Британският бежанец: Железнишкият манастир не е в Железница и не е манастир

Hi guys!

Като четете заглавието сигурно вече се чудите какво точно е пил и за какво точно ще ви разказва този bloody англичанин Кънчо, днес.

Well, ще ви разказвам за Железнишкия манастир of course, само че историята е малко комплицирана, както и пътят дотам by the way. 

На първо време да ви припомня, че вече от две години (actually точно днес се навършват две години) съм поел нелеката, но адски приятна пилигримска мисия да посетя основните обекти от so called  Софийска (Мала) Света гора.

Знаете през Средновековието, когато Българското царство е в най-голямата си мощ, около днешна София се заформя влиятелен религиозен и книжовен център от изградените в околността множество манастири.

Аз, като хитър британец с български паспорт установих неотдавна (точно преди 2 години както казах), че всички тези 14 главни манастира, които съставляват Мала Света гора, освен, че са интересна историческа забележителност, обикновено се намират и на супер красиви природни кътчета, които си заслужават прехода дотам.

Така започнахме малко по-малко с Додо и малката Ева, да си правим trips до манастирите в списъка и да опознаваме прекрасните околности на София. 

Железнишкият манастир „Свети Дух“, обаче винаги ми е бил обвит в мистика, mate. Не само, че отдавна не функционира като манастир.

Това далеч не единствената дестинация от пилигримския маршрут, която не е действащ манастир. Просто информацията за него е твърде оскъдна и твърде противоречива.

Като за начало знаем, че се нарича Железнишки манастир, а не се намира в прекрасното софийско село Железница.

Не, mate.

Железнишкия манастир се намира близо до съседното село Плана. Още по-точно манастирът се намира на най-високия връх на Плана планина, който се нарича (wait for it) … връх Манстирище! 

 

Но на връх Манастирище няма манастир има огромна антена на телефонен оператор и един малък, но запазен параклис, който да напомня на хората, че този връх е бил уважавано християнско средище през Средновековието.

Параклисът на върха носи името на своя предшественик манастир „Свети Дух“. И тук ситуацията се заплита още повече.

Оказва се, че ако искаш да стигнеш до параклис „Свети Дух“, който е на мястото на бившия Железнишки манастир, трябва да тръгнеш от село Плана, като пътят започва точно от един малък параклис, който се казва…wait for it.. „Свети Дух“!

Да, местните хора явно не отделят много време за измисляне на оригинални имена, а по-скоро се концентрират в строенето на параклиси.

Защо го казвам ли – сами си го изпросихте. В село Плана има още един параклис, който е много по-известен от „Свети Дух“, който води до „Свети Дух“.

Този параклис за щастие се казва „Свети Киприян“, но ако питате някой в селото да ви упъти как да стигнете „до параклиса“ той непременно ще ви изпрати на „Свети Киприян“ и така шансът да намерите маршрута за връх Манастирище (където не знам дали помните, но няма манастир) е направо нищожен.

Ако си мислите, че гугъл-навигацията прави нещата по-лесни жестоко се лъжете.

 

Пробвайте да напишете параклис „Свети Дух“ в навигацията и ще видите, че според това от коя страна на Плана планина се намирате  ще ви предложи коренно различни маршрути. И нито един от тях няма да е верен.

Сега ще се опитам да внеса малко яснота. Маршрутите до връх Манастирище са два (поне, доколкото ми е известно на мен), единият започва от селото и е по-кратък но е изцяло пешеходен.

Другият е малко по-дълъг, но ако имате високопроходима кола или поне здрави нерви и добре монтирани пломби, можете да шофирате през по-голямата част от него.

Краткият маршрут започва от параклис „Свети Дух“ в Попова махала на село Плана. Черен път през широките поляни нагоре към върха се вие 2-3 километра.

Отправна точка са телекомуникационните кули, които се виждат на върха, а по този маршрут ще минете и през една живописна изоставена къща, която изглежда като декор от филм за турското робство.

Ние по този маршрут не минахме. Не защото нямахме желанието да походим 5-6 километра пеша в този слънчев и топъл есенен ден, а защото послушахме навигацията.

Когато си в самото село Плана и зададеш дестинация връх Манастирище, навигацията ти казва да тръгнеш от село Плана в посока Железница и малко преди да излезеш от селото да направиш рязък завой в дясно и да поемеш нагоре по планината.

Точно на отбивката има голяма табела с надпис „Параклис Свети Дух“, но както вече разбрахте това е точно толкова полезно, колкото да отидеш в Мюнхен на Октоберфест и насред тълпата да се провикнеш „Хей, Гюнтер!“ 

Anyway, няколко километра и няколко разбити шарнира по-късно, планинският път вече не е асфалтиран, а е черен, но това няма никаква разлика за вас и автомобила ви.

Или можете да минете по него или оставяте колата отстрани и продължавате пеша.

Ако оставите колата, след минути самочувствието ви може сериозно да пострада, тъй като на един от завоите по пътя има впечатляващо имение с гараж, в който се вижда паркиран лъскав спортен автомобил. А, ако той е стигнал до тук, what is your excuse!

Това, обаче не е най-важното. Преди маршрутът на навигацията да приключи видяхме голяма отбива в дясно през гората.

После погледнахме навигацията и видяхме, че тя ни води още малко по-нагоре по основния път, но след това няма отбивка а маршрутът продължава през дърветата до върха.

Тук провидението се намеси и от отбивката пред нас изскочиха двойка усмихнати туристи, които ни обясниха, че пътят е точно оттук.

Има малко повече от километър приятен преход и „въобще не е трудно за деца“.

Това „въобще не е трудно за деца“ изречено от хора без деца в планината, вече съм го играл и никога не съм излизал победител. Затова приех с известно подозрение напътствията им, но все пак зарязахме колата и продължихме пеш към върха. 

Само няколко минути  ходене през горичката ни изведе в подножието на хълма. Тук нашият път и този от селото се обединяваха в един, който прави полукръг и стига до върха.

Половин час по-късно, след приятното изкачване нагоре стигнахме до гигантските телекомуникационни антени.

Те бръмчаха застрашително, а зад тях се виждаше маркера на върха и параклисът до него.

Параклисът не е архаичен, построен е сравнително скоро и е в прилично състояние.

На върха пък има дръвчета и няма кой знае каква гледка, но пък пред него има панорамна полянка, която е прекрасна за пикник.

От тази полянка можете да видите Витоша, Рила и още един куп възвишения, на които не знам имената.

Бонус дестинация по този маршрут е Вековния бук, който се намира на 100-ина метра навътре в гората от другата страна на върха.

Под „от другата страна“ имам предвид, обратната на тази, от която  сте се качили. Има две тесни пътечки през храстите, които изглеждат все едно от тях ще изскочи мечка. Well, поне ние докато бяхме там, мечка не изскочи, но и двете пътечки водят до Вековния бук. 

Дървото е наистина впечатляващо и си струва всяка от 50-те снимки, които probably ще му направите.

Четох в интернет, че в корените му имало изворче с лековита вода, но честно казано аз никакво изворче не видях.

За сметка на това не издържах на изкушението и се покатерих по ствола.

Докато висях от един клон, Ева отдолу крещеше екзалтирано: „Тати е луд“, а Додо многозначително мълчеше със стиснати устни и притаен дъх, аз зяпах издълбаните инициали по кората (за щастие без нито един нарисуван полов орган) и се замислих колко иронична е съдбата. 

На този връх някога е имало тракийско езическо светилище, като според етнолозите, древните обичаи са преминали в култ към Свети Дух и в последствие тук е построен манастир.

В наши дни на мястото на манастира има телекомуникационна антена. 

Моят именит сънародник Нийл Гаймън има един роман „Американски богове“, в който се разказва за битката между старите и новите богове, които хората почитат. Срещу старите като Один, Дажбог и Тот се изправят новите – Медия, Фондoв пазар и Интернет. 

И тук на върха на Плана планина светилищата на старите богове с годините са отстъпили място на най-мощния от новите богове – телекомуникациите. 

После философските ми разсъждения рязко бяха прекъснати от Додо, чието търпение се изчерпа и ме накара да сляза от вековния бук преди да съм си счупил врата и да тръгваме обратно по пътя надолу от планината. Беше lovely разходка все пак.

Другите ми истории можете да откриете в храма на интернет – Фейсбук на страницата: 

https://www.facebook.com/britanskiabejanec

- реклама -