. Не можем обаче да твърдим, че има един определящ фактор за глобалния климат на Земята. Това е комплекс от много фактори, които когато се натрупат могат да доведат до глобални изменения и то за няколко десетки години. Има и фактори, които могат да променят климата на Земята в рамките само на дни и седмици.

Като например изригването на някой от четирите известни супервулкани – Йелоустоун, Хавайските острови, Сибирските капани и подводните супервулкани в Атлантическия океан.

Един такъв супервулкан може в рамките на дни да промени глобално климатичната картина. Възможно е това да стане и при сблъсък на планетата ни с голям астероид или комета. Ние, хората да си мислим, че можем да обърнем тенденцията за охлаждане или затопляне в глобален аспект е по-скоро желание да се самовеличаем. Все още човекът не може да влияе върху климата на Земята. Това не означава, че не трябва да пазим околната среда – ние можем да ускорим в една или друга посока затоплянето и захлаждането, но не можем да променим хода на глобалния климат.

- реклама -