Доклад: Над 6 хил. деца, които никога не са посещавали училище, са записани през 2024 г.

Националният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси (НССЕИВ) към Министерския съвет проведе първото си редовно заседание под ръководството на вицепремиера Атанас Зафиров, съобщиха от пресслужбата на правителството.

По време на заседанието за ротационен заместник-председател на съвета бе избран Асен Колев

от сдружение „Инфорома“, актуализиран бе и съставът на Комисията по координация на изпълнението на Националната стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021 – 2030). НССЕИВ разгледа и одобри и административния мониторингов доклад за изпълнението през 2024 г. на

Националната стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021 – 2030).

Сред акцентите в доклада, представени по време на заседанието, бяха постиженията по изпълнението на националната стратегия за равенство, приобщаване и участие на ромите за 2024 г. в

сферите на образованието, здравеопазването,

заетостта и върховенството на закона. В сектор „Образование“ докладът отчита повишаване на обхвата на децата и учениците в задължително предучилищно и училищно образование;

осигуряване на приобщаващо образование на деца и ученици,

за които българският не е майчин и които не владеят в достатъчна степен езика и развитие на ват се

политиките за преодоляване

на обособяването на училища и детски градини с концентрация на деца от етническите малцинства, като са осигурени

както европейски средства, така и средства от националния бюджет.

В доклада се посочва, че 6252 деца и ученици, които никога не са били записвани в системата на предучилищното и училищното образование, са записани към началото на учебната 2024-2025 г. Подкрепа по проект, съфинансиран от ЕС, са получили 9000 деца,

за които българският език не е майчин. 1308 са назначените за 2024 г. образователни медиатори.

В областта на здравеопазването водещ акцент е разширяването на акушерската помощ на здравно неосигурени жени и на извършването на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени.

Посочва се, че броят на диагностичните изследвания е увеличен два пъти.

За периода 2021-2022 г. те са около 18 хиляди, а за периода 2023-2024 г. диагностичните

изследвания са нараснали до близо 36 хиляди.

Отчита се и постоянен растеж в броя на здравните медиатори и на общините, в които те работят със средства от националния бюджет на 322 души през 2024 г.