Дамян Илиев, БАБХ пред FN: Справихме ли се с Африканската чума и кое спомагна за разпространението й

Над 90 експерти и представители от 34 страни, сред които министри и заместник-министри на шест държави от Балканския полуостров – Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Косово, Сърбия участваха в София в 14-тата годишна среща на Постоянната експертна група за Африканска чума по свинете (АЧС) в Европа.

 В нея се включиха и еврокомисарят Витянис Андрюкайтис, генералният директор на Световната организация за контрол върху здравето на животните (OIE) Моник Елоа и българският земеделски министър Десислава Танева.

Защо тази среща беше важна за борбата с Африканската чума и до къде стигна борбата с вируса у нас, специално за Flashnews говори д-р Дамян Илиев, директор на БАБХ.

Защо е ключова тази среща, на която присъстват експерти от над 34 държави?

Конференцията беше под егидата на GF-TADs-фонд, който се занимава не само с Африканската чума, но и с борбата с всички трансгранично предавани заболявания. Негов шеф е Бернард ван Гутем, който е все едно директор на ветеринарната служба на Европа. Тези конференции са важни защото се уточняват детайли за взетите мерки. Тези мерки се прилагат еднакво във всички страни, за да не се позволи заболяванията да станат пандемични и да не засегнат целия свят.

В конференцията участват лектори от различни страни. Те са компетентни, защото заболяванията протичат по различен начин в зависимост от климата, температурите, начини на гледане на животни, стандарта в страната. Затова конференциите са важни. Този форум се организира през февруари, когато нямаше Африканска чума. Заради чумата накрая комисарят по здравеопазване и безопасност на храните Витянис Андрюкайтис предложи да има и политическо присъствие на конференцията, да поканим всички Балкански страни, които са трети страни и не са членове на ЕС. Конференцията беше важна. Много хора разбраха какво се случва.

Надявам се обществото да разберат какво се случва и  да разбере, че трябва да помогне и всички неща, които са предвидени като мерки трябва да се предприемат, за да се спре разпространяването на болестта.  Искам да се знае, че има кодекс на OIE, в който са описани 120 заболявания. В него са описани как трябва да се докажат болестите като изследвания, диагностика и след това от А до Я какви са стъпките за изкореняване на заразата.

Кой беше най-големият проблем у нас- неразбирането на стопаните и протестите ли?

Това беше спънка, а тя беше изкривена като информация. Никой не показа хората, които ни разбраха. Показаха само хората, които протестираха. В крайна сметка трябва да има ред, който да не се съобразява с емоцията на хората, иначе няма да спрем заболяванията. Няма друга възможност. Ето ловците не свършват това, което говорим с тях.

Преди 3 години германците намалиха популацията на дивата свиня със 70%. Ние го говорим, но нищо не се направи. Популацията не се намали, а дивите прасета са резервоара на вируса. А един резервоар, знаете, колкото е по-голям повече съдържание има. Затова популацията трябва да се намали до минимум. Вирусът е изключително устойчив, намира се в околната среда, но ако няма към кого да се закачи, той няма шанс.

Има ли нещо, което не сме свършили както трябва или което е добре да подобрим тук на локално ниво?

Трябва да се подобри реда в така наречения „заден двор“ и да се регистрират всички прасета. Да знаем, че те съществуват. В селата няма държавни лекари и само кмета може да ни информира какво се случва.  В много места дори бяхме изненадани че се гледат места за развъждане. На много места хората, създадоха възможността да се разнася на големи разстояние вируса.

Направят домашни суджуци и тези продукти се изпращат от Северна България в Благоевград на децата студенти. Ако само дивите животни пренасяха щеше да имаме движение 15 километра на година, а ние имаме по-голяма скорост. Тя се дължи на хората, ловци ловували в Украйна, Беларус, Северна България и после се прибрали в Родопите. Друго обяснение за разпространението няма. Туристите също разпространиха вируса. Това са чужденци от Румъния, Молдова и Украйна. Хора, които са на къмпинг и носят храна също пренасят вируса. Голямото движение на хора е изключителен фактор за разпространението на вируса.

Каква е ситуацията с Африканската чума към момента, спряхме ли заразата?

Не сме още. Вирусът съществува в околната среда. Трябва да продължат да се изпълняват разписаните препоръки.

Има ли вероятност сега със захлаждане на времето вируса да спре да се разпространява?

Счита се, че пика на разпространението е лятото, но това не значи, че и през зимата няма да има вирус. Той е устойчив на студ.

Да ви върна към конференцията. Обсъдихте ли нови мерки срещу чумата?

Конференцията нямаше тази цел. Тя не е със статут да дава документ, с който да се съобразяват всички. То си има такива документи. Ние просто споделихме кой как се е справил.

България и по-точно институциите и действията, които са предприели за справянето с болестта бяха изключително високо оценени от еврокомисаря Андрюкайтис. Дори страната ни беше дадена за пример. Приемате ли това като ваша лична заслуга, защото общо взето Вие поехте голяма част от негативите – лично?

Ние получихме висока подкрепа от министерството и от всички отговорни институции. Всички  действахме заедно. В последните 3 месеца всичко е както трябва- държавата неотлъчно ни подкрепя в действията. Надявам се мерките да се изпълняват каквито ги предложим ние, да няма никакъв политически компромис.

- реклама -