Аспарух Илиев
сн. FB

Д-р Аспарух Илиев пред FN: Честотата на ковид-мутациите ще намалее, когато успеем драстично да свалим броя на заразените

Преди всичко да изясним един въпрос – има ли проведени клинични изследвания на смесването на ваксини от различни производители и какво показват те?

– В момента се провеждат няколко подобни проучвания, резултатите от които не са известни. Основните екипи, които работят по тях са в Оксфорд и това, което се пробва са различни комбинации. За сега обаче дори предварителни резултати няма споделени. Така, че ако трябва да сме точни – резултати няма никакви.

Тогава не се ли избързва с тези препоръки, че няма проблем първа доза с една ваксина, а втора на друг производител?

– Теоретично погледнато, препоръката да се смесват ваксини трябва да се изказва много внимателно. От друга страна чисто биологично има голяма вероятност ваксините да са съвместими. Да приемем, че всяка ваксина е един отделен „автомобил“, който носи малко или повече определено съдържание. Важно е какво се случва когато съдържанието се смеси за да създаде имунен отговор. Но, дори и минимален процент вероятност да не се създаде добър имунитет с тези две комбинирани ваксини трябва да се има предвид като рисков.

Преболедувалите ковид – трябва ли да си поставят втора доза или само една им е достатъчна?

– Проучвания върху няколкостотин души проведени в Щатите, проведени от Националния институт по здравеопазване, показват, че след преболедуването една единична доза дава много добър имунитет, съпоставим с две дози при здрави хора. Уговорката е, че тези проучвания са малко, но всичко сочи, че това е една възможна и добра опция.

Да поговорим за ваксините като политическо и икономическо оръжие. Ползват ли се те като такива?

– Ще дам пример с ваксината „Спутник“, която все още не е вкарана в масивно производство, а вече видяхме в Словакия оставка на премиер заради нея. От тази гледна точка може да кажем, че ваксините биха имали определен политически ефект – като Китай, който снабдява основно с ваксини държави, които са близки до неговата сфера на влияние. Което е целенасочена политика. Но, по отношение на по-използваните препарати в Западния свят като тези на „Модерна“, „Пфайзер“ и т.н. и до толкова до колкото тези по-богати държави могат да си ги позволят, това може да бъде разглеждано по-скоро като някакъв вид индиректен политически ефект.

И като споменахте ваксината „Спутник“ – у нас се знае много малко за нея и може би затова много хора искат да се ваксинират точно с руския препарат. Но, в научните среди има ли данни за този тип странични ефекти като при „АстраЗенека“ и „Янсен“?

– Това е много хубав въпрос, защото данни за подобни проблеми при ваксината „Спутник“ няма. Ваксината сама по себе си е ефективна, данните, които са публикувани от руския екип са много добри и института „Гамалеи“ е един от водещите в света. Но, тук трябва да направим разлика между качеството на научната работа на руските учени и начина, по който руската политика се опитва да инструментализира тази ваксина, за която дори все още няма достатъчно производствен капацитет. Истината е, че ако изходим от позицията, че ако векторните ваксини като „Янсен“ и „АстраЗенека“ имат тромбозен страничен ефект, нормално е „Спутник“ също да се наблюдава за подобни ефекти. Но, за сега няма такива обявени данни.

До каква степен масовия отказ от АстраЗенека почива на научно доказани проблеми и до каква степен говорим за чисто търговска тактика?

– Трудно е да се каже. Факт е, че ЕМА препоръчва без ограничения поставянето на ваксината на „АстраЗенека“, но в същото време индивидуалните регулатори в отделните държави не. Важно е да се каже, че всеки един от тези държавни регулатори в ЕС е и член на ЕМА и като такъв участва в гласуванията в нея. Тоест там всички са се съгласили, че с ваксината няма проблем, а после в собствената си държава препоръчват обратно поведение. За мен това говори за едно политическо съобразяване. Но, до колко става дума за някакъв вид търговска война ми е трудно да кажа.

Въпреки, че живеете извън България, предполагам наблюдавате политическата обстановка у нас. Прави ли ви впечатление, че в момента никоя от избраните партии не вади здравето и справянето със пандемичната криза като приоритет, а се разправят с реваншизъм и избирателни закони. Какъв ефект ще даде това?

– Определено се забелязва. Както и ми направи впечатление колко късно в предизборната кампания се включи не само темата с ковид-кризата, но и здравеопазването като цяло. А, в момента повече от всякога виждаме колко нашето здравеопазване има нужда от грижи. За мен тази липса в политическото поведение има обяснение – здравеопазването е изключително труден сектор от много години и изисква сериозни мерки, много от които в началото биха били непопулярни. Подозирам, че партиите се плашат, а вероятно и подценяват проблема.

Какво смятате, че трябва да се свърши възможно най-бързо като някакъв тип здравна реформа, за да издържи системата ни на пандемията?

– От една страна трябва да се подходи по възможно най-бързия начин към подсилване на спешната и неотложна помощ в момент на криза. Но и на болничната помощ, която също изнемогва. В момента наистина колегите в болниците са на ръба и отвъд ръба на силите си. Второ – трябва драстично да се промени комуникацията с обществото, да има кампании за ваксинации, трябва да има ясни послания от правителството. И да се говори от един конкретен човек – дали ще е говорител, дали министър или министър-председател, но той трябва да дава много ясни послания както за ваксините, така и за карантинните мерки. Тези два елемента за мен са много важни.

Казват, че сега излизаме от поредната пандемична вълна. Как очаквате да се развие пандемията в следващите месеци до края на годината?

– Всичко зависи от това до каква степен ще успеем да ваксинираме през лятото, когато се очаква леко облекчаване на ситуацията в Европа и в Северното полукълбо. Вторият елемент е до колко няма да ни изненада някаква конкретна мутация, защото в момента сме свидетели на т.нар. „троен мутант“ в Индия, който води до много високи бройки заразени хора. Това се случва въпреки изключително високата скорост на ваксиниране в Индия. Този проблем засега не засяга Европа и в частност България, но трябва да успеем бързо да намалим броя на болните, за да намалим и честотата на мутациите, тъй като вируса мутира само докато е в човешкото тяло, т.е. колкото повече болни имаме, толкова повече ще мутира. Рискуваме следващата есен да ни изненада отново поредната вълна. Да, може вълните няма да са огромни, но те биха могли да предизвикат изключително голямо напрежение с повторението си.

Как смятате, започва ли да утихва най-страшното?

– Ако наблюдаваме случващото се в Израел, Великобритания и в САЩ – да. А, това, което се случва в Европа ми дава надежда, че може би лятото ще успеем да ускорим ваксинирането. Проблемът е, че не виждам толкова добри успехи в азиатския регион и региона на Африка, които са много важни като източник на нови инфекции.

 

- реклама -