детски градини, ясли, училище, дистанционно обучение, учители, образование

Д-р Юлиян Петров, синдикат „Образование“ за FN: Учителят не може да бъде подменен в ролята му на възпитател

След месеци на социална изолация и страх от зараза вчера детските градини и ясли отвориха врати. Това се случи след внимателно проучване на възможностите и анкета сред родителите. В София едва 14% от семействата се престрашиха да пуснат децата си на градина и 25% на ясла.

В същото време от синдикат „Образование“ излязоха с позиция, в която защитават правото на учителите и персонала в детските заведения да се страхува и да откаже да отиде на работа.

Каква е нагласата на служителите за връщане на работа и какви мерки ще бъдат предприети при евентуален отказ от тяхна страна? Как се промени образованието и какви промени ще настъпят и за напред, коментира за FN д-р Юлиян Петров, председател на синдикат Образование към КТ „Подкрепа“.

Излязохте с позиция в защита на работещите в сферата на предучилищното образование. Имате ли представа какви са реалните нагласи на тези хора за връщане на работа?

– Преди около седмица правихме едно изследване, където страхът и повишената предпазливост бяха в доста високи граници – от порядъка на около 40% и отвъд. Надявам се, че сега вече нагласата за работа в колегията е много по-спокойна и бих казал, много по-смела. Но въпреки това, има един процент, според нас между 10 и 15%, който кореспондира със страх и с това, че хората са в тая рискова категория.

Бъдете малко по-конкретен. Страхуват се конкретно от какво?

– Значи, този страх е, както казах, една повишена предпазливост от цялата ситуация, която беше и до някаква степен си остава в страната. Това е всъщност. Тези брифинги сутрин, вечер от един Национален щаб, където имаше един коментар, че сме в много трудна ситуация и ще следват едни много трудни дни за България.

И аз се радвам, че това остава само в една хипотеза за нещо очаквано и неслучило се и, дай Боже, да не се случи. И на база на това говорим, че много от учителите виждат, така, една голяма опасност от работата на терен, при физически контакти с родители, с деца и определят себе си като рискова категория. Това е съвсем човешки процес. Немалка част от колегите все още продължават да изпитват страх и да са причислени в тая рискова категория. По същия начин стоят нещата и с матурите и външните оценявания. Има немалък брой колеги, които не са готови да започнат да работят на терен.

Допускате  хипотезата, в която не дотам отговорни родители биха пуснали децата си болни на градина или самите те да са болни, това ли имате предвид?

– В никакъв случай не искам да стоварвам някаква отговорност на родителите, защото много добре знаем ярката картина на симптоматиката на този нов грип и родителите не биха знаели, че децата са вирусоносители или дали те самите са носители на болестта.

Това всъщност е големият проблем в цялата тая ситуация. Не търсим вина в никого, но иначе съществува опасност, макар че България не кореспондира с някои страни с висока степен на заболяемост и смъртни случаи. Но тъй или иначе опасността я има, тя не е отминала изцяло и формира една повишена доза предпазливост и страх във всички работещи. Всъщност тоя страх не е само за учителите за към работещите в сектора. Той е в много други системи от други сфери в България.

Снимка: БГНЕС

Те всъщност се пазят и са решили, че ще си останат за известно време.

Пак казвам, след време след седмица, две, ако се види, че всъщност детските градини работят и нищо не се случва, дай Боже, да е така, тогава вече нещата ще са малко по-различни и учителите и работещите сами ще решат дали да започнат работа. Сами ще стигнат до това решение по съвсем естествен път

– Ако служител в детска градина или ясла откаже да се върне на работа, поради страх от зараза, как би могъл да бъде защитен и в този смисъл – каква е хипотезата на директора на съответното учебно заведение?

– Всъщност той трябва да бъде в отпуск. Ако е в платен, продължава в платен. Ако няма платен, може да бъде и в неплатен. Всъщност, тук вече е нашата работа като синдикати, като социални партньори. След като направим тая диагностика, а тия дни ще я направим, и ако има учители без вече право на отпуск, но все още се страхуват, за тях ще намерим вариант. Вариантът може да бъде с още дни платен отпуск или пък нещо във формат на дистанционна подготовка, или дежурства в самата образователна институция.

Детските градини не започват на 100% да отварят, а да кажем на 40-50%. Днес ще стане по-ясно колко са децата, които са дошли на детска градина. Има начини, но категорично казвам, че ще направим всичко възможно, имаме такава рамкова договореност, макар и неписана с Министерството на образованието, че няма да допуснем уволнение на детски учители в следващите дни и в ситуациите, които биха могли да възникнат с възобновяване на работата и с риска на работещите, респективно в детските образователни институции.

градини, ясли, родители, деца
Снимка: БГНЕС

– Хващам се за думите ви – 14% от родителите днес са пуснали децата си в София на детски градини, 24% в яслите. Това кореспондира ли с резултатите от анкетата?

– Ами това дори ги превишава, защото така по-голям процент от родителите дефинираха, че са готови да пуснат децата си на детска градина, но явно много от тях са се вслушали в думите на министъра на образованието и на министъра на здравеопазването, че е по-безопасно децата да са вкъщи.

Но оттам нататък всеки ден тая картина много бързо ще се променя, защото много сфери започват да работят, а родителите няма дори да имат възможност за преценка и ще трябва да заведат децата си в детско учебно заведение или ясла.

Сигурен съм, че тази картина бързо ще се сменя. Тоест, много повече от родителите, отколкото очаквахме в нашата анкета, са оставили децата си вкъщи, което е в унисон пък с нашата препоръка и тази на Министерството на образованието. Нека мине седмица и отмине тоя страх.

– Как бихте оценили трансформацията на образованието от присъствено в електронно?

Бих я оценил отлично. Разбира се, и в присъствената форма, и в редовния учебен процес. В дистанционната имаме много критики и всъщност може много по-добре да се оптимизира. Положителното в дистанционната форма на обучение беше, че някои кръгове от ученици, които понякога им беше безинтересно да бъдат в класните стаи и имаха своите успехи, според нас.

Евентуално да се провери за отсъствия. Има как да се провери присъствието на учениците, които са в тоя виртуален клас и още куп неща. Беше много полезно като един национален експеримент, който да ни покаже, че дистанционното е бъдещето, че дистанционни изцяло трябва да бъдат и изпитите за матури и национални външни оценявания. Дистанционни ще бъдат и много от процесите и във висшите учебни заведения. Нека видим какво става и в Европа.

Примерно, в Кеймбридж казват, че на есен всички лекции ще бъдат дистанционни, но пък всички други процеси ще си бъдат в присъствена форма. Така че, тези 2,3 месеца ни посочиха много отворени врати, за които знаехме, но не бяхме влизали. Освен успешен експеримент, нищо друго не можем да кажем за провеждането на дистанционното обучение.

– Къде виждате нужда от промяна, къде трябва да се „пипне” още нещо?

– Ами на много места трябва да се пипне. Въпреки че този експеримент беше успешен, то всъщност нямаше друг формат или вариант за развитие в тая ситуация. Оттам нататък трябва наистина да се инвестират достатъчно средства и организационни дейности, за да могат българските образователни институции да са готови за тоя тип обучения. Много от извънкласните форми могат да бъдат в тоя тип обучения. Всяко едно училище вече трябва да изгради свой собствен облак.

Нека да припомня, че около 400 само от училищата от над 2000 имаха такива облаци. Трябва да имаме една такава платформа, която на ниво национален и социален диалог обсъждахме и мисля, че имаме решение за създаване на национална база, която да е безплатна и тя да предоставя дигитални уроци по всички предмети, да не кажа по 95% от образователните дисциплини. Тази база да се финансира от Министерството на образованието.

Учителите, които така ще ситуират свои продукти да им се заплаща, за да могат да бъдат мотивирани и още куп други неща, които трябва да направим, за да може занапред да сме готови, както в грипна ваканция, така и в много от образователните процеси,  да използваме тоя дистанционен вариант на преподаване.

Защо не и класификацията на учителите също да бъде с възможност за дистанционна форма. В момента законът има пречка и учителите не могат да се квалифицират изцяло в дистанционна форма или да получават кредити . Ще направим такова предложение на Комисията по образование и българския парламент. Много са пунктовете, по които можем да работим, но ние вече сме ги фокусирали, знаем кои са и заедно, надявам се, че по-бързо ще стигнем до един така по-нов облик на образователната система с много повече възможности.

Българският учител няма достатъчно дигитални инструменти.

Примерно служебни лаптопи, служебни компютри, ползване на интернет услуги и всичко това той го направи със собствените си средства, което не казвам, че не е част от призванието да си учител, но пък призванието на държавата и Министерството е да осигури такива условия, които на тоя етап все още ги няма. Нека не забравяме и някои кампании, които направиха в много държави – всеки ученик с таблет или дигитално устройство – това е също нещо, за което трябва  да помислим и наистина да започнем да го правим.

Разбира се, това кореспондира с много инвестиции в  системата на образованието, не символични инвестиции, но в крайна сметка след като образованието е приоритет, нека получим не по-малко от 4% от БВП. Например 6 или 7%, за да може тая политика, заедно с всички други политики, за които говорим през последните 4 години, да станат много по-реални, много по-успешни и ефективни и да бъдат по-малко формални.

– Обмислите ли за унифициран тип на изпити, за премахване на субективизма? Говоря и за националното външно оценяване след 7 клас, и за матурите.

– Аз мисля, че и сега Министерството на образованието е готово и тая година би могло да предложи онлайн изпит. Друг е въпросът, че българското общество трябва да е готово да повярва на тоя тип резултати. Между другото, много от висшите учебни заведение в момента, поради тая ситуация, изразиха несъгласие с това да се ползват матурите и те да не правят изпити.

Мисля, че тук е моментът да кажем, че тоя тип на изпитване донякъде ще намали и частните уроци, които бяха посочени като един от недъзите на сегашната образователна система.

Онлайн платформите за изпитване са нещо, което в Европа от много години доминират и никой не се съмнява в тях. Със сигурност това е бъдещето и за България и дори и да имат някакво несъвършенство първата година, за няколко години ще придобият един много добър формат на оценяване и няма да има никакво съмнение в резултатите. И всъщност нека да пак да кажа, че при тях нещата, свързани с изтичане на информация и с неточности са много по-малко.

Разбира се, няма система, която да е абсолютно обективна, но при тоя тип изпитване, субективизмът е много по-малък.

Тъй че това е нещо, което е много полезно. И всъщност Министерството на образованието трябва да поеме донякъде тая водеща роля и така да се пребори с търсенето на несъвършенства. Решението да има присъствени изпити до голяма степен беше продиктувано от невярата на немалко от родителите и българското общество за това, че ако проведем изпита онлайн, той няма да бъде обективен и честен или че нещо ще бъде подменено.

В това е бъдещето и тоя начин на мислене трябва да спрем да го имаме, но Министерството трябва да си поеме ангажимента и да бъде водещ в тоя тип процеси, които ще стават реалност в следващите години.

– На финала – изяде ли мишката книжката?

– Много от процесите в училище няма да се сменят с дигиталното образование и нека погледнем какво става в Европа. В много от държавите започнаха детските градини и то още преди 2 седмици, много от държавите започнаха в начален етап. Т.е., там, където в образователната система доминира социализацията, възпитанието, това е нещо, което няма как да се постигне дигитално.

Затова и те започнаха, макар и с някакъв риск, тоя тип образователни дейности. И тук вече съм напълно категоричен и не би трябвало да мислим по друг начин – няма как да сменим учителя в тая си роля: да възпитава, да социализира.

И няма как четенето на книгата, макар и тя да е дигитална, да го сменим с нещо друго.

Това завинаги ще си остане, поне от сегашна гледна точка и всъщност това ще ни прави човеци и това ще ни отделя от роботизацията. Трябва тая граница винаги да я следим и да не я забравяме в дните, които са близки до 24 май, до азбуката, която ни обединява толкова много време. Нека продължи да го прави, да не мисли за нещо друго, защото няма да бъде в наш интерес.

 

 

- реклама -