Доц. Нина Янчева пред FN: Възможно е смесване на ваксини, при безпроблемна първа доза няма опасност при втората

ЕМА призна връзката на AstraZeneca с появата на тромби. Рискови са жените под 60 години, които са на противозачатъчни, наднормено тегло или автоимунни заболявания.

Това отказа голяма част от хората да се ваксинират с препарата. Тези които си сложиха първата доза също имат опасения.

Какво да правят хората с поставена вече първа доза AstraZeneca, възможно ли е и безпроблемно ли е имунизирането с два различни препарата, отговорите от доц. Нина Янчева-Петрова, ръководител на Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина в МУ-София.

сн. БГНЕС

След последното изявление на ЕМА за ваксината AstraZeneca много хора се страхуват да си поставят ваксината? Според вас трябва ли да се опасяват хората?

 При всяка ваксина и всеки медикамент, в кратката характеристика на продукта са упоменати възможни странични ефекти. Въпросът е колко чести са тези странични ефекти и има ли възможност да бъдат избегнати, както и съотношението полза-риск. Наистина ЕМА съобщи за възможни странични ефекти като тромбози и ниски стойности на тромбоцити, но честотата им е много ниска. Изводите на ЕМА са на базата на общо 86 такива случая сред 25 млн. ваксинирани. Прави впечатление, че се наблюдава предимно при жени под 60 години, затова и някои страни предприеха мерки да не се прилага ваксината на тази група, докато се натрупа повече информация, която да потвърди или отхвърли тези съмнения.

 Възможно ли е смесено ваксиниране –първата доза да е AstraZeneca , втората да е друга? Това крие ли рискове?

 Концепцията за смесване на ваксините не е нова. В продължение на десетилетия изследователите са изследвали подхода, надявайки се да намерят мощни комбинации срещу редица вируси, като грип, HIV и ебола.

При използването на векторни ваксини (каквато е ваксината на Astra Zeneca), тъй като векторът (преносителят) който се използва е вирус, получателите на ваксината могат да развият имунитет и срещу вектора след първата доза. Когато се приложи и втората доза, имунната им система може бързо да унищожи вирусния вектор, преди да достави, това което носи, в случая генетичната информация за протеина на коронавируса.

Така възниква стратегията за използване на различни вируси като преносители за всяка доза. По този начин вирусните вектори във втората доза ще бъдат толкова нови за имунната система, колкото и първата. През 2017 г. изследователи от института „Гамалея“ в Русия създават ваксина срещу ебола, чиято първа доза съдържа вирус, наречен аденовирус. При втората доза обаче се използва друг вирус (на везикулозния стоматит). Когато пандемията Covid-19 започна миналата година, изследователите от Гамалея използват подобна стратегия за създаване на ваксини срещу новия коронавирус. Първата доза използва същия аденовирус като в тяхната ваксина срещу ебола, наречена Ad5. Втората доза съдържа различен човешки аденовирус, Ad26.

От м.февруари 2021 г. във Великобритания обаче започнаха проучвания, при които се използват две различни по механизъм ваксини – първа доза Astra Zeneca и втора Phizer, или обратното. Повече информация за резултатите ще има към м.юни. Във Франция също започна да се прилага този подход, но все още достатъчно данни за ефективността.

 Коя ваксина е най-подходяща за втора доза на AstraZeneca ?

сн. БГНЕС

 

Както вече казах това се прави във Великобритания като проучване, а вече и във Франция, но повече данни ще има след няколко месеца.

 Възможно е хората да се откажат от ваксинация въобще. Може ли да има защита и само с една доза от AstraZeneca?

 Данните показват, че една доза Astra Zeneka предпазва в около 70 % от симптоматично заболяване. Също така информацията е, че възможните странични ефекти, които са изключително редки, се наблюдават в първите две седмици след първата доза. Т.е. ако хората, които имат една доза от ваксината, не са имали подобни прояви, не би трябвало да се притесняват от втората доза.

 

ваксинирани
сн. БГНЕС

Заради страничните ефекти при ваксините ще се забавили ваксинационния план у нас?

Вижда се, че има отлив в момента от ваксиниране, тъй като основната ваксина, която е налична е тази на Astra Zeneka. Тъй  като наистина е доста противоречива информацията, нормална реакция е хората да са притеснени и да изчакват възможността за индивидуална преценка и избор от повече ваксини.

Трябва ли да има по-задълбочени изследвания на рисковите групи преди да се поставя ваксина?

 Данните от ЕМА са че няма напълно изяснени рискови фактори. Това, че тези нежелани събития се случват по-често при по-млади жени, доведе до предположенията, че е свързано с употребата на контрацептиви или има връзка с наличието на генетични заболявания.

 

Възможно ли защитата на ваксините да се влияе от кръвната група, теглото на хората? Има ли случаи да са неефективни?

Проучванията при други ваксини показват, че  затлъстяването натоварва изработването на клетъчен имунен отговор, в допълнение към влиянието на факторите от околната среда и генетични фактори. Има данни за по-лоши индуцирани от ваксина имунни отговори при хора със затлъстяване. Също така при затлъстяване са необходими игли с по-големи дължини, за да се осигури интрамускулното поставяне на ваксината. Вероятно ваксините, поставени в мастната тъкан са по-малко имуногенни и могат да доведат до по-големи локални странични ефекти от тези, които са поставени по-дълбоко в мускулната тъкан.

Няма категорични данни, че кръвните групи влияят върху имунния отговор към ваксините.

При хора с вроден или придобит, поради различни причини, имунен дефицит може да не се постигне необходимия клетъчен и хуморален имунен отговор към ваксините.

 

 

 

 

 

 

 

- реклама -