Даниел Стефанов
сн. БГНЕС

Даниел Стефанов пред FN: Не ни трябват машини и видеонаблюдение, а добре обучена изборна администрация

Финалът на краткия живот на 45-то Народно събрание бе белязан със среднощното приемане на поправките в Изборния кодекс. Може би най-важната от тях е въвеждането на машинно гласуване в секциите с над 300 избиратели. Една част от политиците повтаряха като мантра, че това е най-демократичния метод, който ще гарантира честността на вота. Други пък го обявиха за абсолютна отживелица и прогнозираха, че само ще изхарчим милиони държавни пари на вятъра за машините, защото изборните резултати с тях са уязвими и ще бъдат оспорени.

Когато две пряко заинтересовани страни спорят е време да говорят безпристрастните специалисти. Потърсихме мнението на Даниел Стефанов – политолог и експерт по изборен процес. А, също така и преподавател по политически науки в НБУ.

Изборна панацея ли е машинното гласуване или то може да ни докара повече главоболия от колкото очакваме?

– В изборите по принцип няма панацея и това е нещо, което най-вече политическите партии в България трябва да разберат. Нищо не може да замени един избор с хартия, проведен от добре обучена изборна администрация. Нашият опит в машинното гласуване опира до това да заобиколим нуждата да имаме добре обучена администрация, която знае какво прави и в която обществото има доверие. Българският проблем с машинното гласуване е малко по-различен от това, с което се сблъскват други държави – на много места по света просто има сериозен проблем в доверието, което гражданите имат към самият метод на гласуване с машини. Това, което имаме ние в България обаче е нещо по-различно и то започва все по-ясно да се оформя – това е липсата на капацитет в държавните институции – ЦИК, администрацията на МС и др. да могат самостоятелно да организират такъв тип високотехнологично гласуване. В резултат на това сме в ситуацията, при която частните доставчици на машините ще имат пълен контрол върху изборния процес в България.

В такъв случай излиза, че ЦИК не може да осъществява никакъв контрол върху целия процес с машинното гласуване?

– Моят страх е, че Централната избирателна комисия има много малка възможност да упражни контрол. Нека да дам един пример – на последните избори в България се гласува с близо 9 400 машини. Държавата в лицето на Държавна агенция „Електронно управление“ е проверила само между 4 и 6 от тези машини. За всички останали ние имаме единствено декларацията на доставчика, че те отговарят на стандартите. ЦИК няма технически и човешки капацитет собственоръчно да провери хардуеъра и софтуеъра на тези машини, затова й се налага да се довери на фирмата-доставчик. С това не искам да кажа, че доставчика по някакъв начин иска да фалшифицира изборите, далеч съм от тази мисъл. Но, когато става дума за способността на държавата да упражнява контрол върху толкова важен процес като изборите, ние трябва да сме много внимателни.

Според вас стана ли ясно какви са били проблемите, в секциите където се наложи по технически причини да се преустанови гласуването с машини? Дали се касае за нарушения на доставчика или пропуски на избирателните комисии и недобре обучени членове?

– ЦИК в предишния й състав не успя да публикува такъв отчет, който аз смятам, че е задължителен. Той е в интерес както на комисията и на фирмата-доставчик, така и на цялото общество, за да се знае все пак какви са били проблемите от изборите на 4-април и те да бъдат отстранени на следващия вот. Така щеше да се повиши доверието на всички нас – експерти и хора, които гласуват на изборите. Но, до този момент това не е станало. Друг важен въпрос, който повдигате е на базата на опита от миналия вот и при положение, че ние преминаваме може би на 90% машинно гласуване, е много важно ЦИК да преосмисли начина, по който ще се съставят районните и секционните избирателни комисии. Защото до момента тези хора са били обучени основно как се броят бюлетини, как се попълват секционни протоколи и тн. Сега фокусът трябва да падне върху това как се реагира ако машината не сработи или се наложи да се премине на хартиени бюлетини в някакъв момент на изборния ден, какъв протокол трябва да се изготви и тн. Това означава, че СИК трябва вече да имат друг профил на познания и обучение.

Според вас ще се постигне ли висока избирателната активност на предсрочните избори, с оглед на това, че промените в ИК бяха афиширани като силно желани и очаквани от избирателите?

– Лично аз не очаквам да има някакво сериозно повишаване на избирателната активност. Бих се радвал ако тези промени по някакъв начин повишат доверието в политическата система, ако хората използват тези промени, за да повярват, че изборите са честни. Но, всичко това ще зависи в голяма степен от това как новата избирателна комисия и служебното правителство ще организират изборния процес.

Споделяте ли тезата, че за въвеждането на мажоритарния вот е необходима по-стабилна политическа обстановка, както се изрази Слави Трифонов?

– Не мисля, че промяната в избирателната система ще реши някакъв проблем в България, а по-скоро имам опасения, че тя може да създаде други. Но, от експертна гледна точка преминаването от пропорционална към мажоритарна избирателна система наистина изисква доста сериозно адаптиране както на изборната администрация, така и на цялата подпомагаща я администрация в държавата. Защото ние трябва да създадем вероятно 240 едномандатни избирателни района, което не е лесно и просто ако трябва да се спазват глобалните стандарти за това. Успоредно с това мажоритарната избирателна система изисква много точна изборна администрация когато става въпрос за броене на гласовете. Защото при мажоритарната избирателна система, разликата между губещия и печелившия понякога е много малка – може да е само стотина или десетина гласа. Това означава, че не можем да си позволим дори дребни нарушения или неточности. А, за сравнение в момента избирателната система, която имаме е доста устойчива на дребните неточности в процеса. Но, ако имаме мажоритарна система това е голямата заплаха. И когато имаш такива случаи, това директно рефлектира върху стабилността на партийната и политическата система. Ето това е най-големия риск.

Каква е световната практика при видеонаблюдението по време на избори и как е решен един от най-спорните въпроси – нарушаването на правата на сниманите лица?

– Има държави, в които се използва видеонаблюдение и те са многократно споменавани. Въпреки, че аз специално не се сещам за държава в Европа, която да го практикува. Вероятно проблемаът с правата на лицата, които се снимат може да се реши и то не по много труден начин – те просто могат да декларират съгласието си да бъдат снимани в момента, в който приемат да са членове на секционните комисии. Моето безпокойство за видеонаблюдението е свързано с това, че то не решава основния проблем – дали секционните избирателни комисии са добре обучени и дали знаят какво трябва да направят във всеки един момент от изборния ден. Аз по-скоро смятам, че грешките в протоколите, които сме виждали години наред се дължат на недостатъчно обучение на членовете на СИК. А, не на някакво желание на отделни хора в тях да фалшифицират резултатите. И в този смисъл ако просто снимаш едни хора, които не са добре обучени, няма да промениш крайния резултат от процеса. Просто ще видиш, че процеса в края на деня е много труден, защото хората са изморени и много от тях не зная какво трябва да се направи, а екипната работа не е много лесна. И така възникват редица неясноти и скандали. В резултат на това протокола се преправя много пъти, ще се види и че самия протокол е доста сложен за попълване на някои избори – това го знаем. Няма нужда да въвеждаме видеонаблюдение, за да го разберем. Това, което трябва да се направи е да се обучат тези хора, така, че те да могат по много по-лек начин да си свършат цялата работа в напрегнатия изборен ден.

- реклама -