​– Как се роди идеята за поредицата преживелищни семинари?

– В работата си ежедневно се срещам с нуждата на хората от повече себепознание както в индивидуалната си психотерапевтична практика, така и в обученията, които водя.

В социалните мрежи споделям съдържание, което често докосва значими теми, и за мен е важно хората да имат достъп до повече информация, осъзнатост и смислени въпроси.

В същото време усещам нужда този разговор да продължи отвъд екрана – в живи, преживелищни срещи, в които човек не просто получава идеи, а има възможност да ги свърже със собствения си живот.

Именно от това се роди и идеята за тази поредица.

– Защо започвате точно с темата за връзките? 

– Защото темата за връзките всъщност е тема за вътрешния свят на човека. Начинът, по който общуваме, избираме, търпим, отстъпваме или се защитаваме, често показва какво вярваме за себе си, колко лесно заявяваме нуждите си и как се справяме с близостта, напрежението и страха от отхвърляне.

Темата е много широка и няма как да бъде изчерпана в една среща, но в тези два часа ще открехнем вратата към нея и ще влезем в някои от най-важните й пластове. А опознаването по темата ще продължи и в следващите събития от поредицата.

– Какво ще преживеят присъстващите на семинара в Пловдив?

– Това е преживелищен семинар, посветен на връзките със себе си и с другите.

Ще говорим за самооценката, емоционалната осъзнатост, личните граници, трудните разговори и моделите, които повтаряме във взаимоотношенията си. Но идеята не е хората просто да слушат.

Ще има упражнения, разпознаване, взаимодействие и време за въпроси.

Искам участниците да си тръгнат с повече яснота къде премълчават, къде прекрачват собствените си граници, къде се доказват или нагласят и как могат да започнат да се връщат към себе си по по-честен и по-зрял начин.

– Защо според Вас темата е толкова важна точно сега? 

– Защото днес много хора са пренатоварени, но не само от задачи и ангажименти.

Те са уморени и от всичко, което не казват, не искат, не спират навреме. Много често човек казва „няма проблем“, а всъщност вече има – в тялото, в емоциите и във връзките му.

Живеем във време на много информация и малко вътрешно пространство.

Точно затова смятам, че подобни живи срещи са важни – те връщат човека към неговия собствен вътрешен глас.

– Къде най-често губим себе си? 

– Най-често губим себе си, когато не знаем достатъчно добре кои сме, какви са нуждите ни и какво е важно за нас.

Тогава започваме да се нагласяме към другите, да угаждаме или да мълчим – само за да запазим мир и одобрение.

Давам прост пример: единият партньор винаги предлага как да прекарат времето си, а другият се съгласява не защото наистина иска същото, а защото не е в контакт със собствените си предпочитания.

Така човек постепенно свиква да следва, вместо да избира.

Сходно е и на работа – някой постоянно поема още задачи, без да провери има ли ресурс за това, а после се изтощава и натрупва раздразнение.

– Може ли човек да се научи да поставя граници и да казва „не“? 

– Да, напълно.

Това умение се нарича асертивност и то се учи.

Много хора смятат, че или го имаш, или го нямаш, но всъщност не е така.

Обикновено промяната започва, когато човек се умори да угажда и започне да усеща цената на това – раздразнение, изтощение, вътрешно напрежение.

Тогава става ясно, че когато казваш „да“ на всичко отвън, много често казваш „не“ на себе си.

Границата не е агресия и не е отхвърляне.

Тя е начин да кажеш „това ми е добре“, „това не ми е добре“, „дотук мога“.

– Как се чувства човек, когато вече започне да поставя граници? 

– По-свободен, по-видим и по-свързан със себе си.

В един от семинарните модули правим упражнение, което се казва „неизпратеното съобщение“.

Хората си припомнят ситуация, в която не са успели да кажат нещо важно, и го формулират с думи.

Понякога го изпращат, понякога – не. Но дори само това – да дадеш форма на премълчаното – носи усещане за сила. Защото човек вече не е невидим в собствените си отношения.

– Какво значение има начинът, по който слушаме? 

– Огромно.

Ние често мислим комуникацията само като говорене, но всъщност качеството на връзката много зависи от това как слушаме.

В семинара участниците ще преживеят разликата между две ситуации – когато са чути с емпатия и когато са прекъсвани, обезсилвани или водени в разговор, в който за тях няма място.

Разликата се усеща веднага – в тялото, в емоциите и в готовността да останеш в контакт.

Много хора за първи път си дават сметка колко рядко са слушани истински.

– Любовта ли ни задържа във връзките, или нещо друго? 

– Понякога не е любов, а опит да довършим нещо старо в себе си – да получим приемане, сигурност или валидация, които не сме получили навреме.

Затова понякога оставаме във връзки, в които няма спокойствие и взаимност, а има по-скоро надежда, че този път ще получим онова, което ни е липсвало. Когато човек започне да вижда това по-ясно, вече има шанс да избира по-зряло.

– Защо избрахте именно Пловдив за първата среща? 

– Изборът на Пловдив не е случаен.

Това е град, в който културата, вътрешният живот и човешката среща винаги са имали силно място. И ми се иска именно там да започне този разговор.

Вярвам, че това е град, в който подобна тема може да бъде не просто чута, а истински преживяна.

– Какво бихте казали на хората, които все още не могат да казват „не“?

– Че не е късно.

Много хора живеят сякаш в непозната гора без карта – чувстват се объркани, нагодени към чуждите очаквания и далеч от себе си.

Но когато човек започне да вижда по-ясно нуждите си, да цени себе си и да се отнася към себе си с повече уважение, постепенно идват и свободата, и увереността, и вътрешната яснота.

Да поставиш граници, не е егоизъм.

Понякога е начин да се спасиш от живота, в който постоянно се изоставяш.

Д-р Красимира Николова е психолог и психотерапевт, член на British Psychological Society, сертифициран обучител по емоционална интелигентност и сертифициран обучител към Gordon Training International по програмата Leader Effectiveness Training. Има дългогодишен опит както в индивидуалната работа с клиенти, така и в обучението и развитието на корпоративни екипи. Работи по теми, свързани със себепознанието, взаимоотношенията, личните граници, емоционалната интелигентност, комуникативни умения, психология на промяната, психическа устойчивост, бърнаут, трудни разговори в професионална среда.