Депутатът Искрен Веселинов пред FN: Да променим закона, за да не излизат жестоките убийци на свобода след 15 години

Искрен Веселинов

Ще доведе ли жестокото убийство на Виктория Маринова до законодателни промени?

Престъплението повдигна за пореден път въпроса с възможността, която предоставя закона на извършителите на тежки убийства да избягат от доживотен затвор.

В случаите, в които убийците признаят вината си, както направи Северин Красимиров, те получават правото на т.нар. „съкратено съдебно следствие“, което им гарантира по-лека присъда.

Аналогичен случай имаше преди няколко години, когато рецидивистът, съсякъл с брадва Вероника Здравкова до каменния мост на река Янтра във Велико Търново се призна за виновен за убийството. Благодарение на това той получи за жестокото престъпление присъда от 30 години, която след време не е изключено да бъде намалена.

Зам.-председателят на ВМРО и зам.-председател на ПГ на „Обединени патриоти“ Искрен Веселинов лансира идеята за незабавна промяна в Наказателно-процесуалния кодекс, която да „затвори вратичката“ и да гарантира възможно най-тежката присъда за умишлено убийство.

Г-н Веселинов, разяснете защо смятате за необходимо от НПК да отпадне съкратеното съдебно следствие?

Не става въпрос, разбира се, за пълна отмяна. Говорим за случаите, свързани преди всичко с предумишлено убийство. Този недостатък на нашата правораздавателна система стана вече хроничен. Хора, извършили убийства по особено жесток начин признават доказателствата, събрани при следствието и искат съкратено съдебно следствие и това автоматично им дава по-лека присъда. Тук няма воля на съдията, на прокурора или нечия друга воля. Това автоматично води до 1/3 намаляване на присъдата и съответно това заменя доживотното наказание с например 20 години затвор. Както е известно при добро поведение в затвора и т.н. може убиеца да го пуснат на свобода след 15 години например. Имаме случаи, при които такива хора излизат и убиват отново.

Чувството за справедливост на хората, пострадали от такива престъпления – на близките на жертвите е изключително накърнено. Ние имахме преди година среща с представители на такива семейства и всички единодушно въстават срещу тази правна възможност.

И ето, че отново имаме такъв случай, което ни провокира да започнем отново дебат по темата. За нас е изключително важен въпрос, може да изглежда незначително това изменение на НПК, но то със сигурност ще засили чувството за справедливост на хората в правораздавателната система.

Правени ли са до сега опити за прокарване на подобна поправка?

Да, ние сме внасяли сме в предишния мандат, като ПФ, но тя беше отхвърлена. Вероятно във вторник ще имаме заседание на групата на Обединените патриоти, където ще утвърдим новия вариант на текст за подобна промяна на НПК.

Имате ли консесус в парламентарната група?

Да, изглежда, че имаме такъв. Получихме разбиране от колегите от другите две формации – НФСБ и ВМРО, остава да доизчистим текстовете преди внасянето на поправките.

Очаквате ли да се намери по-широка подкрепа тук в Народното събрание, което ще ви е необходимо за приемане на промените в НПК?

Колегите трябва да разберат, че убийството в Русе не е инцидентен случай, който изисква тази законова поправка. Да, тези случаи не са толкова много на брой, но са изключително значими. Обществото ги следи и разочарованието от едни минимални присъди, които се дават от българските съдилища е голямо. А, те се случват не защото съдията споделя този текст, а защото самия закон създава една формула, която този съдия е длъжен да следва.

Каква е световната практика при наказанията на подобни престъпления?

Различно е. Знаете, че има държави, в които изобщо няма доживотна присъда. И сега в Европа има пореден либерален повей да няма такива тежки наказания, като затвор за цял живот. Но, ние не споделяме тези виждания. Ако ме питате мен, аз лично съм и за възстановяване на смъртното наказание. Очевидно отидохме твърде далече в промяната на законодателството така проевропейски, за да се случи това нещо, но ествствената справедливост възприема най-тежките наказания за убийците, като нещо нормално.