Бюджет 2025: Големите надежди или Дамоклев меч

• Проблемът „служебна власт“

България за пореден път се управлява от служебно правителство, а това е може би най-тежкият проблем когато става въпрос за приемането на бюджета.

По дефиниция служебните кабинети

са независими, но там е работата, че и те трябва да се съобразят с представените в парламента политически сили. Това създава състояние на несигурност, което само вреди на икономиката на страната и на финансовите й планове.

„Има голяма разлика в бюджета,

който се прави от правителства, които планират да бъдат поне 4 години на власт, и от правителства, които планират да бъдат няколко месеца. Разликата е в това, че когато се търси бързо одобрение от избирателите се издирват и бързи разходи –

увеличаване на заплатите, осигуровките

и други социални разходи. Въпросът е, че когато се прави подобрение в продуктивността на икономиката, това води до задлъжняване“, споделя пред Блумбърг тв България Пламен Димитров, управител на „Кофас България“.

• Болката на синдикатите

Повишаването на осигуровките за пенсия, които всеки от нас плаща, е необходимост, но трябва да стане плавно и хората да не го усетят, категорични са синдикатите. Според Любослав Костов, главен икономист на КНСБ, увеличението трябва да е с не повече от 1 процентен пункт

за всяка от следващите 20 години.

Минималната работна заплата (МРЗ) за 2025 г. ще е 1077 лв. и синдикатите няма да отстъпят от това, както и от обещанието да се вдигнат заплатите в бюджетната сфера с 10% през идната година, категоричен бе Костов пред БНР. Според него вдигането на осигуровките с 1 пункт ще доведе до допълнителни 600 млн. лв. приходи.

„Предложили сме над 10 мерки,

които не касаят промяна на преки данъци, като Регламент на ЕС за свръхпечалбата, което не е само за банките. Мисля, че можем да направим разумна политика по доходите за ръст между 9% и 10%. На отлагане на вдигане на заплатите не сме съгласни,

което по закон трябва да води до 10%.

МРЗ да бъде развързана от социалните плащания и да не се обвързва с линията на бедност. За да нямаме работещи бедни“, обяснява Костов.

Той декларира, че нищо от социалните плащания

няма да се замрази: „МРЗ е доход от труд и не може да е към социалните плащания, които не касаят пазара на труда. Не може да работиш и да съотнасяш това към линия на бедност. Истинският индикатор е заплатата за издръжка, и да седнем, и да измислим такава дефиниция

и методология на ниво.“

Синдикалистът препоръчва да се направи стратегия и държавата да си поеме отговорността – „да инвестира каквото е обещала, за образование и здравеопазване“. „Идва моментът за повече данъци“, посочва той.

Приходите на НОИ за пенсии покриват

35% от изплащаното на пенсионерите, а другото идва от бюджета. Това, разбира се, трябва да се промени и профсъюзите не го отричат.

• Приходите ли са разковничето?

Това, което трябва да се направи в бюджета за 2025 г. е да се съкратят разходите, да се помисли за алтернативи за увеличаване на доходите без намеса на правителството, да се премахне автоматичното нарастване на минимални и други заплати и привилегии,

да се възстанови универсалното облагане с ДДС,

да се въведе нулев данък върху реинвестираната печалба, да се въведе правилото 1/5 от преките данъци върху дохода (корпоративен или на физически лица) да остава там, където е произведен, за да имат пари общините. Всички тези препоръки отправя основателят на

Института за пазарна икономика Красен Станчев.

Освен това правителството трябва да удължи сроковете на вече сключени концесии и да предостави нови такива, за да се удължи хоризонтът на предвидимост в стопанството, посочва той.

Според Добромир Иванов,

изпълнителен директор на бизнес организацията BESCO, в момента държавата ни не привлича външни инвестиции, експортът е надолу, Националният план за възстановяване и устойчивост е на нула, парите по европейските програми не се усвояват.

„И на фона на това ние не вкарваме

по пазарен начин пари в държавата си, а се планират нови вдигания на заплати в публичния сектор, пенсии и МРЗ. Вдига се това, което ние изразходваме и единственото, с което може да се компенсира са външни дългове, които видимо се теглят не за да се развива средата за бизнес, а да се плащат пенсии и заплати“, възмущава се Иванов.

По негово мнение всичко, свързано

с привличане на инвеститори, трябва да е ключово. „Ние няма как да развиваме икономиката си без да привличаме инвестиции и държавната помощ, защото се връща до 7 години обратно в държавата, но създава работни места и ни позволява да привличаме инвеститори“, твърди Иванов.

„Важно е частта с данъчно-осигурителната

политика да продължава да запазва България като едно конкурентно място. Ние като държава сме част от един свят, който много бързо се развива и това, което се случва като ниво на иновации в Китай и САЩ – да и ЕС изостава, но ние изоставаме драматично.

Можем да създадем среда, така че когато някой

идва на европейския пазар, да идва в България и производството му да е тук. Запазване на конкурентна данъчна и осигурителна политика е много важно“, казва изпълнителният директор на BESCO.

• Разходите като сянка, но и слънце

„В момента има два основни проблема пред България, които бюджетът по никакъв начин няма да засегне следващата година. Имаме намаляващ експорт и много тежко намаляващи външни инвестиции.

Ако трябва да избираме къде да бъдат

вложени парите от бюджета, те трябва да бъдат вложени точно по тези две линии, тъй като по този начин българската икономика става по-богата и се преструктурира. Тогава може да има повече пари за социални придобивки“, казва Любослав Костов.

Войнов смята, че приоритетите за Бюджет 2025

са ясни и за тях се говори вече от достатъчно дълго време. „Имаме една много важна цел – влизането в еврозоната, първият приоритет при всички случаи би трябвало да е вкарването на бюджетния дефицит в рамките от Маастрихтските критерии. Това е реалистично да се очаква и мисля, че ще видим точно такъв бюджет, представен в парламента“, оптимист е той.

Много важно от гледна точка на постигането

на дългосрочните приоритети на България е да се опази бюджетът да не надхвърли дефицит от 3 на сто. „Оттам-нататък вече става въпрос как да постигнем този дефицит. Пътищата за това са два – единият чрез намаляване на разходите, вторият е чрез увеличаване на приходите“, твърди икономистът Юлиан Войнов.

И продължава: „Това, което може да се каже

за разходите, е, че в България публичните финанси са изключително неефективни по отношение на тяхното изразходване. Ако трябва да говорим за разходната част на бюджета от гледна точка на това, доколко те са важни за икономическото развитие – трябва да кажем, че ръстът на БВП се определя от 3 основни фактора: инвестициите в икономиката, работната сила и производителността на труда и иновациите.“

• Хроничен дефицит и липса на доверие

През последните седмици се говори, че страната затъва в хроничен дефицит. Предстои решение за това дали ще продължи политиката на разширени социални разходи или министерството на финансите ще премине към

консервативно разпределение на средствата.

Спорът основно е за това дали да продължи да се трупа дълг или да започне работа по неговото регулиране. Решението ще дойде от баланса между съответните малко или повече популистки решения, които неизменно ще бъдат взети в Народното събрание, ако то изобщо заработи.

Очаква се решението за разходите да е решително за държавата в идните години. Затова е ключов въпрос е как ще бъдат уредени разходите в бюджета. Продължават и дискусиите за това

дали държавният дълг подлежи на контрол.

Не е добре непрекъснато да повтаряме, че трябва да се орежат разходите, за да се вместим в 3-процентия дефицит и да влезем в еврозоната. Трябва да намерим баланса между разходите и приходите, смята

председателят на Икономическия и социален съвет

(ИСС) Зорница Русинова. В нормална обстановка се очакваше вече да има депозиран от страна на Министерския съвет бюджет, депутатите да са избрали председател, комисии, и вече да се разсъждава върху приоритетите за следващата година, каза тя пред БГ ОН ЕР.

„За нас е важно да видим в пълнота целия бюджет,

защото това, което до момента се дебатира в обществото пространство са отделни предложения, свързани или с ограничаване на разходите, или с по-добра събираемост на приходите. По никакъв начин не виждаме цяла картина, за да може да се направи преценка“, казва Русинова.

Бившият социален министър припомни,

че един от основните източници на инвестиции в страната са европейските средства – не само по Плана за възстановяване и устойчивост, който още изчаква да бъдат приети определени реформи и закони. Според нея има огромно забавяне и при изпълнението на самите проекти, и при

плащанията към крайните бенефициенти.

„Ако бяха стартирали мащабно всички програми за енергийна ефективност, това щеше да доведе до понижение на сметките за битовите потребители и по-малък дял от бюджета за средствата за отопление за следващата година“, посочи тя.

За да има предвидимост и за хората, и за бизнеса,

е важно да се направи цялостното предложение за бюджета. Ясно е, че социалните разходи ще продължават да нарастват заради застаряващото население на страната, разходите за здравеопазване и социални дейности. Засега обаче работещ парламент няма, а новият бюджет остава нищо повече от къде по-добри, къде не толкова добри, намерения.