Все по-често се говори за здравословното хранене, не само при децата, но и при възрастните. Здравословно хранене означава редовно, разнообразно и балансирано. Както вече каза доц. д-р Лалка Рангелова, дм отдел „Храни и хранене“ към Национален център по обществено здраве и анализи, трябва да съобразяваме храните и храненето към човека, а не човек към конкретни храни и режими. Към витамини под формата на хранителни добавки трябва да прибягват само хората, които имат дефицити или при заболяване, а останалите могат да набавят всичко необходимо чрез храната.
Ето съветите на д-р Лалова какво да избягваме и какво да присъства повече в менюто ни по време за пандемия.
– По време на пандемията много се говори за витамините, които да приемаме превантивно, по-малко за храните, които е препоръчително да присъстват в чинията. Какво трябва да избягваме и какво да включваме в менюто си?
– Здравословното хранене е необходимо условие за поддържане на оптимално здраве и работоспособност. Ежедневното разнообразие от храни и напитки осигурява на организма всички необходими хранителни вещества и енергия в достатъчно количество. То се постига чрез ежедневен прием на поне един представител от следните четири групи храни:
- 1 гр. Зърнени храни и картофи;
- 2 гр. Зеленчуци и плодове;
- 3 гр. Мляко и млечни продукти;
- 4 гр. Месо, риба, яйца, бобови храни и ядки.
Храните, от останалите две групи: 5 гр. Добавени мазнини (масло, мас, слънчогледово олио, царевично олио, зехтин, маргарин и др.) и 6 гр. Захар и захарни продукти, сладкарски изделия трябва да се ограничават.
За предпочитане е витамините да се приемат от натурални източници т.е. чрез храните, а не под формата на синтетични съединения, каквито са в хранителните добавки.
Ежедневното здравословно хранене, съдържащо всички необходими хранителни вещества и енергия е достатъчно за осигуряване на необходимите количества витамини и минерали.
При доказан дефицит или при заболяване витамини и минерали се предписват като част от лечението, но това се осъществява под лекарски контрол и в предписани дози.
Продължителният и неконтролиран прием на витамини и минерали крие рискове от появата на реакции от хронично предозиране и също не е полезно.
– Има ли разлика в храните, които трябва да приемане ако сме здрави или ако сме болни от COVID?
Както няма хранителен режим, които да се препоръчва при COVID инфекция, така няма и специфичен режим, който трябва да се спазва от преболедувалите.
Като цяло храненето на болните трябва да бъде щадящо, с цел по-бързото възстановяване на организма от инфекцията. Храната трябва да бъде приготвена чрез препоръчваните технологии на варене, варене на пара, печене и задушаване. Да се подбират храни с доказано качество, като се избягва употребата на имитиращи продукти. Да се избягва пърженото и панирането.
Оптималната хидратация също е важна за елиминиране на токсините натрупани при заболяването.
От течностите да се предпочитат вода, минерална вода, билков чай, фрешове и смутита без добавена захар. Да се избягват газирани и енергийни напитки.
Ежедневно е необходимо да се приемат плодове и зеленчуци, тъй като те са богати на витамини и минерали. Да се предпочитат сезонните плодове и зеленчуци, поради оптималното съдържание на ценни хранителни вещества. Да се подбират такива с жълт, зелен и червен цвят или богати на бета-каротен, който е прекурсор на витамин А-доказан имуномодулатор за организма. Витамин А се съдържа още в млечното масло, черен дроб, месото. Освен витамин А важно значение за имунната система има витамин D. Богати на този витамин са мазни риби- скумрия, сьомга, мерлуза и др., още яйчния жълтък, обогатени млека и др. Важен фактор за добрата синтеза на витамин D в кожата е ежедневното излагане на слънце, тъй като той се образува в кожата под действието на ултравиолетовите лъчи.
За бързото възстановяване на организма значение има и оптималния прием на антоксидантите цинк и селен.
Богати на цинк са черен дроб, месо, яйца и морски дарове, а основни източници на селен са рибата, месото,зърнени храни, яйцата и др. Като се има предвид, че последните три коментирани хранителни вещества се съдържат в месото и месни продукти, то оптималния прием на постно нетлъсто месо и пилешко месо без кожа е задължително условие в храненето след боледуване.
Традиционното българско кисело мляко е функционална храна изключително богата на пробиотици или бактерии с подчертан благоприятен ефект върху стомашно чревния тракт. Препоръчителният дневен прием при възрастен е 200 г на ден. Да се предпочитат млека с намалена масленост или 2%.
Зърнените храни са ценен източник на въглехидрати и тяхната консумация трябва да доставя от 45 до 60 процента от енергията на храната. Да се предпочитат пълнозърнестите продукти пред тези произведени от бели брашна. При стомашно чревни проблеми, обаче в резултат на приема на много лекарства, хляба (бял, типов) да се консумира препечен.
Зареждане ...