До 15 октомври ЕК чака мерки за трайно свиване на дефицита, сега сме в разрез с новите правила

До 15 октомври финансовият министър Гълъб Донев трябва да представи в Европейската комисия план, в който да покаже какви конкретни мерки ще предприеме държавата, за да свие трайно дефицита и да направи стегнат бюджет с до 3% разлика между приходи и разходи.

Това е записано в анализ на представения в Брюксел проект на бюджет 2026.

А Съветът на ЕС потвърди препоръката за започване на процедура при прекомерен дефицит срещу България

От ЕК предупреждават, че проектът за бюджет за тази година е в разрез с

новите регламенти за реформа на фискалните правила. По-конкретно – бламиран е ключов критерий за таван на нетните разходи. Най-общо те са изчистени от лихви, еднократни мерки за увеличаване на приходи и съкращаване на разходи.

Вместо свиване държавата бетонира 9,2 млрд. евро само за заплати в

публичния сектор, които се добавят към 13,7 млрд. социални плащания и пенсии. От ЕК определят това като лавинообразен ръст на разходите и недопустимо изпреварващ икономическия растеж.

България получава и предупреждение за намерението да се финансират чрез дълг текущи разходи

Настоява се корекциите на прекомерния дефицит да се правят не с нови заеми, а със структурни реформи. За Брюксел това намерение било маскиране на дефицита. Посочва се тригодишната прогноза, в която се определя като смущаващ фактът, че номиналният дълг буквално експлодира – от 37,7 млрд. евро към 2026-а до 50,5 млрд. за 2028 г.

Още по-смущаващо било намерението на кабинета да тегли дълг през инструмента SAFE, което нарушава изискванията, защото дори да получим дерогация, тя важи за дефицита, но не и за тавана на дълга.

Като правен вакуум

е определена липсата на законов инструмент или автоматична фискална спирачка. Нещо повече, дава се право на Министерския съвет да преразпределя милиони без санкция на парламента, което взривява фискалната дисциплина.

Заключенията – бюджетната рамка е козметична,

разчита на инфлацията да вдигне БВП и да намали дефицита. Поради това България следва да докладва за постигнатия напредък най-малко на всеки шест месеца – на 30 април и 15 октомври, докато прекомерният дефицит не бъде коригиран.

До 2028 г. на страната ни се разрешава да надвишава максималните темпове на

растеж на нетните разходи в сравнение с тези на приходите. Това може да продължи и след този срок, но само ако е свързано с отбраната. Според препоръката на Съвета на ЕС България трябва да гарантира, че номиналният

темп на растеж на нетните разходи няма да надвишава 4,2%

през 2026 г., 3,4% през 2027 и 2028 г. и 3,2 % през 2029 г.

Министерството на финансите публикува проекта за държавен бюджет за 2026 г., в който се

прогнозира дефицит от 5,7%. От ведомството посочиха, че за периода 2026–2028 г. е разработена рамка, според която да бъдат направени корекции в съответствие с предложението на ЕК.

Според правилата, след като Съветът на ЕС потвърди процедурата по

прекомерен дефицит, мерки трябва да се вземат в срок от 6 месеца. Ако до даденият краен срок, който за България е 2028-а, не са предприети ефективни действия или ако страната не се съобрази с препоръката на ЕС, може да се наложат санкции, включително глоба в размер до 0,05% от БВП за предходната година.

Такъв случай обаче досега не е имало за страна от ЕС

Ако се стигне до нея, трябва да се плаща на всеки 6 месеца, докато Съветът на ЕС прецени, че държавата е предприела ефективни действия. Ако се прецени, че пак няма дисциплиниращ ефект, са възможни още по-строги санкции – например замразяване на средства по европейските фондове.

Процедурата по прекомерен дефицит е механизъм, който има за цел да гарантира, че страните-членки на ЕС, възстановяват или поддържат дисциплината в държавните си бюджети.