гмуркане, дълбоководно азотна наркоза дълбочина

Дълбоководното гмуркане – невероятно изживяване при огромен риск

Българката Теодора Балабанова загина при опит да подобри рекорда на Гинес за гмуркане в открити води.

За нея и съпруга й Михаил, който се бори за живота си в болница в Солун, дайвингът не беше просто хоби, а начин на живот. Тя трябваше да постигне 231 метра в открити води. За тези, които познават семейството, няма никакви съмнения, че опитът е бил професионално подготвен, плод на много тренировки, подсигурен с необходимото оборудване и поддръжка на повърхността. Въпреки това нещо се е объркало.

За мнозината, изкушени от желанието да надникнат в морските дълбини и да усетят тръпката да изпитат собствените си възможности, е ясно, че дайвингът на дълбоко не е като разходка в парка. Нужни за познания, оборудване, тренировки.

Дълбоводното гмуркане носи повече опасности и по-голям риск от открито водолазно гмуркане.

То се дефинира като подводно гмуркане до дълбочина, надхвърляща границата, призната от професионалната общност. Според някои по-прецизни определения, границата се определя на 30 метра. Всичко по-дълбоко от този лимит, вече се води дълбоководно.

Дайвингът е предизвикателство за запалените плувци и любителите на силни усещания.

За да се практикува, обаче не е достатъчно само добро здраве и умения на плувец. Основно изискване е професионална подготвка. Трябва да имате предвид, че плуването над водата няма нищо общо с плуването под водата. Усещането често се сравнява с това на абсолютна безтегловност. Човешкият организъм е объркан и неспособен да координира в синхрон мисълта, движенията и дишането си. При това, трябва да дишате само през устата, като през цялото време стискате носа, за да изравните налягането.

Азотната наркоза се превръща в опасност на дълбочина под 30 метра (98 фута). Тя е състояние, при което заради повишеното налягане върху човешкия организъм нараства концентрацията на разтворения в тъканите азот. Професионалните водолази могат да използват атмосферен водолазен костюм, който позволява дълбоки гмуркания до 610 метра.

Азотната наркоза започва с чувство на еуфория и прекомерно доверие, но след това води до загуба на съзнание и памет, подобно на алкохолната интоксикация. Първо се нарушава координацията, след това съзнананието се замъглява, болката изчезва, а накрая се губи съзнание.

Симптомите зависят от тежестта на натоварването на тъканите и могат да се развият по време на изкачването.

За да се предотврати, е добре изплуването да става с бавни темпове или да се използва декомпресионна камера. Например при един час работа на голяма дълбочина са нужни около три часа постепенна декомпресия. За да се избегнат тези усложнения при професионални гмуркачи, които работят на много големи дълбочини, се прилага така нареченото сатурационно гмуркане.  След  гмурканията  водолазите живеят в големи декомпресионни камери, като остават под постоянно налягане докато приключат работата си. Това може да продължи с дни и дори със седмици. По този начин тъканите са постоянно наситени с компресирани газове и при по-нататъшни гмуркания стресът за тялото е много по-малък.

Не са много тези смелчаци дори измежду професионалните водолази, които дръзват да се спуснат на дълбочина 240 метра.

Това изживяване изисква високо ниво на обучение, опит, дисциплина, добра физическа форма и поддръжка на повърхността. Само дванадесет души е известно, че някога са се гмурнали на дълбочина повече от 240 метра на автономни дихателни апарати за развлекателни цели. За сравнение това е и броят на хората, които са стъпвали на луната.

Светият граал на дълбокото гмуркане е 300 м, за първи път постигнат от Джон Бенет през 2001 г. и е постигнат едва пет пъти. Рекордът за момента се държи от индиеца Ахмед Габр, който се гмурна на дълбочина от 332 м в Червено море през 2014 година.

Ахмед Габр

При жените рекордът принадлежи на Верна Ван Шаик, която се спусна на 221 м.

- реклама -