България

Деца пред екрана! Къде е границата?

публикувана от Петя Иванова на

Още от България:

Деца пред екрана! Къде е границата?

Екранът е нещо, което е добре да държим под око във всяка възраст, да внимаваме, да не прекаляваме. Но е важно и да си даваме сметка, че отглеждаме digital native поколение – тези деца са родени в дигиталното, то е част от ежедневието. Всички сме постоянно с телефон в ръката.

Така е трудно да говорим за строги рестрикции.

Въпросът за това как да „срещнем“ децата с компютрите е повече от интересен и щекотлив. Особено през последните години, когато дистанционното образование допълнително разми границите.

Трябва ли да „спасяваме“ децата от часовете пред компютъра и телефона? Проблем ли е, че много родители дават на най-малките телефона си в ролята на детегледач? На каква възраст по колко време е разумно хлапетата да прекарват пред екран? Как да въведем ограничения, ако сме изпуснали мярката?

Своята гледна точка дава повече от подходящ събеседник.

Голямото огледало 

Според нея от ключова важност е възрастта, защото екраните имат различно влияние във всеки момент. „Най-малките – между 0 и 3 години, са привлечени от зрителната стимулация“, казва психоложката. „В тази възраст децата дори са склонни да предпочетат зрителната стимулация пред вкусовата. После нещата се променят. От 3 до 6 интересът вече е от гледна точка на съдържанието, а когато говорим за по-големите, след 1-и клас, вече се включва и социалното“.

Според Доника основният критерии, по който трябва да се водим при децата, е екранното време – периодите, прекарани пред лаптоп, таблет, телефон, всякакво устройство с интернет, но също и телевизор – всичко, което притежава екран.

От 0 до 2 години

Специалистката препоръчват от 0 до 2 години детето изобщо да не се излага на екран. „В тази възраст е от ключово значение живият контакт с близките – да се говори, да се общува. Детето да бъде поощрявано, окуражавано, да усети обич. Това е и времето, когато се изгражда социалната връзка с родителите“.

Малкият екран 

Между 2 и 4 години препоръчителното екранно време на ден е 30 минути, като е хубаво да се раздели, например на 3 „порции“ по 10 минути. Според нашата събеседничка в този етап е много важно родителите и учителите да бъдат до детето, когато се ползва екранът, да се говори за това, което се вижда, да се обяснява какво се случва. Така дигиталното подкрепя езиковото развитие на детето, а и подпомага социалната връзка с възрастния.

„Добре е на тази възраст първо да сме видели какво ще показваме, за да знаем дали няма ситуация или думи, които не са подходящи“, казва Доника Боримечкова и препоръчва да използваме специални платформи, например за видео, в които съдържанието е проверено и обозначено според възрастта.

Между 4 и 7 години

Между 4 и 7 години се препоръчва екранно време от 1 час, отново разделено на порции. И тук е важно да се гледа и дискутира с детето, но вече не толкова заради езиковото, колкото заради социалното му развитие и емоционалната регулация.

Що се отнася до по-големите, както отбелязва и нашата събеседничка, след ковид и онлайн обучението тези граници доста се размиха.

Преди за начална училищна възраст – от първи до четвърти клас, препоръката е била за 2 часа дневно, но днес тези ограничения не се смятат за особено адекватни.

„Не смеем да ограничаваме, защото, в крайна сметка, децата учат основно в интернет. Вече е много по-важно какво прави то, а не колко време прекарва онлайн. Когато говорим за малко по-големи деца, трябва да си даваме ясно сметка, че на тях това им е основната социална среда, те много често играят с връстниците си в дигиталното, не толкова в реалното“, допълва психоложката.

„Разбира се, има някои основни правила, които е важно ние, като възрастни, да научим сами и да ги вменим на децата – че живият контакт е на първо място.

Когато някой говори до теб с живия си глас, с живото си тяло, с живия си поглед, чатът може да изчака.

Но не всяко екранно време е вредно! Ако е споделено, то може да бъде част от семейния живот, да е изключително пълноценно родителско време“.

„Децата много често обръщат повече внимание на екраните, когато нещо им липсва в реалността – дали ще е внимание, разбиране, близки връзки, или пък става дума за трудна социализация, емоционална регулация“, казва психоложката.

„От социална гледна точка малко по-големите успяват да открият компанията, която им липсва, особено ако родителите вечер се прибират уморени от работа и се вторачват в телефоните.

Едно дете няма какво друго да направи, освен да последва примера им.

Личният пример на родителите също е сред причините за това децата да бъдат привлечени към дигиталното“.

- реклама -