Бюджет 2019, на ДОО и НЗОК бяха приети от ресорните комисии

увреждания ДОО Народно събрание пенсии Закон за концесиите БЕХ дело ЕК ГЕРБ БСП избори партии нагласи изследване бюджет комисии НЗОК застраховане вето
На съвместно заседание Комисията по бюджет и финанси, Комисията по труда и социалната политика и Комисията по здравеопазване гласуваха и приеха на първо четене Законопроекта за държавния бюджет за 2019 година, на Националната здравно-осигурителна каса и Държавно обществено осигуряване.

Участие в заседанието взе министърът на финансите Владислав Горанов, който представи пред депутатите средносрочните икономически перспективи и приоритети на правителството, както и основните параметри на бюджетната рамка за следващата година.

Според финансовия министър ключови цели продължават да бъдат запазването на фискалната устойчивост и провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика. Тя трябва да допринася за подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и стимулиране развитието на трудовия пазар в страната.

„С нея се цели още постигане на икономически растеж и заетост, придържайки се към общите правила на ЕС. В настоящата прогноза се запазват целите за бюджетното салдо, заложени в СБП за периода 2019-2021 г., съответно за 2019 г. дефицит от 0,5 % от БВП, а за 2020 г. – балансирана бюджетна позиция, която се запазва и през 2021 година“, заяви Горанов.

Приоритетите на Бюджет 2019, които надграждат вече заложените в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта приоритети и допускания за развитие на секторните и хоризонталните политики, са социалната политика, образованието, отбраната и политиката по доходите, отчете финансовият министър.

В сферата на социалната политика са предвидени средства в размер на: 40,4 млн. лв. допълнително целеви помощи за отопление с цел социална закрила; 150 млн. лв. допълнително за всяка година от прогнозния период за гарантиране на финансовата рамка на проекта на Закон за хората с увреждания и проекта на Закон за личната помощ при тяхното приемане; 7 млн. лв. във връзка с въвеждането на нов вид месечна помощ за деца без право на наследствена пенсия от починал родител, съгласно промените в Закона за семейни помощи за деца, като размерът на помощта за 2019 г. е 115 лева.

Политиката в областта на отбраната предвижда да бъде спазено изискването за достигане на разходите за отбрана до определения процент от БВП, в съответствие с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г., като в бюджетната рамка за 2019 г. общо разходите за отбрана възлизат на 1 839,3 млн. лв., което представлява 1,58 % от БВП.

В политиката по доходите, освен вече предвиденото от пролетта увеличаване на размера на минималната работна заплата през следващите години (от 510 лв. на 560 лв. от 1 януари 2019 г., на 610 лв. от 1 януари 2020 г. и на 650 лв. от 1 януари 2021 г.), в настоящата прогноза е заложена мярка за увеличение с 10 % на средствата за заплати и осигурителни вноски в бюджетния сектор от 2019 г..

С това ще се осигури възможност за увеличаване на индивидуалните основни месечни заплати на заетите, въз основа на заеманата длъжност и оценките за постигнатите резултати. За 2019 г. увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал средно е с 20 % с цел достигане през 2021 г. на удвояване спрямо 2017 г. на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти.

Параметрите на бюджета на НЗОК за следващата година представи здравният министър Кирил Ананиев. „Общите разходи за функция „Здравеопазване“ в консолидираната фискална програма за 2019 година достига 5 257 200 000 лева, което представлява 4,5% от Брутния вътрешен продукт. Спрямо предходната година е налице ръст на разходите с около 547 млн. лева“, подчерта здравният министър.

По бюджета на НЗОК ръстът на разходите за следващата година възлиза на 490 млн. лева.

„С този ръст на разходите ще имаме устойчивост и стабилност в здравноосигурителната система. Ще се създадат предпоставки за контрол и ефективност на разходите в системата на здравното осигуряване и за осигуряване на качество на лечението и достъпа до медицинска помощ, включително и чрез създаването на нов интегриран орган към МЗ – Агенцията за медицински надзор“, допълни още министър Ананиев. Според него с бюджета на НЗОК се гарантира пакета здравноосигурителни дейности в обхвата на задължителното здравно осигуряване.

По време на дебатите по Данък обществено осигуряване категорично против параметрите на бюджета се обявиха от ПГ на „БСП за България“.

„Проектобюджетът затвърждава най-ниските нива на бедност в ЕС“, заяви народният представител Георги Гьоков. Според опозицията проектозаконът за бюджета на ДОО „стимулира миграционните процеси“ и от „отдалечава България от Европа“. В изказването си Гьоков още веднъж припомни, че БСП предлага свой алтернативен бюджет на ДОО, в който ще изрази становище за това откъде трябва да дойдат повече пари, както и накъде да се пренасочат.

От ДПС пък се обявиха против увеличаването на максималния осигурителен доход. „Похвално е това, което се прилага по отношение на приходите в проектобюджета за 2019 година“, смята депутатът от партията и председател на социалната комисия д-р Хасан Адемов. Той подчерта, че от групата ми също ще правят свои предложения между двете четения на законопроекта.

На дискусията присъстваха и някои неправителствени организации. От КНСБ и КТ „Подкрепа“ изразиха принципна подкрепа за бюджета на ДОО, но изтъкнаха и някои свои възражения.

Против параметрите на бюджета се обявиха от Асоциацията на индустриалния капитал в България.

„АИКБ не подкрепя бюджета на ДОО, защото в него има грешни политики, които насърчават да се чака от държавата наготово“, подчерта председателят на УС на организацията Васил Велев.

Несъгласие с бюджета на ДОО за следващата година изразиха и от Българската търговско-промишлена палата, което бе свързано с увеличаването на максималния осигурителен доход и на минималната работна заплата, което според тях е „изцяло политическо решение“.