сн. Фейсбук/Игор Марковски

Добрин Досев за премиерата на „Роднина на дъжда“: Да върнем същината си на хора

В неделя, 22-ри ноември, ще бъде премиерата на песента “Роднина на дъжда”, в изпълнение на Добрин Досев. Това е петата песен от проекта “Пеещи артисти”, който стартира на 15-и септември 2020. Идеята за инициативата е на Игор Марковски, който е и продуцент на “Пеещи артисти”.

Добрин Досев изпълнява песента “Роднина на дъжда”, текстът е на Георги Константинов, музиката – на Момчил Колев. Премиерата ще се състои на 22.11.2020/ неделя/ в 08:08 часа в YouTube.

Един писател на средна възраст търси себе си в лабиринт от чувства и в същото време пише “Роднина на дъжда” – роман за живота… Добрин Досев споделя пред FN за емоциите по време на реализацията на проекта и посланията, на които е проводник.

сн. Фейсбук/Игор Марковски

– В неделя излиза премиерата на песента “Роднина под дъжда“, която е част от проекта „Пеещи артисти“. Как решихте да се включите в проекта?

– Първо г-н Игор Марковски ме покани да снимам като актьор в песента на Орлин Горанов „Тунел от самота“. Тогава с него се запознахме лично. Получиха се нещата, на Игор страшно му хареса. След това нашите взаимоотношения нормални, приятелски продължиха, защото си допаднахме като хора. Месец-два по-късно той ми предложи да участвам в проекта „Пеещи артисти“. Аз много се зарадвах, защото с музика се занимавам от много години, още от гимназист. Неговата покана ми дойде отникъде и бях много щастлив, приех на секундата. Текстът за песента е на Георги Константинов, а музиката е на Момчил Колев.

– „Роднина на дъжда“ вид пречистване ли е или потоп от емоции, който залива човека?

– Това е добър въпрос. Бих отговорил и двете. Първо пречистване, задължително, аз така го усещам. И второ – роднина на дъжда – той е човекът, който наистина го О-бича, свързан е с него, защото той, дъжда, измива, изчиства. В този смисъл аз се чувствам негов роднина. Заглавието на стихотворението на Георги Константинов е по-различно, но трябваше да решим дали е подходящо заглавие за песента. Събрахме се тримата с него и с Игор и така го решихме да бъде „Роднина на дъжда“.

– Как определяте времената, в които живеем, с оглед на това пречистване, за което говорите? Имаме ли нужда от един такъв дъжд, който всеки от нас да преживее по своему?

– Живеем в уникално странни времена. Всеки един от нас го разбира и го усеща. Създавайки такава песен, с такъв филм към нея, съм убеден, че всеки човек най-малкото за около половин час ще се почувства много по-добре. Да, имаме нужда от такива песни, от такъв текст, от „Роднина на дъжда“, от пречистване, убеден съм в това. Дори има моменти, в които съм си мислил дали ние хората едва ли не насила не си докарахме този проблем, който съществува в момента. Защото не сме живели истински, съзидателно, съчувствено човек към човека. 

сн. Фейсбук/Игор Марковски

Има нещо много интересно в случката с тази песен.

Аз и Момчил Колев, композиторът на песента, с хубава ирония казвам, че ние двамата с него сме неосъществени икономисти. Така ни се беше стекъл животът, че той и аз започнахме като студенти в УНСС. Ние 4 години учихме, борихме се, успявахме, продължавахме. През това време аз работих в една студентска самодейна театрална студия, той си беше направил банда, в която и аз от време на време участвах. В края на четвърти курс обучение той вече беше официално поканен и работеше с „Медикус“ и група „Клас“. Аз по същото това време кандидатствах в НАТФИЗ и ме приеха. И от там нататък ние останахме неосъществени икономисти. Той професионално се занимаваше с музика, аз с театър, кино, телевизия. От тогава са минали много години, през които ние с него продължихме да поддържаме приятелски, истински отношения – аз често бях на негови концерти, той често идваше на театър…

сн. Фейсбук/Игор Марковски

Докато дойде мига, в който попитах Игор кой ще ми бъде композитор. И той седмица след това ми каза, че Георги Константинов е авторът на текста, Момчил Колев е авторът на музиката. И аз му казах „Игоре, ти знаеш, че с Момчил се познаваме, правили сме музика“. А той ми каза „За какво познанство ми говориш. Аз сметнах кой актьор най-добре ще прилегне към конкретната песен и текст.“ Та така Игор, без да иска ни събра с Момчил след толкова години. И ние с Момчил си направихме едно невероятно, огромно удоволствие да поработим и да направим тази песен.

– Кои са ценностите, които излизат на преден план в песента „Роднина на дъжда“?

– Ние хората, повлечени от потока на работата, на живота, някак се откъсваме, забравяме корените, истинността си, забравяме най-важното – същината си като хора. И в този смисъл тази песен е изключителна, заради текста на Георги Константинов и музиката на Момчил. И после вече, когато чух демото, премислих го, станах проводник на тези мисли и чувства се надявам да достигнат до хората – да се върнем към себе си, към истинските човеци, които сме. Забравяме какви човеци сме. Дори и аз, моята работа като хванеш – аз влизам от роля в роля и забравям кой съм аз самият, истинският аз. Дано хората като слушат и гледат песента, защото тя е и филм,  да усетят и разберат това, което казвам. Ние човеците сме уникални и трябва да запазим своята идентичност. 

Не случайно като сценарий за филма към песента Игор е измислил героят ми, този който пише, или лиричният герой, който си представя, да са боси. Боси вървят по тревата, по камънака, боси ходят – защото земята през краката стига горе до мозъка, до главата, до мисълта. Колкото си по-близо до земята, толкова си по-истински.

сн. Фейсбук/Игор Марковски

– Споменахте, че сме забравили някои от ценностите като състраданието. Мислите ли, че след цялата ситуация ще излезем по-добри хора?

– Толкова много ми се иска да е така. Питате ме дали съм оптимист – много ми се иска наистина да излезем едни по-добри, по-състрадателни, по-смислени хора. Не мога да кажа, че така ще стане. Но мога да кажа, че силно се надявам. Много повече хора да проумеят, да усетят онова, за което говорим – смисленост в работата, в живота ни, състрадателност. И тя не е предизвикана от крайна ситуация, напротив – най-нормалната човешка състрадателност в живота ни.


Проектът “Пеещи артисти” съдържа 10 нови български песни. Първата песен в проекта “Пеещи артисти” беше “Ля Ля” (Людмила Сланева и Герасим Георгиев – Геро), а след това премиера имаха – “Българският тъпан” (Симеон Владов), “Кутийка за спомени” (Татяна Лолова) и “Я, сметни” (Биляна Петринска и Марио Николов). На 14-и Февруари, неделя, в зала “България” Софийската филхармония с диригент Маестро Найден Тодоров ще представи песните от проекта “Пеещи артисти”.

Очаквайте премиерата на 22.11.2020 в YouTube.

- реклама -