Д-р Венцислава Стоянова, НСИ пред FN: Намалява броят на жените в детеродна възраст, което се отразява на раждаемостта

Последните официални данни към 31.12.2019 г. населението на България е 6 951 482 души. Съвсем скоро предстои да разберем дали пандемията ще доведе до по-голяма раждаемост у нас, каквито надежди и очаквания имаше.

А какви са тенденциите в раждаемостто у нас – решават ли се все повече семейства да отглеждат повече от едно дете – пред FN коментира д-р Венцислава Стоянова е началник на отдел „Статистика на населението и жилищния фонд“ към дирекция „Демографска и социална статистика“ в Националния статистически институт.

Д-р Венцислава Стоянова е завърши еспециалности „Статистика и иконометрия“ и „Счетоводство и контрол“ в УНСС . Доктор по статистика от 2018 г. Темата на дисертацията й е „Статистическо изучаване на устойчивото развитие“. Работи в НСИ от 2015 г. От 2015 до 2018 г. е експерт в отдел „Статистика на населението и жилищния фонд“. От 2019 г. е началник на отдел „Статистика на населението и жилищния фонд“.

– Какви са тенденциите за раждаемостта у нас – статистиката показва всяка година намаляване на новородените, но реално по-малко ли са жените, които се решават да имат дете или самите жени в детеродна възраст намаляват с всяка година?

 През 2019 г. в страната са родени 61 538 деца. В сравнение с предходната година техният брой намалява с 659 деца, или с 1.06%.

Върху равнището на раждаемостта оказва влияние броят на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години) или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост.

Към 31.12.2019 г. броят на жените на възраст 15-49 години е 1 464 хиляди. Спрямо предходната година техният брой намалява с 27 хиляди, а спрямо 2011 г. – със 186 хиляди.

Тоталният коефициент на плодовитост, който показва средния брой деца, които би родила една жена, през последните години нараства и достига до 1.58. Въпреки положителното изменение в стойността на показателя, в страната е налице спад в броя на родените. Това е резултат от различни фактори, сред които е и по-малкият брой на жените във фертилна възраст.

бебе, операция, сърце, хирурзи, Торино

– На каква възраст жените се решават на първо дете?

Средната възраст на жените при раждане на първо дете през 2019 г. е 27.3 години.

В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 22.9 години за област Сливен до 30.3 години за област София (столица).

– В кои райони на страната има тенденции към увеличаване на раждаемостта и в кои – към намаляване?

Анализът на броя на родените през 2019 г. показва, че в тринадесет области на страната има увеличение в броя на родените деца. Това са областите Благоевград, Бургас, Варна, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Плевен, Силистра, Сливен, София, София (столица) и Хасково. Това увеличение е в границите от 0.1% в област София (столица) до 9.4% в област Силистра. Въпреки увеличението на родените в тези области през 2019 г., в тях няма ясно изразена тенденция на нарастване броя на ражданията.

В останалите петнадесет области на страната през 2019 година се наблюдава намаление в броя на родените деца.

Най-голям спад е налице в област Русе (-10.6%). Родените в областта през 2019 г. са 1 508. За сравнение техният брой през 2018 г. е 1 687, а през 2017 г. – 1 688 деца.

Областта, в която от 2010 г. се наблюдава постоянно намаление в броя на родените, е област Монтана.

– Какви са тенденциите, свързани с броя на децата в семейства? Решават ли се повече семейства да имат 2, 3 и повече деца?

Източник на информация за семействата и броя на децата в тях е преброяването. Данните от последните преброявания показват, че като типична форма на семейството в България е утвърден еднодетният модел. Броят на семействата с едно дете нараства между преброяванията и към 1.02.2011 г. те са 829 161 (63.3%) от всички семейства с деца. Данните от последното преброяване през 2011 г. показват, че абсолютно и относително е намалял броят на семействата с две, три и повече деца. Многодетните (с три и повече деца) семейства са били 56 017 или 4.3% от всички семейства с деца.

– Къде семействата предпочитат да живеят и отглеждат децата си – запазва ли се през годините тенденцията на миграция към по-големите градове?

През 2019 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 128 179 лица. Най-голям дял сред преселващите се заемат лицата във възрастовата група 20 – 39 години (30.9%), следвани от лицата на възраст под 20 години – 24.9%.

Най-голямо териториално движение има по направлението „град – град“ (38.0%), следва направлението „град – село“ (27.4%) и „село – град“ (24.1%). Значително по-малък по брой и относителен дял е миграционният поток по направлението „село – село“ – 10.5% от мигриралите лица.

Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за ново местоживеене област София (столица) – 19 969. 88.9% от тях са се заселили в гр. София, а останалите 11.1 % в населените места около столицата.

Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София – 11.1%, Благоевград – 7.2%, и Пловдив – 5.5%.

– Какво показват статистиките през последните години за раждаемостта на лица под 18 г. – като бройка, като райони, в които това най-често се случва?

През 2019 г. броят родените от майки под 18 години, е 2 948. В сравнение с предходната година този брой е намалял с 4.1%.

Най-много деца, родени от майки под 18 г., има в област Сливен – 382 деца или 16.5% от всички родени в областта. През последните години децата, родени от майки под 18 г., са около 5%. За сравнение през 2000 г. делът на децата, родени от майки под 18 г., е бил 7%.

 

 

- реклама -