Доцент по англицистика НБУ
Това е въпросът пред Обединеното кралство за референдума на 23.06. Но кралството не е никак обединето в мненията.
Файненшъл таймс е създал два отбора: Брекзит Албиън (хората, които водят кампанията за напускане на ЕС) и Юръп Юнайтед (лидерите на лагера, което е за оставане в ЕС). Вторият отбор е събрал по-разпознаваемо съзвездие играчи. Те са представители на всички страни на политическия спектър. Сред тях са лидерите на Лейбъристите Джереми Корбин, на шотландските националисти Никъла Стърджън и на управляващите Консерватори Дейвид Камерън.
Ето и дамата отвъд Ламанша – Ангела Меркел, а отвъд Атлантика – самият Барак Обама. Позицията на обявения за централен нападател и номер 9 – Камерън е доста сложна: той дойде на власт с обещание за референдум, което привлече част от избирателите на еврофобската партия на независимостта UKIP. Те заподозряха, че референдумът обещава излизане от ЕС – а не просто питане, а се оказа, че
Камерън на практика се канел да ги кандардисва да останат в ЕС.
Междувременно той вече обяви, че няма да остане на лидерския пост в партията си. За позицията шеф на торите вече е хвърлил око централният нападател на противниковия тим, Борис Джонсън.
На прощаване са също Барак Обама и вероятно Ангела Меркел,
но пък Джереми Корбин произведе фурор с неотдавнашното си идване на власт при лейбъристите – при непрестанен (съвсем не приятелски) огън от повечето медии на острова. Стабилно стои и желязната лидерка на шотландските националисти Никъла Стърджън. От нея идва и заплахата, че ако кралството напусне ЕС, тя ще повтори опита за излизане на Шотландия – пък и само за да се присъедини към ЕС. А излизането на Шотландия ще удари кралството право във военните бази на НАТО – повечето от които са базирани в Шотландия – и в още по-болезнения извор на петрол в Северното море, на територията на хайландерските брегове.
Сериозен автогол си вкара Обама, като с пристигането си на визита в Англия, размаха пръст на англичаните, че ако излязат от ЕС, ще застанат отзад на опашката за вниманието на значимия си отвъдокеанки партньор.
Чувствителната английска душа характеризира такива „намеци“ като затъкване на пета в устата – няма как чужденци да ги гледат отгоре надолу, или да им дават непремерени съвети. Подобен ефект имат и думи на евро-лидери, като Меркел – макар те да са достатъчно разумни да не прекаляват.
„Звездата“ на противниковия тим – вън от Европа – Наджъл Фараж,
със своите колкото имигранто-ненавистнически, толкова и неверни твърдения (например, през 2007 българи и румънци ще залеят острова и ще заемат работните позиции), е по-скоро пискливо гласче, което повече отблъсква , отколкото да привлича към каузата. Още повече, че на практика партията му загуби позиции в британския парламент и се вихри единствено в Европарламента.
Ако Кралството напусне ЕС, Фараж е застрашен да загуби своята сцена –
с която се бори, но и на която действа. На него са дали магическата фланелка с номер 8 (да му прости Стоичков) в отбора на Албионските екзитъри. Не знам как работи левият му крак, но сквернословията са на нужното ниво. А здраво стисната горна устна проявява силна непоносимост към расистки изказвания в публичното пространство.
Централният нападател на отбора, Борис Джонсън
не се интересува на кого какво се харесва. Без да се посвении за миг, той сравни ЕС с Хитлеровата визия за организация на континента.
На този етап изглежда, че тимът на оставащите предизвиква повече симпатии с приемливото си поведение, докато противниците – с противоречивото си и невъздържано поведение вместо да печелят привърженици, ги отблъскват.
Каква е картината по трибуните, сред публиката, която трябва да избере позиция и да пусне бюлетина в референдума?
По данни на Конфърънс Борд, британската икономика цъфти и връзва в периода на еврочленството. Няма как временните неблагополучия на еврото да не са се отразили на лирата, но въпреки това тя остава една добра валута. Индустриалците масово предупреждават за усложнения при напускане на общия пазар – ако такова се случи. Това не е задължително при Брекзит. Така че,
икономическите аргументи изглеждат убедително ЗА оставане в ЕС.
Движенията на общественото мнение, както се вижда от графиката на Файненшъл Таймз, са определено в полза на оставането, макар разликата да е незначителна. Нерешилите вероятно гледат играта на двата екипа, защото изходът от референдума зависи предимно от тях.
Набраните средства в кампаниите на двата лагера обаче говорят обратното. Докато албионците (за напускане) са събрали 4 милиона лири от свои поддръжници, оставащите европейци не са успели да съберат и половината от това – 1.6 милиона (по данни между 22.04 и 12.05).
Индивидуалните усещания също дават една малко по-различна картина на настроенията. В програмата на ББС Нюзнайт, собственик на работилница за правене на ключове споделя, че внуците му мислели да гласуват за оставане в ЕС. Предположението му беше, че това е така, защото те са родени в ЕС. „Тези, които залагат на сигурността – каза той – ще гласуват за оставане. Авантюристи, като мен, които искат да създават нови възможности, ще гласуваме за напускане.“
Сигурността на трудовите пазари засяга и жители на острова, които живеят и работят на континента. Такива са 5 милиона – почти една България. Те клонят към оставане, по обясними причини, както и собствениците на имоти в Испания и други слънчеви европейски местенца.
Както и българите на острова, експатритате
(човек, който е напуснал родината си и временно или постоянно работи в страна, различна от родната си) могат да загубят социални плащания, години от трудовия си стаж и други благини на общия пазар на ЕС. Фактът, че ние отново ще плащаме, например образование, няма да зарадва никого.
Понастоящем цените за граждани извън ЕС са десетократно по-високи. Но същото условие ще важи и за островитяните, които решат да учат в европейски университети. Да не говорим за връщането на визи и граничен контрол. Така че, каузата на евро развода няма да се хареса нито на живеещите вън от острова, нито за придошлите да работят там. Отмятаме я като ПРОТИВ!
Според всички наблюдатели, имиграцията натежава най-силно като аргумент в дебата. Градчето Бостън в Англия е наречено „полско“, защото всеки пети жител в него е етнически поляк. Докато полските британци вероятно ще гласуват за оставане в ЕС, останалите граждани, от неполски произход, вероятно ще дадат гласа си за напускане на съюза.
И така, часът и мястото на дуела са известни. Изходът? Аз залагам за оставане. Но кой знае – може и да загубя!
Зареждане ...