Д-р Събина Събева, Международна социална служба пред FN: Обществото трябва да промени отношението си към децата, останали без родителска грижа

Обществото все още остава резервирано към децата, останали без родителска грижа. Проучване на „Алфа Рисърч“ отчитат, че местната общност приема децата от новите услуги в квартала, но по-трудно е интегрирането им на ниво неформални взаимоотношения. Проучване сред местната общност показва, че 62% от анкетираните биха приели тези деца да живеят в квартала им, 44% биха приели тези деца да учат в един клас с децата им, но 21% биха взели на семейна вечеря/обяд дете от институции.

Защо е трудно да приемем различните деца и какво е най-голямото препятствие пред интеграцията на децата в риск, разговор с д-р Събина Събева, изпълнителен директор на фондация „Международна социална служба – България“.

Д-р Събина Събева, водена от интереса си към правата на децата, напуска сферата на медицината през 2002 г. и започва да работи за утвърждаване на правата и закрилата на децата. В периода 2002 – 2004 г., като директор на дирекциите „Държавна политика за закрила на детето“ и „Международно сътрудничество и програми“ в Държавната агенция за закрила на детето, тя има съществен принос в създаването на нормативната база и на политиките в тази област и особено при разработването на Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца. От 2004 г. е изпълнителен директор на фондация „Международна социална служба – България“

Д-р Събева вие сте партньор на кампанията Мисията е възможна, какъв е вашия принос и как оценявате процеса на деинституциализация на децата в риск?

Ние сме няколко НПО-та, гражданските организации, които сме активни, които подкрепяме процеса на деинституциализация от самото му стартиране. Това партньорство е процес, то не само за тази кампания. Процесът на извеждане на децата от домовете не е спирал. Вече се изпълнява втория етап на плана за деинституциализация по изпълнение на визията 2016-2020 г. Предстои дозакриване на домовете от 3 до 18 години. Те са останали малко вече. Останали са около 300 деца. В рамките на този план ще бъдат закрити и домовете за деца от 0 до 3 години. Като цялото извеждането беше преди 5 години, когато закрихме домовете на деца с увреждания.

Успяхме ли да създадем среда, близка до семейната? Или и това е процес и продължава?

Ние успяваме да осигурим на децата много по-добра среда за живот. Стремежът е да се променят нагласите, не само на работещите в тези по-малки домове, но и на цялата общност, където се намират тези домове. Как ги приемат съседите, как ги приемат училищата и детски градини. Това се отнася и за децата, които са в приемни семейства, доколко тези деца са възприети от семейството и училището. Такава кампания като „Мисията е възможна“ очакваме тя да подкрепи по-доброто приемане и по-доброто интегриране на децата в общността. Имаме много работа. Средата е осигурена. Имаме услуги, където това се случва добре, където грижата за децата е много добре, имаме подкрепящи услуги. Децата с увреждания ходят в центрове с почасови услуги, които стимулират тяхното развитие. Има излизане на децата. Те посещават лагери, ходят в града. Това е част от процеса на включване на децата в общността.

Успя ли общността да ги е приеме? Проучване показва, че хората са съпричастни, но не участват в интегрирането им?

По-големият проблем е включване на ниво училище, квартала, площадката. Мога да дам пример. Нашата организация управлява три центъра- два в Смолян и един в Търговище.  Когато децата са малки, няма проблеми в приемането. Те ходят приети са. Когато, обаче са по-големи, тъй като те се извеждат от биологичните семейства заради насилие, неглижиране, проблеми в поведението, тогава има сериозна съпротива от училището и общността. Точно тези деца създават проблеми навън. Там е трудността, да се търси подкрепата и баланса. От страна на личните лекари и болничната система нямаме проблем, приемането е пълно, грижата е добра. Но проблемът е в училище, където ученик от 8-ми или 9-и клас, който е с агресия, който има нужда от допълнително внимание и търпение. Там учителите са подложени на натиск от страна на групата и родителите. Родителите си казват, защо моето дете ще е ощетено от друго дете, което има проблеми. Но такива проблеми има и при деца, които не живеят в приемни семейства или центрове от семеен тип. Те в собствените си семейства имат проблеми и различно поведение. Това е проблемът- отношението не точно към нашите деца, а децата, въобще, които имат трудно поведение. Тук говорим за лисата на психиатрична подкрепа, за поемане на това дете, говорим за друг вид терапевтична насока, която да му помогне. Но няма как да му осигурим такава помощ, особено в малките общини. Другият проблем е с хората, които работят на терен.

Какво правите с този проблем, липсата на квалифициран персонал, който да работи с децата?

Работата е непривлекателна, трудна и ниско планета. Няма желаещи, влизат работят 1-2 години и напускат. Там, където един екип се задържа с годините имаме по-добри резултати. В Смолян например имаме екип, който се задържа 10 години и там резултатите са чудесни. Обучават се хората, инвестираме в тях.  Тази инвестиция се отблагодарява с устойчивост на персонала и много добра грижа към децата. За да имаме добри резултати в процеса на деиституциализация, трябва да имаме грижа вътре към хората, които работят с децата. Подкрепата от обществото също е важна, за да разбира проблемите и да ги приема.

 

- реклама -