Д-р Стилияна Томова, неонатолог УМБАЛ Бургас пред FN: Имаме бебета на родилки с ковид, които се раждат с антитела

Навръх Нова година, в 23.45 ч., в УМБАЛ Бургас се роди момче, а първото бебе за 2021 г. в бургаската болница се роди в 8.25 сутринта и е момиче. Бебетата са родени по естествен път. През изминалата 2020 година в УМБАЛ Бургас са родени над 1600 бебета, като момчетата са малко повече от момичетата.

Подробности за предизвикатествата, свързани грижите за новия живот през 2020 г. пред FN споделя д-р Стилияна Томова специалист-неонатолог, началник на Отделение по неонатология на УМБАЛ Бургас.

– Колко бебета са проплакали от началото но годината в УМБАЛ Бургас и колко са се родили през 2019 г.? 

– В УМБАЛ Бургас се родиха около 1600 деца. Предишната година ражданията са с близо 180 повече. Не можем да кажем дали има намаляване на раждаемостта в Бургас като цяло, защото в региона има още три болници с родилни отделения. Едва след като се обобщи дали и в другите лечебни заведения има спад, може да се каже дали в Бургас са се родили по-малко бебета в сравнение с 2019.

В нашата болница традиционно се раждат най-много деца в сравнение с другите три лечебни заведения. Тук идват и най-тежките случаи – и като родилки, и като бебета, защото отделението ни е на изключително високо ниво в обгрижването на недоносени новородени и новородени, нуждаещи се от интензивни грижи. 

– През 2019 година в болницата проплакаха около 40 двойки близнаци, подобри ли се този рекорд през 2020 г. и какви са предизвикателствата пред медицинския екип и пред родителите? 

– Не се е подобрил. Двойките близнаци до момента са 21. Основните предизвикателства, пред които сме изправени днес са свързани с КОВИД-епидемията, това, мисля, е ясно на всички. Свижданията в болницата са забранени от март т.г. Ако едно бебе е родено нормално, то е заедно с майка си от втория час след раждането. Майката се грижи за него, кърми го, показва го по телефона на близки и роднини. При жените, които са родили със секцио, бебетата идват часове по-късно. Те се настаняват при нас, в Отделението по неонатология, докато майките се възстановят. През това време ние ги храним, къпем, повиваме. Нормално родените бебета се изписват с майките си на третия ден след раждането, родените със секцио – на петия ден. Разказвам всичко това, за да стане ясно какъв е нормалният път – ако всичко е наред, майките са заедно с бебетата си, имат и връзка с роднините чрез съвременните средства за комуникация.

Не така стоят нещата с недоносените бебета, с бебетата в сериозно здравословно състояние. Около 20% от родените деца са такива.

Те се настаняват в кувьози в отделението, понякога минават месеци, преди да ги изпишем. През това време майката вече се е прибрала вкъщи. Допреди пандемията родителите можеха да идват всеки ден и да влизат в отделението, за да виждат децата. Сега това не е възможно. В този смисъл са и сериозните предизвикателства – да успокоим родителите, да им даваме изчерпателна информация, за да бъдем заедно екип, който ще се пребори за живота на тяхното дете. Да имаш недоносено дете е изключително стресиращо, ние се поставяме на мястото на родителите и никога не забравяме това.

Световната статистика показва, че между 10 и 15% от децата се раждат преждевременно. Такава е статистиката и за България. В УМБАЛ Бургас съвсем съзнателно се насочват жени с проблемна бременност, при които има очаквания за преждевременно раждане. Най-тежките и сложни случаи са концентрирани при нас, защото отделението ни е на много високо ниво и се е доказало в грижата си за тези деца. Когато една бременност протича по-сложно и има риск детето да се роди недоносено, родителите предварително са информирани за това от гинеколога, който води бременността и се насочват за раждане тук. Случва се и да приемаме недоносени бебета, родени в други болници и пренасочени при нас. Това също увеличава процента. 

– Как се осигуряваше връзката между родителте и техните бебета в година, в която свижданията бяха забранени?

– Правим видеосвиждания по вайбър. И без да искаме, станахме герои на световна кампания на Вайбър, която за своята 10-годишнина реши да покаже истинските истории, които стоят зад всеки чат. Бяха избрани истории от различни държави, българската история бе нашата.

Много бяхме трогнати и развълнувани, защото не сме предполагали, че може да ни се случи. Животът и съдбата са нещо много интересно – не предполагаш как едни твои действия могат да бъдат забелязани и да дадат отзвук в целия свят… 

– Кой беше случаят, който е бил най-голямо предизвикателство за специалистите неонатолози?

– Много са тези случаи. Тази година сме имали бебе с тегло около 700 грама, което успешно сме успели да изведем от отделението и вече си е вкъщи. Обществото обикновено смята, че колкото по-малко е едно новородено, толкова по-тежко е то. Това не е съвсем така. Едно бебе може да се роди и 2 кг., но пак да има сериозна нужда от реанимация и дълги интензивни грижи. Много са нашите малки герои, помним ги и вече пета година показваме на обществото какво правим – всичките ни „тежки случаи“ са снимани в календари, които разпространяваме благотворително за нуждите на отделението. Важно е хората да знаят колко тежка и трудна е специалността неонатология, какви сериозни знания, умения и високотехнологична апаратура са нужни, за да бъдат тези деца живи днес. 

– Годината, белязана от ковид пандемията, как се отрази на условията за раждане в болницата? Има ли създадено специално отделение, в което да бъдат приети родилки с ковид?

Бих искала да направя едно разграничение, с което обществото трябва да е наясно. Родилно отделение и Неонатологично отделение са две отделни структури. Да, ние с колегите акушер-гинеколози работим заедно, за да има на финала една успешно приключила бременност. Но в този смисъл – организацията за приема на родилки се създава в Родилно отделение. Докато ние „отговаряме“ за бебетата – ние ги преглеждаме при раждането, грижим се за тях до момента на изписване, ние извършваме първоначалната ваксинация, минаваме визитация при бебетата всеки ден и т.н.

В Родилно отделение има изолатори, в които се настаняват такива родилки.

От наша страна, в Отделението по неонатология, също сме създали организация бебета, родени от майки с КОВИД, да бъдат отделени от останалите. Обслужва ги и отделен персонал, който няма досег с другите деца.

В нашето отделение засилените мерки за дезинфекция, носенето на маски и ръкавици през цялото време не са новост. Ние се грижим за крехки създания, които са податливи на всяка инфекция. Трябва да сме изключително внимателни да пазим здравето им, да ги пазим от инфекции. Това се учи в нашата специалност, знае го всеки, който работи в неонатология и всички колеги спазваме високи хигиенни мерки от момента, в който сме избрали тази специалност.

– Имали ли сте такива бъдещи майки и как се е развивало раждането и след това грижите за нея и новороденото?

– Както вече обясних, бременността се наблюдава от лекуващия акушер-гинеколог. В повечето случаи ние виждаме майката едва в деня на раждането. Което не би трябвало да е така. В чужбина, където редовно ходим на специализации и научен обмен, в големите градове има създадени големи перинатални центрове. Това са болници, насочени изцяло към проследяване на бременността и раждането. Там работят в екип акушер-гинеколози и неонатолози. Целта е бременността да бъде проследявана съвместно, вече има и образни методи, фетални морфологии – изследвания, които показват развитието на плода. Често може да се предвиди, че плодът ще се роди с аномалии, или с друг проблем, налагащ бърза намеса. Така още след раждането бебето се поема от специализиран екип, настанява се в специализирана клиника, прави се животоспасяваща операция и т.н., като всичко това е добре планирано. Докато при нас често разбираме проблемите едва след раждането. Което налага изключителна мобилизация, бърза намеса. А би могло да не е така и още по време на бременността родилката да се консултира и с неонатолог. Не че няма такива случаи, но би ми се искало да бъде тенденция, рутина.

На въпроса с КОВИД – имали сме такива случаи. Майките са били с КОВИД, но бебетата са родени абсолютно здрави.

При тях не е имало никаква клинична картина и нямаха нужда от лечение. Дори се намират антитела, които те явно са изградили, докато са били в майчината утроба. Т.е. счита се, че дори са предпазени от бъдещо заразяване. Тези раждания се случват изолирано от другите и ние изолираме бебетата, както вече обясних.

– За поредна година беше направен традиционният благотворителен календар с недоносените бебета-герои на болницата. Какви средства бяха събрани м.г. и за какво се използваха и от какво има най-неотложна нужда отделението за следващата година?

– Благодаря изключително много на всички родители, които в тази тежка ситуация все пак намериха време и се снимаха за календара. Много ценя тяхната помощ! Златка, месец януари, например е една от много тежките ни случаи. Но вече е голяма и се развива абсолютно нормално. Голямо предизвикателство пред тези деца е не само да останат живи, а да няма никакви последствия за тяхното физическо и умствено развитие. И това искаме да покажем – че има надежда, има начин да се грижим за тези деца така, че да не се отличават от връстниците си. Проследяваме ги години след като се родят. Такава е и ролята на календара – не само да съберем средства, но и хората да научат за това какви герои са тези деца и колко много усилия, знания и умения са нужни, за да оцелеят.

Миналата година събрахме 6000 лева. Каузата, за която сега събираме средства, е закупуване на нов реанимобил – линейка, оборудвана за транспорт на недоносени бебета и малки деца. Линейките на болницата са много стари и когато се налага да пътуваме с тях, това е сериозно изпитание. Тази сума беше насочена за тази кауза. Събираме средства вече трета година – събрали сме около 40 000 лева от рециклиране на капачки и дарители. Силно се надяваме скоро да я приключим успешно.

- реклама -