Finance and Economy Concept. Budget 2023 text on wooden blocks in vintage background

Бюджет 2023 г. влиза в пленарна зала

Бюджет 2023 г. влиза в пленарна зала. Очакваната средна инфлация за годината е изчислена на 8,7%.

Тази седмица предстои бюджетът

за 2023 г. да влезе за разглеждане на първо четене в пленарната зала. Проектът, предложен от Финансовото министерство, беше официално одобрен от министрите в кабинета в сряда, предава NOVA.

Промяната, която се направи в последния момент, е свързана със стратегията за управление на външния ни дълг, който се намалява спрямо предишната стратегия.

Очакваната средна инфлация за

годината е изчислена на 8,7%. Въпреки настояването на синдикатите, минималната работна заплата ще остане на същите нива – 780 лв.

Бюджет 2023 цели да отговори на очакванията, не предизвиква изненади, не внася революционни промени и се стреми да предотврати икономически трусове. Той внася устойчивост на публичните финанси, а намаленият дефицит е изпълним. С тези думи финансовият министър Асен Василев защити проекта си за Бюджет 2023, който в четвъртък мина първото сито в парламента, като бе приет на първо четене от бюджетната и социалната комисия,

но не и от икономическата.

„Бюджет 2023г. е с цел да отговаря на очакванията на бизнеса, гражданите и да не предизвиква изненади. За две седмици и половина, колкото имахме време на разположение, нямаше как да бъдат разположени политиките на правителството Денков-Габриел, те ще бъдат заложени в Бюджет 2024, който ще подготвим през следващите месеци“, каза Василев.

Предложеният бюджет свива дефицита

до 3% от БВП и ограничава държавния дълг до 22% от БВП. Сметките са направени при прогноза за 1.8% растеж на икономиката и 8.7% средногодишна инфлация. Предвидено е нарастване на пенсиите с 12% от 1 юли, запазване на социалните плащания, вдигане на обезщетението през втората половина от майчинството до 780 лв.,

повишение на учителската заплата до 125% от средната.

Основните критики към проекта, изразени както от депутатите, така и от експертите от Фискалния съвет бяха свързани с надценените приходи, които може и да не се реализират. Друг недостатък според тях е липсата на антиинфлационни мерки.

„Ние нямаме антиинфлационна политика

с този бюджет. За мен трябваше да има достатъчно силен отрицателен фискален импулс тази година, за да бъде смачкана инфлацията, но това е въпрос на стратегия и избор на политическото ръководство на Министерството на финансите. Ще очакваме структурни реформи в следващия бюджет, защото това е чисто номинално прибиране на дефицита в тези 3%“, каза Любомир Дацов, член на Фискалния съвет.

„В бюджета липсват антиинфлационни мерки.

С него не се решава високият процент инфлация. Забелязват се намалени средства за образование като процент от БВП. Надявам се в Бюджет 2024 да се реши този проблем, ние ще следим тогава изкъсо този процес“, каза също Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС. Тя поясни,

че има риск за приходната част

на бюджета, особено по отношение на второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, което може и да не бъде получено до края на годината.

Министър Асен Василев отговори с макроикономически анализ, според който България е силно отворена икономика, като инфлацията идва основно по линия на свободно търгуеми стоки на международните пазари като храни и енергия. По тази причина

възможностите за намаляване на инфлацията

чрез бюджета са силно ограничени, поясни Василев.

Омбудсманът Диана Ковачева постави въпроса с липсата на актуализация на месечната помощ за деца с увреждания до 18-годишна възраст, която не е повишавана от 2018 г. насам. Според Ковачева трябва да се предвиди механизъм за автоматична актуализация на тази помощ.

Данъчното облекчение за лица с над 50%

намалена работоспособност също не е актуализирано от 2008 г. насам, каза още Ковачева.

Красимир Вълчев от ГЕРБ смята, че предвиденото съкращаване на 800 млн. лв. от издръжката на министерствата и ведомствата от централния бюджет е прекалено голямо.

В бюджета не се предвижда увеличение на заплатите на МВР, както настояват заетите в сектора, тъй като възнагражденията в системата

бяха повишени с 20% миналата година.

По отношение на капиталовите разходи намалението спрямо планираното от служебния кабинет е сравнително малко. Всички проекти, които са в процес на изпълнение, няма да се пипат, но тези, по които няма обществени поръчки, отпадат, защото е малко вероятно те да бъдат изпълнени до края на годината, обясни Василев.

За общините са осигурени 15%

увеличение на разходите за персонал, както и капиталовите им програми.

- реклама -
error: Съдържанието е защитено