От днес гимназисти и студенти преминават на онлайн обучение. Епидемиологичната обстановка се влошава и както по всичко изглежда, обръщането на тенденцията все още е само пожелание.
доцент НБУ
Как се случва на практика обучението на студентите и кои са плюсовете и минусите на дистанционната форма?
С тези въпроси се обърнахме към доц. Елена Тарашева – преподавател в Нов български университет. Ето и експертното й мнение.
– Вие сте преподавател с дългогодишен опит – какво е отношението ви към дистанционната форма на обучение?
- Да. Опитът ми се простира доста назад във времето. Дистанционната форма е просто една от формите на обучение. В НБУ я практикуваме от години. В дистанционните програми – които съществуват от много време, студентите имат срещи с преподавателя си в две сесии – контактни или през интернет, а за останалото време им се дават задачи: да прочетат текст, да отговорят на въпроси, да обобщят съдържание, да направят превод, да създадат някакъв филм, текст и т н. След това получават отзив/оценка/редакция от преподавателя и колегите си в групата.
Така общуването се осъществява от дистанция.
То е също толкова общуване, колкото и това – в класната стая.
В много случаи дистанционната работа предоставя по-добри възможности, защото студентите работят самостоятелно, в позната обстановка, ползват ресурси, които вече са направили свои.
Например, в курса ми по онлайн комуникация, всеки студент създава кратко видео за опита си със социалните медии по методика, разпратена от преподавателя и после споделя материала си в така наречено УИКИ – сбор от всички филми на онлайн платформата. Всички виждат и коментират. В много случаи създаденият материал е по-ценен от изреченото extempore в час. Коментарите на колегите са по-добре обмислени и т.н.
Същевременно създаването на видеото става в лично време, без по-чевръстите да се налага да изчакват по-мудните в класната стая, за всяка дейност се ползва „компютърна зала“ – което не винаги е така в университета. Предимствата са големи за много от дейностите.
От моя опит, много студенти предпочитат тази форма, защото са в чужбина. Имали сме семинари, в които един участник се включва от Гърция, друг – от Норвегия, трети от Америка и т.н. Самият факт на включване на участници от различни части на света обогатява работата неимоверно.
– Мнозина ваши колеги считат, че то е неприложимо или поне недостатъчно за някои специалности – коя част от обучението на студентите страда от затварянето на университетите?
- Наистина е по-лесно да се изправиш пред студенти и да си изприказваш лекцията, отколкото да подготвяш материала за приложение онлайн: да приведеш визуализациите във форма, подходяща за показване през екран; много дейности изискват студентите да попълват в предварително структурирани форми, които трябва да стигнат до тях по някакъв начин.
Работата на преподавателя е тежка. Платформите за съставяне на упражнения предлагат много възможности, но преподавателят трябва да ги познава, да е създавал такива упражнения, за да не бъде изненадан от резултата.
Истинските проблеми възникват с това, че студентите не винаги разполагат с добра техника и възможност да работят пред нея.
Опровергава се тезата за изключителната склонност за ползване на електронни средства за комуникация от младите хора. Нямат или не желаят да ползват микрофон и камера голяма част от студентите. А от гледна точка на преподавателя доста е трудно да се поддържа концентрация не пред лицата на истински студенти с техните усмивки, мръщения, възклицания, а пред черни блокчета с имена – за щастие без две дати отдолу.
В програма Англицистика възникна проблем със стажа на колегите, които се подготвят да преподават в училищата. Не беше справедливо да изпитваме на провеждане на час онлайн, защото това е ново за всички. Но … успяхме някак. Колегите, които преподават в студиата за керамика, рисуване, свирене на инструмент определено не могат да се справят виртуално. Но от студентите в специалността Театър виждаме интересни резултати. Така че възможности се търсят. Лошото е когато се наслагва предубеждение, че не може едно или друго.
– Поддържате ли становището, че качеството на образователния процес пада заради дистанционната форма?
- Напротив! Мисля, че качеството се повишава, тъй като преформатирането на материалите за дистанционно преподаване води до качествено подобряване – включват се новости и не само във формално отношение, наличните лекции се преоценяват критично, създава се повече интерактивност, която в час възниква спонтанно, но онлайн трябва да се канализира. А дали студентите не присъстват без да внимават, не знам. Аз лично понякога подхвърлям репликата „ако някой ме слуша….“. Обаждат се! От друга страна, изпълнението на упражненията в платформите е напълно контролирано, така че няма опасност да се манкира или симулира.Колкото до оценяването, напълно съм сигурна, че дистанционната форма показва слабостите и добрите страни на кандидатите много по-ясно от директния контакт.
Изолирането на възможностите за преписване, подсказване, подмяна не е технически въпрос, а задача на съставителя на теста. Мога да кажа, че в моя департамент сме разработили тестове, за които преписването не може да доведе до добри резултати и е на практика безсмислено. Като оценяващи сме напълно уверени в преценката си.
– Как организирате конкретно онлайн обучението във вашата специалност – разчитате ли самосъзнанието и организираността на вашите студенти?
– В НБУ има свобода на избора, но предпочитана е платформата Мудъл. Преди Мудъл имахме друга платформа, създадена от наш колега, която също даваше добри възможности. Осигурена е постоянна поддръжка, текат семинари за запознаване на преподавателите с различните функционалности.
Разбира се, съставянето на учебно съдържание става само когато си намърсиш ръцете и направиш няколко дейности, за да видиш кое сработва и кое – не. Но много от колегите ползваха Мудъл и преди, наред с часовете „на живо“ – това е една от дейностите, която подлежи на мониторинг и допълнително стимулиране, така че доста голям опит е вече налице.
Самосъзнанието на студентите е sine qua non, условие, без което не може.
Разчитаме на него в голяма степен, разбира се. В началото на всеки курс предупреждавам студентите, че моите материали са в Мудъл, а той съхранява отчет за всеки прегледан материал. Тези отчети се ползват при финалното оценяване.
Нека обърна внимание и на нещо съвсем механично. Когато човек се изправи пред аудитория в класната стая, той вижда абсолютно всичко, което правят студентите – илюзия е, че преподавателят няма да забележи, че си чатиш на телефона или нещо друго. И тези неща, които правят слушателите разсейват и дразнят – поне мен. Но пък често имам студенти, които играят на телефоните си в час без това да им пречи да внимават и да отговарят абсолютно адекватно на заданията на преподавателя. Така че вниманието е сложно нещо.
– Накрая, но не на последно място – смятате ли, че студентите всъщност няма да се чувстват много студенти (от социална и психологическа гледна точка)? Какви са настроенията между самите тях?
- Това е най-неприятната част от дистанционното обучение. Създаването на общност е затруднено от това, че не се събират за ходене в библиотека, или заведение. А общностите подпомагат работата, стимулират мисленето и изобщо са в основата на академичния живост. Но съм сигурна, че те ще измислят заместител – вярвам в тяхната креативност.
Зареждане ...