Долината на гейзерите – красив феномен в Русия

Ако търсим природни феномени в Русия, ще се затрудним какво да изберем от тази красива и богата земя, разположена на огромна територия. Една от перлите обаче със сигурност е Долината на гейзерите в източната част на полуостров Камчатка в руския Далечен изток.

Долината е разположена на около 200 километра североизточно от Петропавловск.

Тя е единственият район с гейзери в цяла Евразия и е втората в света област по концентрацията им на много малка територия. Гейзерите по принцип са рядко явление, но тези в долината, освен че са много, са едни от най-красивите в света. На площ от около 6 кв.км са разположени около 90 гейзера и много топли извори, главно по левия бряг на минаващата оттам река Гейзерная.

Долината се намира в резервата “Кроноцки”, като целият район е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното наследство под името “Вулканите на Камчатка”. Тя представлява каньон, дълъг 8 км, който на места достига 4 км ширина и 400 м дълбочина. Тук може да видите всички известни съвременни форми на хидротермална активност, като постоянно действащи и пулсиращи кипящи извори, горещи езера, гейзери, кални котли, малки кални вулкани, парни струи и нагрети площадки – всичко това съвсем близо едно до друго на много малка площ.

Всяка секунда между 250 и 300 л термални води се изливат в долината.

Големите гейзери са повече от 20 и почти всички си имат имена. По-известните сред тях са Сахарний (от руски – Захарен), Тройной (Троен), Конус, Фонтан, Малий (Малък) и Болшой (Голям). Някои от гейзерите избликват на всеки 10-12 минути, други – веднъж на 4-5 часа.

Долината е открита през април 1941 г., когато хидроложката от резервата “Кроноцки” Татяна Устинова, която заедно с лаборант върви покрай устието на река Шумная, навлиза в тесен проход между скалите. Двамата спират недалеч от мястото, където в реката се влива неизвестен приток.

Навсякъде все още има сняг. На отсрещния склон се вижда парче земя, върху която снегът се е разтопил, а отгоре се носи лека пара. Изведнъж силна струя вода бликва точно към тях. Двамата хукват да бягат, но скоро осъзнават, че струята не може да ги достигне. Избликналата вода спира също толкова внезапно, колкото е и започнала, и Устинова решава, че е наблюдавала истински гейзер, първия известен в Камчатка. Тя го кръщава Первенец (Първороден). После Устинова започва да изследва долината и открива много гейзери, топли извори, вряща кал и топла земя покрай устието на река Шумная. Долината е рекламирана в бившия СССР като един от най-впечатляващите обекти за туристи. Чужденци обаче започват да я посещават едва след 1991 г., като на година тук идват около 3000 души.

Гейзерите са естествени топли извори, които имат постоянна ритмична активност и се срещат доста рядко.

Въздухът напомня за мириса в лаборатория.

Термалните почви не се покриват с постоянен сняг през зимата, растителността започва да се развива и да цъфти по-рано през пролетта, птичките правят гнезда, а кафявите мечки се събуждат по-рано.

Когато застанете в края на долината, пред вас се разкрива изумителна гледка – гирлянди от пара във въздуха, фонтани с вряща вода, невероятни багри по склоновете, по които се стича гореща вода, и зеленина, която ви залива отвсякъде. Въздействието е хипнотично.

Опасно е да ходите в долината без ботуши, но от друга страна, не всеки вид ботуши могат да ви спасят от изгарянията, защото понякога горещото мочурище е повече от 1 метър дълбоко. Единственото сигурно нещо, което наистина няма да ви подведе, е пелинът. Растението предпочита абсолютно сигурни местенца, върху които да расте.

На 3 юни 2007 г. долината е сполетяна от природна катастрофа.

Огромно кално свлачище затрупва две трети от каньона.

Калта блокира река Гейзерная и се образува естествена дига, през която водата започва да прелива в долината и да наводнява гейзерите. Еколозите смятат, че някои от последиците са непоправими. След срутването са погребани или наводнени много от гейзерите. Сред тях са и Первенец и Малий.

След месеци водата, наводнила долината, постепенно започва да се отдръпва. Учените с облекчение установяват, че най-големият гейзер – Великан, не е бил повреден от калта и е активен. Екипът от изследователи, които правят оглед на пораженията, решава да не се използват повече разрушените хеликоптерни площадки в долната част на долината, а вместо това да се построят нови в горната. Две години след катастрофата, през юли 2009 г., в долината се ражда нов гейзер, който изригва вода в интервал между 6 и 20 минути.

Както и при други големи свлачища, теренът в Долината на гейзерите сега е променен, на места до неузнаваемост.

Рохкавият вулканичен туф и глината, които са основната част на свлачището от 2007 г., сега бързо се разрушават от слънцето, влагата и вятъра. По свлачищната маса покарва зеленина, подпочвените води намират изход към повърхността.

Птиците вече смело строят гнездата си по глинените буци, мечките отново прокарват пътеките си.

Новата Долина на гейзерите сега е един огромен полигон за наблюдение как се възстановява природата. Туристите пак посещават каньона, като сега се появиха и нови екологични екскурзии, при които специалисти разказват за причините за естествения катаклизъм в долината и за отношенията между човека и дивата природа.