Какво се случва в Китай? Каква е обстановката?
Тук не ходим никъде. Стоим си вкъщи.
Не ходите ли на работа?
Не. Официално университетите и училищата са във ваканция. Работещите са освободени официално от работа. Поне още една седмица няма да ходим на работа.
Какво работите? Разкажете нещо за себе си?
От 5 години живея в Китай. Аз съм директор в българското училище в Шанхай и докторант в един от най-големите китайски университети.
Преподавам и пиша дисертация в т. нар. Китайски Харварт във Факултета по медии и комуникации.
Разкажете ни от кога не сте излизали? Как се снабдявате с продукти?
Снощи ходих да пазаруват от магазина. Нямаше хора. Щандовете са заредени. Няма липса на храна. Хората пазаруват предимно онлайн. За 30 имнути ти носят каквото си поръчваш. Удобно и мързеливо е тук, по телефоните се поръчва всичко. Но моловете и фитнесите са затворени. Няма хаос, има супер дисциплина. Китайците са оганизирани и имат опит от други вирусни заболявания. Само в началото имаше хаос. След като правитеството излезе с предписание какво да се парви всички спазват мерките- маски, миене на ръце, ограничаване на контактите, пиене на много вода. Болниците са отворени по 24 часа. Всеки човек може да отиде да го прегледат. По улиците има проверки с едни пистолети. Опират ти ги на челото да проверят имаш ли температура.
Има ли спекулация с цените? Поскъпнаха ли лекарствата и маските?
Маските поскъпнаха. Преди 20 дена бяха около 20 йоана- 5 лева българска валута, а сега са около 8 лева. Но сега ги няма. Хората купуват по 100 маски на ден. Трудно е да се купят. Правителството казва, че произвежда по 24 милиона маски на ден, но няма. Имам позната в аптека, която ми казва по един списък, къде на другата сутрин мога да се наредя на опашка за маски. Свършват много бързо. Тази сутрин не можах да си купя. Сега имам три маски вкъщи. Те са със срок на годност 48 часа.
Страхувате ли се? Вие сте по-далеч от Ухан, но пак има риск да се заразите.
Нямам страх. Аз се чувствам добре и сигурен в Китай. Познавам двама преподаватели от Пекин, които казват, че се прибират, но те са с малки деца. Сигурно се страхуват и ще се върнат в България. Аз обаче не мисля да се прибирам.
Какво е вашето наблюдение как китайците се справят с кризата?
Стоят си вкъщи, вземат предпазни мерки и чакат вируса да отмине.
А емоционално как възприемат ситуацията? Има ли страх?
Имам един приятел македонец. Той си пада по китайки. Звъни им да ги кани на кафе и да излизат, ама те му отказват. Явно емоционално го има този страх- да ходят с маска и да си стоят вкъщи. Ограничават контактите си. В интернет обаче има призиви: „Да се молим за Китай“, „Заедно ще успеем да приборим вируса“. Има чувство за задружност, има огромна подкрепа за град Ухан. Те вярват, че заедно ще се справят с това изпитание.
Зареждане ...