сн. БГНЕС

Д-р Павел Минев, УМБАЛ Бургас, пред FN: Когато се стигне до рентгенова снимка на пациенти с COVID, често те вече имат значителни изменения

Още от самото начало на пандемията от COVID-19 е ясно, че той засяга белите дробове. В някои случаи – фатално. А пораженията при надвилите болестта остават с месеци. Специалистите по образна диагностика са първите, които буквално виждат отпечатъка на COVID-19 върху белите дробове. „Работата на рентгеновия лаборант е тих подвиг, на който трябва да се даде гласност“, споделя пред FN д-р Павел Минев, специализант по образна диагностика в Отделение по образна диагностика УМБАЛ Бургас.

Д-р Павел Минев е завършил медицина с образователно-квалификационна степен магистър в МУ Варна през 2016г . Специализант в Отделение образна диагностика, последна година с предстоящ изпит за специалност.  През 2019 г д-р Минев е става първия за Бургаска област член едновременно на  Българската и Европейската асоциация по Радиология. За високия си професионализъм и хуманното отношение към пациентите, е номиниран за годишните награди „Млад лекар на годината“ 2019 на Медицински факултет – Бургас и Община Бургас.

– По-голямо ли е натоварването на рентгенолозите заради COVID-19? Колко пациенти минават средно на ден и колко средно са били преди пандемията?

– Тъй като Бургас е курортен град, се наблюдава „сезонност“ на натовареността. През летните месеци броят пациенти се удвоява, а понякога и утроява. Хората са по-активни, което води и до повече тежки травми, някои от които изискват прилагане на по-сложни диагностични методи, които съответно изискват и повече време. Не бих казал, че пациентите – като бройка – са повече в момента, но фактът, че се намират в различи като локация COVID-отделения в сградата на УМБАЛ Бургас комплицира и най-вече забавя изключително много процеса на диагностика. За да бъдат направени изследвания на всички тези десетки пациенти, колегите обикалят болницата с мобилна апаратура. Да не забравяме, че има и други заболявания, травми, планови диагностични дейности. Когато всичко се сумира, редовното дежурство се превръща в сериозно предизвикателство.

Идват и пациенти със съмнение, че са изкарали COVID-19 и сами са решили да си направят снимка на бял дроб? Профилактично ли ги  направят или имат оплаквания?

– Разбира се. Такива пациенти са ежедневие и е неизбежно да ги има. С течение на времето броят им намаля, тъй като постепенно се установи ред по отношение на действията при съмнения за COVID и разбирането му, както от страна на пациентите, така и от осталите колеги. Важен момент в ситуацията е безкомпромисната организация по отношение на „отсяване“ на пациентите, която успяхме да наложим в рентгеново отделение още от самото начало на пандемията.

 

– Какво е по-различното при при разчитането на снимки на пациенти, преболидували COVID-19, и такива, които имат обикновена пневмония например?

– Да не забравяме на първо място, че доста малък брой пациенти, на фона на всички заболели, развиват белодробни усложнения. При голяма част от тези, чиито бели дробове се засягат от вируса, се наблюдават характерни изменения в зоните на най-крайните, най-тесни разклонения на бронхите. Те лесно се разпознават на рентгенография. Най-ранните изменения успяваме да регистрираме на компютърна томография – т.нар. скенер. Те касаят междуклетъчното пространство в белите дробове и се изявяват по тип „матово стъкло“. За съжаление малко хора биват скенирани и често, когато направим рентгенова снимка, хората вече имат значителни пневмонични изменения.

Възможно ли е човек, който не е имал кашлица или болка в гърдите по време на преболедуване с COVID-19, да се окаже, че има проблем с белия дроб, виден само при рентген на бял дроб?

– Възможно е, но е много рядко. Обикновено хората имат някакви симптоми, при това достатъчно добре разгърнати. Трудно е да се получат белодробни изменения, без човек да почувства нещо. Вирусните пневмонии, каквато е COVID-пневмонията, често остават „скрити“ от лекарската слушалка, което затруднява диагностиката. Затова образните изследвания трябва да бъдат назначавани своевременно.

А иначе, в рутинната ни работа, извън ситуацията с COVID почти ежедневно откриваме анатомични особености, вариации, доброкачествени и злокачествени  тумори.

Има ли достатъчно специалисти, които да работят в рентгенологията? Имали ли сте случаи на заразени специалисти?

– Както е известно, кадровият проблем е налице. Забелязва се известна тенденция на завръщане и интерес у младите хора да се занимават с медицина и по-конкретно с Образна диагностика, както и към специалността на колегите професионалисти по здравни грижи „Рентгенов лаборант“. Но като цяло проблемът е сериозен. Често пъти на нощни смени през почивни дни се оказвам единствен, който е на разположение да „разчете“ снимка или да извърши високоспециализирано образно изследване като компютърна томография, например.

Неизбежно е да няма заразени колеги. Ние, като част от спешността, се срещаме ежедневно с пациенти без симптоми, които впоследствие се оказват заразени. Въпреки използването на всички предпазни средства,в секи ден се извършват образни изследвания. Това води до неимоверно повишаване на риска.

Колегите са изключително натоварени, разкриват се стотици легла. Неглижира се ролята на рентгеновия лаборат – човекът, отговорен да извърши правилно и да достави образното изследване,което в последствие лекарят разчита. Качественият образ прави изследването наполовина успешно. Всеки ден лаборантите се обличат по няколко пъти и обикалят болницата, за да могат да снимат болните – това е един тих подвиг, на който трябва да се даде гласност.

Оказа ли се COVID-19 предизвикателство за ренгенолозите и какво научиха специалистите за новия вирус през тези 9 месеца?

– Като една от най-бързо развиващите се и високотехнологични съвременни специалности, образната диагностика се оказа един от основните методи за разбиране на това как протича заболяването. Хората не си дават сметка реално колко важна е ролята на тази специалност, която днес се възприема като даденост. Немислимо е в наши дни медицината да съществува без образните методи. Освен установяването на някои типични изяви на заболяването, се потвърди и утвърденото мнение, че в медицината нищо не е на 100%, медицината не „чете учебници“. Към всеки пациент трябва да се подходи индивидуално и с необходимото внимание. Рутината, която се натрупва с годините, помага за допълнителната способност да се преценяват нетипични състояние и/или прояви.

- реклама -