Бруталните истини за соца: Дефицитни стоки и Кореком

Дефицитни по онова време бяха много стоки. Не лукс, че не можеш да си ги позволиш, а че няма откъде да си ги купиш без връзки или ако не си работил в чужбина.

Днес, както се шегуват икономистите, „дефицитни стоки“ няма, нямаме пари за тях. По времето на комунизма стоките се деляха на две – стоки родно производство, разбирайте наше социалистическо производство от страните на социалистическия блок, и стоки от капиталистическите страни, които можеха да се купят само от „Кореком”. Така беше устроен пазарът.

Дефицитните банани

Значи, такова чакане за банани сигурно няма да се повтори. А то една конспирация кога ще идват, кога да се наредим на опашка, кой колко е взел. Няма такова нещо и най-важното – тази дефицитна стока идваше само по Нова година.

Същото беше за портокали в мрежичка и мандарини, мисля, че другите цитруси 9-милионна тогава България не познаваше много.

Сега малцина знаят какво е „Кореком“ – т. нар. валутни магазини, със западни стоки.

„Кореком“ беше като витрината на Запада, безпощадното, разрушително сравнение на западните стоки с местните. На българския пазар например нямаше кафе, понякога месеци наред. После се появяваше виетнамско. След това полски заместител, от цикория. Или печена леблебия, ръж. После се появи кубинско или анголско кафе. А в „Кореком“ имаше поне 2-3 вида ароматно кафе, с лъскави опаковки.

Същото беше и с шоколада – най-луксозният по народните магазини беше Кума Лиса, докато в Корекома имаше някакви от рода на тоблерона. А това шоколадово яйце, беше нещо като да ти купят днес Айфон. Е, тогава не познавахме мобилните телефони.

От края на 70-те и през 80-те години в Корекома можеше да купува всеки с чужда валута. Чуждата валута беше предимно долари, марките се преизчиславаха в цени в долари. Доларът беше с официален курс 0,98 ст., но на черния пазар за 15 години курсът му се промени от 2 лв. до 3,50 лв. Чак като падна комунизмът скочи рязко до 6-7 лв.

Преди края на 70-те в „Кореком“ пазаруваха само чужденците, също и българи, които са работили за валута в Либия, Алжир и на Запад, по корабите, международния транспорт.

Но всеки можеше да намери един чуждестранен студент и да си купи чрез него магнетофон или телевизор. Защото на българския пазар се продаваха 60-килограмови руски цветни телевизори „Електрон“, а в „Кореком“ – „Сони“. На пазара се продаваха т. нар. полски „Грундиг“, имитация на германската марка, а в „Кореком“ – оригиналът или японските „Акаи“, „Пайниър“ и т. н. Имаше изобилие от марки. Българите от средна ръка нагоре живееха заобиколени от японска електроника от „Кореком“.

Всички ходеха с дънки, дори като официално облекло

Дънките в „Кореком“ бяха по 8-10 долара, а работещите по чужбина носеха и оттам. Иначе по магазините – дънки „Рила“. Това беше най-модерната дреха и за мъже, и за жени. И пак беше кът и се надцаквахме кой има дънки от „Корекома“ и кой не.

И ако дънките струваха 9 или 19 долара, 1 долар се връщаше под формата на Тоблерон или шоколадово яйце.

Към края на комунизма минималната заплата достигна 120 лева, а заплатата на млад специалист – 155 лв., в някои случаи 165 лв. Заплатите в средната класа, чиновници, служители се въртяха около 300-350 лв. през 80-те години. Заплати от 500 лв. и нагоре се смятаха за „директорски“.

Цените на жилищата

Двустайните и тристайните апартаменти в София струваха 8-10 хил. лева в края на 70-те, 12-13 хил. в края на 80-те. Тогава един апартамент се равняваше на 50-60 средни заплати. Сега струва между 100 и 200 средни заплати. Кредитите тогава бяха леснодостъпни, изплащаха се също толкова лесно, а не цял живот.

Но се чакаше ред да купиш жилище – абе, въобще опашките бяха модерно нещо по времето на комунизма. Записваш се, проверяват те комисии, класират те по категории, по различни системи, с лихвоточки. Мнозина се уреждаха с връзки, както при колите. Тези, които не се уредиха още чакат да им се изплатят лихвоточките.

За номенклатурата бяха избраните жилищни райони и блокове. Масово явление беше в един апартамент да живеят по 2-3 поколения – баба и дядо, син и дъщеря, внуци.