доклад, ЕК, България, съдебна реформа, главен прокурор, ВСС

Докладът на ЕК: Остават предизвикателствата пред съдебната реформа и борбата с корупцията в България

Европейската комисия представи днес втория годишен доклад за състоянието на върховенството на закона в ЕС.

За България комисията отбелязва, че властите са приели план за действие по досегашните препоръки.

Запазват се предизвикателствата пред съдебната реформа, включително по отношение на отчетността на главния прокурор и състава на Висшия съдебен съвет (ВСС), се посочва в предисловието на доклада.

Отбелязва се, че от първия доклад миналата есен България е изготвила нов закон за отговорността на главния прокурор и неговите заместници, но той е бил отхвърлен от Конституционния съд. Допълва се, че промените във ВСС са били обвързани с неприети изменения в Конституцията.

Посочва се, че Инспекторатът към ВСС продължава да работи с изтекли от април миналата година правомощия.

Повишенията на съдии се извършват извън обикновената процедура на открит конкурс. Изостава цифровизацията на правосъдието, докато ефективността на административното правосъдие се повишава, добавя ЕК.

Отбелязва се, че нашата страна е приела нова стратегия за борба с корупцията до 2027 г., както и че остават значителни предизвикателства пред ефективността на мерките, свързани с почтеността на чиновниците, лобирането и защитата на източниците на сигнали за нарушения. Въпреки предприетите мерки, окончателните присъди за корупция на високо равнище остават малко, сочи оценката на комисията.

„Опасенията, свързани със състава и функционирането на Висшия съдебен съвет (ВСС), остават“, се казва в доклада.

„Въпреки засилената разследваща дейност и увеличаване на ресурсите, окончателните присъди за известни случаи на корупция остават малко и в това отношение предстои да бъдат установени солидни резултати“, посочва ЕК.

Миналата година Върховният касационен съд е произнесъл окончателни присъди по едва 19 дела за корупция. Сред тях няма ни едно дело за корупция по високите етажи на властта.

За първи път Брюксел превръща главния прокурор и неговата недосегаемост в основен въпрос на българската съдебна реформа.

„Липсата на възможност за ефективно наказателно разследване по отношение на главния прокурор и неговите заместници е дългогодишен въпрос, повдигнат не само от Европейската комисия, но и от Европейския съд по правата на човека и Съвета на Европа“, се казва в доклада на ЕК.

Цитирани са данни, според които представители на бизнеса оценяват равнището на корупция сред българските чиновници като високо.

Отчита се спад с 20 на сто в броя на проверките, извършени от КПКОНПИ спрямо 2019 година. Миналата година бяха издадени 33 решения на Върховния касационен съд по дела за корупция, в 19 случая решенията бяха потвърдени, в осем случая бяха отменени и върнати за ново разглеждане, по четири дела решенията бяха изменени и по две от тях наказателното производство беше възобновено.

ОЛАФ препоръча възстановяването на близо шест милиона евро след предполагаема злоупотреба с власт в българско министерство. Предстои да бъдат установени трайни резултати с окончателни присъди по дела за корупция на високо равнище, допълва комисията.

Според ЕК са ограничени доказателствата за ефективност на мерките за почтеност на държавните и общинските служители.

Закони има, но няма доказателства за тяхното прилагане, се посочва в доклада. Допълва се, че няма данни служителите в съдебната система да са подлагани на обучение за борба с корупцията.
Липсата на законови правила за справедливо и прозрачно разпределение на държавния бюджет за медийна реклама все така буди безпокойство. Прозрачността в този случай остава проблем, добавя комисията. В някои случаи изглежда, че спрямо представителите на гражданското общество е оказван натиск чрез клевети и сплашване, се отбелязва в доклада.

ЕК продължава да се тревожи от липсата на прозрачност на собствеността на медиите у нас и отчита, че условията за работа на българските журналисти не са се подобрили в последните 10 месеца.

Комисията отбелязва, че промените в законодателството през преходни и заключителни разпоредби представлява заобикаляне на изискванията за оценка на въздействието от въвежданите правни изменения. Комисията стига до извода, че комбинацията от огромни правомощия на главния прокурор и позицията му във ВСС „води до значително влияние в прокуратурата, във ВСС и в цялата съдебна система“.

„Европа подчерта значението на намаляването на влиянието на главния прокурор в прокуратурата, потенциалното му влияние във ВСС и в рамките на магистратурата. Трябва да се даде възможност за прилагане на ефективен механизъм за разследване (на главния прокурор), включително чрез разширяване на съдебния контрол върху отказите на прокуратурата да започне разследвания. Липсата на съдебен контрол срещу решенията на прокурорите да не започва разследване поражда безпокойство“, се казва в доклада.

Това е поредно настояване, след като в първия доклад за върховенството на закона, публикуван през септември м.г., препоръката спрямо България отново беше да се реши въпросът с безконтролността и безотчетността на главния прокурор.

- реклама -