Алексей Пампоров, партии, Слави Трифонов, парламент, избори

Доц. Алексей Пампоров пред FN: Необходима е ясна регулация на дейността на социологическите агенции

Днес е ден за размисъл преди парламентарните избори у нас утре.

Каква предизборна кампания видяхме, защо е необходим деня за размисъл и защо е забранено да се публикуват социологически проучвания в деня на вота?

Отговорите търсим от Алексей Пампоров от Института по философия и социология към Българската академия на науките.

––––––––

– Предизборната кампания приключи – как бихте я определили?

Беше доста странна кампания. Тиха. Без ярки дебати. С фактически консенсус по много теми: зелена енергия, дигитализация на образованието, електронно здравеопазване, детска болница… С бягство на лидерите от пряк сблъсък в регионите.

– Защо ни е нужен ден за размисъл – не се ли предполага, че вече сме взели своите решения като избиратели?

Социологическите изследвания показват, че има около 40% твърд електорат, който наистина е взел своето решение и дори кампанията е безсмислена, защото този тип хора просто търсят препотвърждение на нагласите си и не виждат алтернативите. Но има едни 10-15%, от избирателите, които се колебаят. Следят кампанията. Четат програмите. До последния момент може да убедите поне още един човек да Ви подкрепи.

– Какъв е смисълът от „социологическата тишина“ в деня на изборите?

Аз не виждам смисъл. Партиите фактически знаят как вървят екзит пол изследванията. Медиите също. Има една фалшива представа, че изследването в последния момент може да повлияе на мотивацията. Да, така е. Обаче то може да е повод, но не е причина. Ако видите, че Вашата партия печели, може да си кажете: „Ееее, няма смисъл, и без друго ще спечелим“ и да не гласувате; но може да си кажете „Отивам, за да ги смачкаме“ и да отидете. Ако знаете резултатите, ще направите информиран избор, но мотивацията е друга. Освен това „тишината“ е фалшива. Медиите пускат „музикални класации“, „състезания с коне“ и всякакви други али-бали и на практика всеки може да се информира.

– На база опита ви от предишни избори – доколко резултатите от екзит половете се различават от официалните?

Рядко се различават с повече от половин-един процент. Много зависи колко е голяма извадката и как е направена.

– По какъв начин социолозите носят своята отговорност и има ли начин да бъдат наказани за публикуването на абсолютно неверни данни?

Ооо, това е нещо, за което отдавна приканвам. Необходима е ясна регулация на професията и тази практика (по начина по който са регулирани психологическите, юридическите и медицинските консултации). Защото проблемът не е в социологическите изследвания, а в ПР-ските псевдо данни, които се пускат в употреба. Създават се „институти“, които имат виртуален живот от седмица или месец. Тези изследвания са очевидно манипулативни, но медиите – дали поради платената реклама или поради желанието за повече крикове от сензация – ги публикуват често пъти безкритично. Според мен, това трябва да се кодифицира и да има етичен борд, който получава конфиденциален достъп до извадките, въпросниците и данните, с цел проверка и гарантиране на достоверността.

чужбина
сн. БГНЕС

– При каква избирателна активност може да се твърди, че изборите са представителни?

Изборите винаги са представителни, защото всеки има право да гласува. Освен това, избирателната активност е малко мъгляво нещо в България, понеже регистрите на ГРАО не са актуални. Ако им вярваме, в момента населението на страната е 8,5 млн и затова избирателите са 6,7 млн. НСИ, например, показва съвсем различни данни. Ако вземем данните на НСИ за основа, то избирателната активност се движи около 55-60%, но онези два милиона души отгоре в ГРАО регистрите я правят да изглежда ниска.

– Очаквате ли тежки нарушения на утрешните избори и доколко купеният вот може да изкриви цялостната картина?

Купеният вот е ключов, когато става дума за местни избори и малки общини. В национален план е много трудно да се докопаш до мандат с купен вот в една секция или дори в един МИР, например. Купеният вот може да изиграе роля във вътрешнопартийните борби, като пренареди листите в даден МИР. Иначе, тъжната истина е, че всички се опитват да повлияят на вота и в крайна сметка това води до частично неутрализиране на ефекта на национално ниво. Това е безспорно негативно явление, но очевидно прокуратурата на Република България няма желание или няма капацитет да се справи с този проблем.

- реклама -