Рокфелер

Династията Рокфелер: Светът им принадлежи

Вече близо два века фамилията Рокфелер е световен синоним на богатство и власт.

Власт, която е толкова силна, че определя живота на планетата. И това не е преувеличено. Във всеки момент някой от членовете на фамилията или няколко са в тесни връзки с политици, банкери, общественици.

За разлика от други богати фамилии, които с времето са загубили влиянието и парите си, Рокфелер успяват да запазят империята си. Името на империята е начело на всички конспиративни теории, най-популярната от които твърди, че светът се управлява от няколко семейства – правителство в сянка, което дърпа конците на човешките съдби.

В едно свое интервю покойният вече Дейвид Рокфелер каза нещо, което после никога не повтори: „Тайно общество от банкери на практика управлява световните дела, то е нещо като световно правителство”.

Началото

Световното господство започва от търговец на коне и пътуващ аптекар, който през втората половина на 40-те години на миналия век обикаля селата на щата Ню Йорк.  Истинското му име и досега е забулено в тайна. Смята се, че е германски емигрант.

Той има седем деца, първото от които се ражда през 1839 г. Този син става петролен крал и основател на династията. Името му е Джон Дейвидсън Рокфелер. Той завършва търговско училище и още 16-годишен става помощник-счетоводител в една от агенциите за въглища и жито в Кливланд. На 19 г. е напълно самостоятелен. Отваря комисионен магазин с хиляда долара капитал. Парите получава назаем от баща си срещу много висока – 10-процентова, годишна лихва!

Не минава една година и той заболява от тежка стомашна болест. Повече от две години се храни само със сухари и кисело мляко, а лекарите му предричат ранна смърт. Косата и веждите му окапват, а лицето му се набръчква. На 20 г. е така състарен, както на 98.

През 1862 г. вниманието на 23-годишния Рокфелер е привлечено от „петролната треска“ и той построява рафинерия в щата Охайо, на около 200 мили от петролните кладенци в околността на Кливланд. Не случайно избира това място. Този младеж, с лице на мумия е първият, който разбира значението на транспорта от гледна точка на търговията с петрол и че Кливланд, разположен близо до големите американски езера и при пресичането на две железопътни линии, в бъдеще ще играе ключова роля при доставянето на петрол до най-големите тогава промишлени области и до източното крайбрежие на Съединените щати.

Рокфелер изкупува повечето от акциите на Южната рафинерийна компания

Той сключва тайни споразумения преди всичко с ръководителите на Пенсилвания. Подробностите за това стават публично достояние по-късно, едва когато те завеждат съдебно следствие срещу петролния крал. Схемата е следната: Рокфелер осигурява превозването на определено количество суров петрол при условие Пенсилвания да превозва неговия петрол на половин цена, като в същото време му плаща тайно и известен процент от по-високите транспортни разноски, заплащани от неговите конкуренти. Това означава, че петролът на Рокфелер става по-евтин от петрола на конкурентите и те са принудени да избират: или да фалират, или да свият знамената.

Той организира първата промишлена шпионска мрежа в капиталистическия свят и с нейна помощ купува онези земи, през които конкурентите искат да прокарат петролопроводи. Построява такива петролни рафинерии, които привидно са конкурентни на рафинериите па Рокфелер, но в действителност са негова собственост. А когато конкурентите му се съюзяват с тези предприятия, смятайки, че ще се борят заедно срещу Рокфелер, разбират, че са продали предприятията си на противника. В 1870 г. Рокфелер вече поглъща най-опасните си конкуренти и с основен капитал от един милион основава компанията „Стандард Ойл“.

Бизнесът според Рокфелер

През това време сред работниците на Пенсилвания все повече нараства недоволството, защото железопътната компания, разбира се, се стреми да намали загубата от безплатния превоз на петрола с голямо съкращение на работниците и с намаляване на заплатите им.

Агенти на шпионската служба и на службата за сигурност на Рокфелер, облечени в работнически дрехи, се появяват сред железопътните работници, като ги поощряват към насилствени и по възможност въоръжени прояви.

Тези провокатори не се интересуват, че работниците вПенсилвания ще трябва да заплатят за това с кръвта си. През юли 1877 г. в локомотивното депо в Питсбърг избухва известният „локомотивен бунт“. Ръководителите на Пенсилвания се обръщат към националната гвардия за помощ и първият залп на гвардията убива 20 души. Този залп предизвиква истинско въстание. Гвардията е отблъсната за известно време и тълпата запалва всички локомотиви и петролни цистерни на Пенсилвания.

В зори Пенсилвания търси съдействието на Белия дом и накрая хвърлят федерална войска срещу работниците от локомотивното депо. Следват нови залпове. Падат нови убити и ранени. След като изпълняват задачата си, агентите на Рокфелер изчезват.

Резултатът е, че оттогава на практика никой в САЩ не може да превозва петрол без разрешение на „Стандард Ойл“. В прочутата си книга за формирането на имуществото на Рокфелер Айда Тарбел пише: „През втората половина на XIX в. страхът на американските делови хора от «Стандард Ойл» може да се сравни само с ужаса, в който Наполеон хвърля владетелите в Европа в началото на XIX век.“

Джон Рокфелер навярно е един от най-големите лицемери, съществували някога на земята

Той е твърдо убеден, че е получил имуществото си от Всевишния и този, който иска да му го отнеме, върши светотатство. Когато в началото на века съдебните органи започват да разследват делата на монопола „Стандард Ойл“, Рокфелер прави следното изявление:

„Добрият Бог ми даде парите. Като пълномощник, аз стопанисвам собствеността на други по пълномощие на Божието провидение. Тъкмо затова смятам за мое задължение към Бога и човечеството да използвам всеки цент, вложен в моето предприятие, и в бъдеще за благоденствието на обществото.“

По-късно, не друг, а Карл Юнг ще каже оценката си за Рокфелер, с когото се познава лично: „Единственото нещо, което изпъква от пустинята на това съзнание, е: аз (моето лично аз). Той е абсолютно егоцентричен, преценява целия свят през своето „аз“ и смята всеки, чиито интереси са в противоречие с неговите, за лош“.

На 38-годишна възраст Рокфелер контролира почти 90% от рафинериите в САЩ.

През 1879 г. е между 20-те най-богати хора в САЩ.

Както се казва, останалото е история…

Историята на фамилията Рокфелер е изпълнена със смразяващи кръвта свидетелства за премазани бунтове на работници, брутално отстранени конкуренти, корумпиране на политици.

А какво става със „Стандарт ойл“? Днес това е ExxonMobil – най-голямата компания по приходи в света.

Наследниците

Джон Рокфелер умира на 98 г. Счита се, че той е най-богатият човек, живял някога в САЩ. Той има един син – Джон младши, и четири дъщери.

Съпругата на Джон-младши основава това, което днес е Музеят на модерното изкуство в САЩ през 1929 г.

Джон-младши се занимава известно време с петролната компания, но се пренасочва към имоти. Има пет деца – три момчета и две момичета. През 1930 г. той става мажоритарен акционер в Чейс банк.

Синът на Джон-младши – Дейвид, по-късно е директор на банката в продължение на 11 години. Банката и до днес играе решаваща роля в уреждането на финансовите въпроси не само на предприятията, контролирани от Рокфелер, а и на другите петролни монополи от групата на „Седемте сестри“ (например „Шел“ или „Бритиш петролиъм“).

Дейвид почина миналата година на 101 години. Той е сред милиардерите, положили Клетва за дарение – инициатива, подета от Уорън Бъфет и Бил Гейтс, за даряване на минимум 50% от състоянието за филантропия.

Дейвид Рокфелер

Брат му Нелсън е политик и на 36 години става асистент секретар по латиноамериканските въпроси. През 1958 година той се кандидатира за губернатор на Ню Йорк, като печели и заема поста до 1973 г.

Нелсън Рокфелер

Третият брат – Лорънс, получава правото да решава въпросите за инвестициите.

Рокфелер център

Подобно на много други свръхбогати хора, включително Доналд Тръмп, Рокфелерови имат амбицията да оставят отпечатък в сърцето на Ню Йорк.

През 1883 г. Джон Рокфеллер се премества със семейството си в Ню-Йорк.

Главният офис на Standard Oil е построен на Бродуей, номер 26. Първоначално сградата е била само от 9 етажа.

Рокфелер обаче решава да благоустрои квартала. С реализацията на цялостния проект се захваща синът му.

Строежът продължава от 1929 до 1940 г., а запазена марка стават 14-те небостъргача в стил арт деко.

Днес комплексът е собственост на японската компания Mitsubishi Group, която го купува през 1989 г. Тук са централите на някои от най-големите компании в света.

В статията са използвани материали от книгата „Свръхбогатите“ на Ендре Гьомьори.

- реклама -