Ердоган, Борисов, Турция, Сирия, Гърция, бежанци, мигранти ЕС

Димитър Гърдев за FN: ЕС има много повече механизми за влияние от Турция

Вчера, премиерът Борисов вечеря с турския президент Ердоган.  Резултатът беше, че Ердоган поиска едни пари, а Борисов успокои, че натиск към българската граница няма.

Но… Днес висшето ръководство на Европейския съюз отива в Гърция, където трябва да бъдат взети решения за помощ на южната ни съседка.

Какво се случва на практика и каква е причината за създалата се криза с мигрантите?

За отговор на тези въпроси се обърнахме към международния анализатор Димитър Гърдев от Европейска асоциация за международна политика.

– Как бихте определили политиката на Ердоган към днешна дата? Това поредният театър за изнудване за пари ли е или признак на панически действия за овладяване на армията?

– По отношение на мигрантите ЕС на най-високо ниво в лицето на Урсула фон дер Лайен, както и германският канцлер Ангела Меркел използват думата „шантаж“ и изнудване. Така че определенията за действията на турския президент са дадени от европейските лидери.

По какъв начин Европа може да разпознае турската операция в Сирия? Това е изключително сложно. По международното право и във връзка с действията на Турция там е сложно да се приеме, че тази операция е с мандат на Съвета за сигурност на ООН, която е единствената организация, която може да разреши подобни действия. Така че, изискванията на Ердоган към ЕС са меко казано трудно приемливи. От друга гледна точка, Европа няма и големи възможности да оказва помощ на Турция в този конфликт, защото интересите на Европа в Сирия не бяха защитени, опитите това да се случи с помощта САЩ не постигнаха реални резултати.

Борисов Ердоган

– Снощи на срещата с Борисов Ердоган каза, че не са изпълнени обещанията на Европа към Турция?

– Винаги може да има различна гледна точка по въпроса. Защото Европа отдели и даже и предложи допълнителни още 1 млрд. евро. И това, което ми направи много лошо впечатление беше острия език, който Ердоган използва към тази помощ.  Изглеждаше като някакъв наистина груб пазарлък от вида: „Вие ми давате 1 млрд, но аз искам 6“. И освен това споразумението обхващаше тази част от бежанците, които тогава се намираха на територията на Турция. Никой не е казвал, че всяка една военна операция на Турция и съответно нова мигрантска вълна ще бъде приемана и безусловно финансирана с европейски средства. Всъщност, голяма част от бежанските потоци се образуват именно следствие на тези действия. Да припомним, че Турция провежда четвърта операция на територията на Сирия.

– Изобщо на какво основание Турция си позволява да провежда операция на чужда територия?

– Това е много важен въпрос, който не може да бъде приет от международното право. И за това европейските лидери са толкова сдържани, както и НАТО. И те не приемат това за основателни действия на турската държава. Донякъде можеше да се приеме, че предишните три операции в Северна Сирия и на изток от река Ефрат, турската държава защитава своите граници от радикални кюрдски групировки. Но в Идлиб маските паднаха, защото там кюрди няма. И това е просто желание за овладяване на една територия, която да е разменна монета в бъдещи преговори. Да не говорим че районите около Идлиб и Алепо бяха разграбени – буквално цели заводи бяха разглобени и пренесени в Турция. И тук, когато става въпрос за операцията на сирийската армия – това е тяхна територия, това е тяхната страна.

На фона на срещата на Борисов с Ердоган, Мишел Барние и Урсула фон дер Лайен посетиха Гърция и ясно дадоха подкрепа за действията на Мицотакис. И тази среща обезсмисля среща в София при положение, че хората на най-високо равнище ЕС се намират в Гърция.

сн. БГНЕС

– Какво успя и какво не успя да постигне Борисов снощи в Анкара?

– Малко ми е трудно да преценя какво е постигнато.

Но имаше декларация, в която на турския президент беше дадена трибуна да отправя критики и нападки към Европа.

А всъщност ние трябва да сме напълно наясно, че България може да разчита основно и единствено на подкрепа от ЕС. За всякакъв вид помощ, включително и със сили на Фронтекс. Подкрепа за България беше декларирана от Урсула фон дер Лайен и от Еманюел Макрон.

В икономически план можем да разчитаме на механизмите на ЕС.

В дипломатически план не може да се води сепаративна политика – ние сме едно семейство. Много е важно да се подчертае, че политиката за сигурност, външната политика се изработва съвместно и е задължителна за всяка една страна. Така че, за постижения може да се говори само в сепаративна политика, защото това не е постижение, а по-скоро конфликт, а само във формата на някаква покана за среща, която както казах, е нереална.

Ролята на посредник има едно важно условие – някой трябва да ви е поканил за такъв.

– Защо Мицотакис категорично не желае да седна на една маса с Ердоган?

– Защото това е целенасочена политика на съседна държава, която извозва организирано бежанци към границата на Гърция. Това е недружелюбен акт.

– Съществува ли хипотеза, при която ЕС решава да даде категоричен отпор на Ердоган и затвори границите, включително за турски камиони?

– Това са елементи на конфликт. Да, имаме такива механизми и те са повече на ЕС, отколкото на Турция, независимо от това както се представя в медиите там.

Аз разбирам турския президент – той се намира в тежко положение във връзка с неуспешната военна офанзива в Идлиб. Защото положението от вчера там е различно – сирийските сили отново превзеха ключов град, който е важен за трасетата към Дамаск и Латакия. И там навлезе руската военна полиция, която прекрати моментално всички атаки, контраатаки, превземания и т.н. Така че, там историята приключи и това ще стане ясно по време на срещата на 5 март между Ердоган и Путин.

– Какъв очаквате да е резултата от срещата между двамата?

– Резултатът от преговорите е резултат от развитието на военните действия. Специално в последната седмица, което видяхме – боевете за този ключов град, те бяха туширани от намесата на Русия, защото никой не може да си позволи да напада руски военни части. Ответният удар би бил разгромяващ.

сн: БГНЕС

– Гърция поиска задействането на член 78, пар.3 от договора за ЕС. Ако бъде задействан това как ще промени картината и България не може ли да се възползва по аналогичен начин?

– Ние имаме такава възможност като страна-членка. Но ние към момента обстановка и ситуация, основание да поискаме такова нещо, но трябва да си даваме сметка, че можем да получим помощ само от Брюксел. Те са задължени по договор – не е въпрос на желание. И второ, ние сме член на Европейския съюз, а не на някакъв малък Балкански или друг сепаративен съюз.

И още нещо – чл.78 напълно припокрива чл. 5 от Договора на НАТО, който предвижда включително и военна помощ. В България малко хора осъзнават, но Договорът от Лисабон дава пълна защита на страните-членки, включително и с военни действия срещу агресия или заплаха за националната сигурност или националните граници на страна-членка. Този член беше задействан реално от президента Оланд, след терористичните атаки в Париж.

И тук въпросът е, ако Гърция задейства този член България трябва да изпълнява задълженията по Лисабонския договор.

– Защо бежанците предпочитат гръцкия маршрут?

– Защото натам ги извозват. По принцип устройването на бежанците на гръцка територия е по-приемливо отколкото у нас. Знаете тяхната цел е по-бързото придвижване към Западна Европа, защото там има социални програми, каквито в България няма.

 

- реклама -