Деинфлуенсъри вдигат революция в мрежата

Деинфлуенсъри вдигат революция в мрежата.

Деинфлуенсъри са си поставили цел да преобърнат комерсиалната посока, в която се движат социалните мрежи.

Движението не е ново, но набира все по-голяма скорост и мощ.

Началото

В първите дни на пандемията Даяна Уиби прекара много време в превъртане на Instagram и TikTok и забелязва нещо. „Бях повлияна най-вече от продукти за грижа за кожата – спомня си тя.

– Гледах много инфлуенсъри и непрекъснато купувах нови и нови неща“.

В един момент Даяна осъзнава колко пари харчи за неща, които реално не й трябват. И решава, че нещо трябва да се промени.

Система

Системата на инфлуенсърите е доста проста. Големи компании плащат на хора с голям (или дори не толкова голям в случая на микроинфлуенсърите) брой последователи, а те от своя страна рекламират продуктите им чрез текст, снимки и видео. Към 2023 г. глобалният пазар на инфлуенсър маркетинг достигна зашеметяващата стойност от $21,1 млрд. – над три пъти повече спрямо 2019 г. Инфлуенсъри често се снимат как се разхождат из магазин и пълнят количките си с дрехи, гримoве, разопаковат пакети с продукти и др. В един момент Даяна решава да контраатакува. И да стане деинфлуенсър – човек, който се бори срещу културата на инфлуенсърите.

Скорост

Тя започва да публикува свои собствени видеоклипове в TikTok, като включва хаштага #deinfluencing. Днес той вече фигурира към видеата, гледани над 1,5 милиарда пъти. Деинфлуенсърите убеждават хората да спрат да купуват ненужни неща, а да използват повече и по-дълго това, което вече имат. „Първоначално видях тенденцията като отговор на вече наслоила се умора от непрекъснатото пазаруване“, казва деинфлуенсърът Кристина Мичаскив, бивш шопингхолик, която в един момент имала над $120 000 дълг по студентски заем. Днес тя прави клипове за разумно харчене и по-висока консуматорска култура. И осъжда културата на клиповете, в които инфлуенсъри нормализират свръхконсумацията, като показват тонове покупки. „Несправедлива е тактиката, при която те убеждават обикновения човек, че и той може да прави това и няма нищо лошо в това да пазарува безогледно. Защото така приличаш на известните и се доближаваш до тях. Нечестно е“, казва Мичаскив.

Според проучване на NPR (американския вариант на БНР) на ползвателите на социални мрежи масово им е писнало от постоянна реклама от инфлуенсъри. Хайди Калуза, бивш инфлуенсър, сега е част от #deinfluence течението. Според нея течението набира все повече сила и ще бъде основополагащ аспект на едно по-добро бъдещо общество.

Ефект

Движението срещу свръхконсумацията може да има положителен ефект и върху околната среда. Днешните деинфлуенсъри всъщност разпространяват по-дълбоко послание към своите последователи за това как да живеят устойчиво по начин, който помага на планетата. Те посочват пластмасовите опаковки, обвиващи продуктите, продавани онлайн, малкото количество от които се рециклира, замърсяването на моретата от корабоплаването и факта, че много от тези продукти се озовават на сметища или се изгарят, което допринася за глобалните емисии на парникови газове. Според Барбара Ричланд, изследовател на социалните мрежи, деинфлуенсърите в този смисъл също са инфлуенсъри. Според проучване от 2023 г. 83% от респондентите смятат, че TikTok и Instagram са добри места за получаване на съвети как да се живее устойчиво и че 75% от тях са по-склонни да променят поведението си в посока, която е добра за околната среда, след като са гледали съдържание в социалните медии. Така изборът е да гледаш инфлуенсъри, които те карат да купуваш, или такива, които те карат да спреш.

- реклама -