Черноморска мида възстановява популацията си край Созопол

Черноморска мида възстановява популацията си край Созопол

Възстановяване на популациите от черноморски миди се забелязва по крайбрежието на Созопол. Това отбелязват повечето водолази там. За тях тази тенденция е силно положителна, след като дълги години са свикнали да виждат мидена пустиня заради нашествието на инвазивните рапани.

Какъв симптом е това и има ли надежда за черноморската мида?

Промяната е съвсем отчетлива. Камъните са обрасли с миди. Не че рапаните са изчезнали. Но нещо е станало и мидите са там.

Навсякъде около острова „Свети Иван“ срещу Созопол.

„Дали от по-чистите морета, които имаме, дали от действието на пречиствателните станции, или от интензивното събиране на рапаните – наблюдаваме, че всичко се възвърна, мидите, живота, и попчета, и лихмуси и дънни рибки,

които се въртят около тези мидени струпвания“, коментира водолазният инструктор Найден Недев.

Мидите не са успели все още да си изградят еволюционни механизми срещу новопристигналия с корабите хищник. А рапаните в нашите води,

без естествен враг се размножават на воля като оставят след себе си мидена пустиня.

„Имаше години, в които цялото дъно беше осеяно само с черупки от миди“, добави водолазът.

Но морските биолози не са толкова въодушевени. За тях възраждането на мидените популации са локални и временни.

„Ами като цяло възстановяване и контрол на популацията на инвазивни видове

в моретата е практически невъзможен с човешки дейности. През лятото, когато е топло и рапаните са много активни, те масово се концентрират там, където има черна мида. И могат за един сезон да унищожат всички миди в даден район, както в Созопол през 2019″,

обясни д-р Димитър Беров от Института по биоразнообразие и екосистемни изслевания, БАН.

След като са опустошили всичко наоколо, сега са минали на следващата мидена популация и тези тук могат да си поемат дъх. Но ще е за кратко. И рапанджиите, май, няма да помогнат много.

„Поради изкупуването на рапани за азиатските пазари тук се организират групи,

които почнаха да работят и да вадят рапани и така си вадят доход хората“, коментира Найден Недев.

„Проблемът със събирането на рапани е, че рапанджиите не събират малките рапанчета,

а пък те също са много масови и се развиват много бързо“, добави д-р Димитър Беров.

И така, на юг от Ахтопол, където и водата е по-топла, черната мида покрай брега

от десетилетия почти липсва. Но не е изчезнала съвсем. Просто се е преместила на дълбокото.

„Под 40-50 метра в шелфа, където въздействието на рапаните е по-малко,

тъй като водата е по-студена по-дълъг период от годината и почти там няма въздействие от рапаните. И тези миди, всъщност, захранват крайбрежието с ларви, които могат да колонизират голите скали“, добави д-р Беров.

И опазването на тези дълбоководни популации може да даде

някакво предимство на мидите в неравната им битка с рапаните. Стига да има кой да контролира зловредното тралене.

- реклама -