сн. БГНЕС

Днес е Преображение Господне – ето защо по традиция се яде грозде

На 6 август Българската православна църква отбелязва един от най-светлите си празници – Преображение Господне. Началото на празника идва от първите векове на християнството и е свързано с едно от най-важните евангелски събития – явяването на Иисус Христос в небесна слава пред трима от най-близките му ученици.

Апостолите не допускали, че Иисус Христос ще понася унижения и страдания – според тях това било несъвместимо с величието и славата Му. Той им говорил често за страданията, които го очакват, за смъртта и Възкресението си. За да укрепи вярата на учениците си, Иисус Христос решил да покаже на трима от апостолите истинната си небесна слава.

Заедно с Петър, Иаков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и започнал да се моли. Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител напълно преобразен.

сн. БГНЕС

Лицето му светело като слънце, а дрехите му блестели като светлина. Иисус беседвал с двама от най-великите представители на Стария Завет – пророците Мойсей и Илия, за предстоящите си страдания и Кръстна смърт в Йерусалим. В един момент светъл облак осенил всички и от него се разнесъл могъщ глас: „Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение. Него слушайте“.

При тези слова свише, апостолите в силен страх паднали ничком на земята. Когато славата Господня се скрила от тях, Господ се приближил към учениците си и казал: „Станете, не бойте се!“. Това чудодейно събитие трябвало да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания, да укрепи вярата им в Неговата Божествена природа.

За всички вярващи християни и до днес Преображение Господне е свързано с промяна и с нова надежда.

Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година.

Според народната традиция до този ден не се яде грозде, защото още „не е кръстено“. Сутринта на празника стопанките отнасят на църковната служба първите откъснати гроздове и варено жито и свещеникът ги опява и прекадява заедно с други плодове – дини, круши, ябълки. После раздават плодовете на съседи и роднини.

В малките градове и села на България все още са живи колоритните народни обичаи, свързани с Преображение Господне.

Правят се панаири, разменят се животни и стоки. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби. Според традиция от най-дълбока древност женитбите се правели през септември, за да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен период.

В нощта срещу празника в небето се отваря „божата врата”.

На нея се явява сам Господ и изпълнява желания. Това вярване съществува и до днес. Отнася се преди всичко за друг граничен момент в природата, отбелязван на Богоявление (Йордановден, 6 януари). Но надеждата за светло преображение и промяна държи будни хората и срещу Преображение. На много места у нас майките карали децата си да гледат нощното небе, за да не пропуснат мига и да се помолят за здраве и богатство. Учели по-младите, че това е време за равносметка и вътрешно преобразяване – преди да се смени сезонът и природата да поеме към зимното затишие.

Според българския народен календар на 6 август настъпва трайно преобразяване в природата. Слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи.

- реклама -
Flashlight gif 640×90