Дни до изборите: 5+1 партии в следващия парламент, вижте кои отпадат

54,1% от анкетираните българи заявяват, че ще гласуват на предсрочните парламентарни избори, които ще се проведат в неделя на 19 април.

17,3% са заявили принципното си съгласие, че ще гласуват, но не са решили за кого. 11,3% още не са решили дали ще гласуват, докато 15,6% твърдо заявяват, че няма да гласуват. 1,8% остават без отговор.

Данните от социологическото проучване представи директорът на Центъра за анализи и маркетинг Юлий Павлов на пресконференция в БТА.

Възложител на изследването е Центърът за анализи и маркетинг. Изследването е проведено в периода 3-14 април. Интерюирани са малко са 1011 пълнолетни граждани на България, като 1% от извадката отговаря на 53 000 души с пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните. Метод на формиране на извадката – двустепенна гнездова извадка с вероятност, пропорционална на размера на гнездата. 

Вероятната избирателна активност на предсрочния вот в неделя се очаква да бъде малко над 3 млн. души, посочи Павлов.

Той изтъкна, че най-вероятната формула за парламентарно представените партии в 52-ото Народно събрание е 5+1 партии. Юлий Павлов отчете, че със сигурност в бъдещото Народно събрание влизат:

Коалиция „Прогресивна България“ с 32,1% или 90 наброй депутати, коалиция ГЕРБ-СДС с 19,4% или 55 депутати, коалиция ПП-ДБ с 12% – 34 народни представители, ДПС с 11,2% или 31 депутати и „Възраждане“ със 7% резултат от предсрочния вот с 20 народни представители.

На кантар под чертата остават коалиция „БСП-Обединена левица“ с 4,2% или евентуално биха влезли в парламента 10 „червени“ депутати.

МЕЧ на Радостин Василев също засега остава под чертата за влизане в Народното събрание с 2,8%.

Ще има ли редовен кабинет?

Въпреки евентуалните резултати от предсрочните парламентарни избори, песимизмът надделява над оптимизма за излъчване на редовно правителство в следващото Народно събрание. 37% от запитаните смятат, че няма бъде съставено редовно правителство, докато други 33,4% са на мнение, че може да бъде съставен редовен кабинет.

Доверието към политиците

В челото по високо доверие са Румен Радев и Илияна Йотова – с 47,0% доверие и около 42% недоверие.

Служебният премиер Андрей Гюров е единственият политик с рейтинг на доверие 21,8%, но при него неодобрението е доста по-сериозно – 61%.

Единствените двама политици, които имат позитивен рейтинг са президентът Илияна Йотова и неформалният лидер на „Прогресивна България“ Румен Радев.

Доверието към лидера на ГЕРБ и бивш премиера Бойко Борисов е 15,8%, недоверието – 78%.

Лидерът на БСП Крум Зарков е с доверие 17,1%, а недоверието е 63,4%

Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов е с доверие от 13,4%, а недоверието към него е 76,9%.

Лидерът на „Продължаваме промяната“ и бивш финансов министър Асен Василев е с доверие 13,2%, докато недоверието – 78,4%.

Лидерът на ДПС Делян Пеевски вече има 7% доверие, което е резултат очевидно от неговата работа на терен. Въпреки това Пеевски остава лидер по недоверие – 89,5%.

Другите двама политически лидери Ахмед Доган и Слави Трифонов са с над 80% недоверие.

Доверието към институциите

Президентството е с най-високо доверие и позитивен рейтинг – доверие от 45,5%. Армията също има позитивен рейнтинг от 43% доверие. Полицията е с доверие от 40,9%.

Прокуратурата е с 14% доверие, съдът с 20%.

„По-зле от Народното събрание няма“, отсече Юлий Павлов. Доверието към законодателния орган е едва 9%, докато недоверие 86%.

Кой е най-сериозният проблем пред страната?

На този въпрос 44% от анкетираните са отговорили високите цени и инфлацията.

14,4% от запитаните твърдят, че най-сериозният проблем пред страната са ниските доходи.

17,5% заявяват като проблем лошото управление на страната.

16% виждат най-големият проблем пред страната – корупцията и съдебната реформа.

7,1% от запитванията обвиняват войната в Иран като основен проблем в държавата ни.