Британският бежанец: В един есенен ден по Ботевград

Британският бежанец днес ще ни разкаже за своето приключение в един есенен ден по Ботевград.

Здрасти mate!

Ако се чудиш защо е това поетично заглавие на днешната ми история, let me да те успокоя. Не съм се хлъзгал с колата по мокрия път в пропаст, нито съм качвал извънземен на автостоп.

Просто наскоро открих феноменалните творби

на писателя Павел Вежинов и в момента в главата ми са само мистерии, извънземни, разследвания и философски размисли за съществуването на хората. Чак ми идва да тръгна нощем с белите коне. 

By the way не знам дали знаете, но родната къща на Павел Вежинов все още съществува, макар и до нея да изникна гигантска грозна кооперация.

Намира се точно на кръговото кръстовище на

Сточна гара, зад легендарната ковачница „Крали Марко“.

Тази ковачница е сюжет за малък разказ сама по себе си. Отворена е през 1799 г. в някогашната Драз махала извън града. След 223 г. малката ковачница все още съществува и приема клиенти.

Ако не вярвате, пробвайте някой път като минавате по кръговото на Сточна гара, вместо да свиркате по поредния идиот, който минава на слалом през лентите (винаги има поне по един идиот, който минава на слалом по лентите), отбийте след кръстовището в посока Лъвов мост и ще видите една жива частица от историята на София, оцеляла и до днес.

Като говорим за живи частици от историята да ви разкажа за Ботевград.

I know, не звучи като някаква привлекателна дестинация за туризъм, но какво пък, само на час път е от София и си има собствен печат от 100-те национални туристически обекта.

Основната забележителност в Ботевград е Часовниковата кула. Построена е преди повече от 150 г. по предложение на родения в Русе Мидхат Паша, един от най-големите реформатори в историята на Османската империя.

Кулата е висока 30 метра и води в класацията

по ръст на часовникови кули в България.

Построена е в периода, в който село Самунджиево (наследник на старо тракийско и после славянско и българско селище) е обявено за град и е прекръстено на Орхание.

Аз, честно казано свързвам Орхание само с историята за Арабаконашкия обир на орханийската поща от Димитър Общи, който след това е заловен и

издава цялата революционна организация,

като по този начин впоследствие е заловен и Васил Левски.

Само, че Орхание през 30-те години на миналия век е прекръстен на Йоанинград, в чест на царица Йоана Савойска – съпруга на Цар Борис III.

Малко по-късно е прекръстен на Ботевград заради свързаността на района с историята на Ботевата чета.

Ако трябва да бъдем честни не Ботевград има общо

с Ботев, а близкото село Скравена, за което говори и фактът, че в Скравена можете да получите печат 82, а за Ботевград е отреден „помощният“ номер от колекцията 82А. Но за това след малко.

Сега сме в Ботевград. След почти час път по мрачната магистрала „Хемус“, паркирахме на някаква пустееща площадка близо до центъра.

Оттам по олющена пътечка излязохме на

централния площад и видяхме прословутата Часовникова кула.

Кулата беше затворена. Красива, на фона на грозновата централна зона, но затворена. Табелката с работното време, probably е само за украса ,тъй като по никакъв начин не отговаряше на истината.

Решихме да направим една обиколка на

центъра и да си потърсим място за обяд.

Първото, което забелязахме е нещо странно, интересно, което не съм сигурен какво точно представлява. Нещо като арка със скелетен

метален купол и нещо остро стърчащо

от него, което му придава вид на недостроена джамия.

Под тази арка някакви каменни стъпала и сцена, наоколо алеи, а отстрани детска площадка. Така и не разбрах какво е това нещо, но definitely се допълваше с огромния транспарант

на сградата зад нея с надпис „Folk club”. 

След като Ева се порадва на люлките и се покатери на сцената под арката, тръгнахме по главната улица, но заведение за хранене уви, не видяхме.

В такива случаи, моята любима Додо обикновено прибягва до помощта на  гугъл мапс.

Много пъти през годините сме разчитали на отбелязаните локации в гугъл мапс, тъй като

имат точен адрес и често са придружени със снимки.

Опитът ни сочи, че когато потърсим заведенията с най-висок рейтинг, вариантите са два: или заведението се оказва доста приятно или отдавна не съществува. Така че, нямахме какво да губим, посъветваме се с гугъл.

В събота на обяд, заведението за хранене с най-висок рейтинг в центъра на Ботевград,

според гугъл се нарича пица „Корнер“.

Оказа се, че „ресторантът“ actually е будка за пица на открито между сергиите на градския пазар, пред която имаше няколко дървени маси.

Капризният ноемврийски климат ни позволи да седнем за кратък обяд насред пазара, който за наше щастие не работеше

и имахме цялото спокойствие на света.

В интерес на истината пиците се оказаха страхотни, но имам един съвет към вас – ако някога се озовете при пица „Корнер“ в Ботевград и ви се доходи до тоалетна – стискайте. 

И така кратката ни опознавателна разходка из Ботевград завърши сравнитенло бързо с не особено впечатляващи спомени.

Решихме да се отбием в местния музей,

поне да се опитаме да вземем печат.

Уредничката се оказа изключително любезна жена, която не само ни даде печат, но ни разказа набързо за историята на града и ни призна, че кулата е затворена за посетители през зимните месеци, понеже стълбите са хлъзгави, но ако дойдем през лятото със сигурност

ще можем да се качим до горе. 

Въпреки всичко, устояхме на примамливото предложение да разгледаме музея, тъй като времето се смрачаваше, а искахме задължително да минем и през село Скравена, където също има печат.

За разлика от разнопосочната информация в интернет, уредничката в ботевградския музей, не само ни обясни как можем да посетим мемориала на Ботевите четници в Скравена,

ами и се обади на колежката си там,

и я помоли да ни изчака, за да ни отключи. 

Скравена е на 5 км. от Ботевград и, когато идвате оттам, трябва да подминете почти цялото село по главния път край него, за да успеете почти в края му да направите рязък завой на дясно и да влезете в землището на селото.

Мемориалът се намира на централния площад.

Той  by default е заключен, но до кръчмата отстрани има читалище, в което в работно време всеки ден стои една любезна дама, която може да ви отключи. Входът е 1 лв. за възрастен и безплатен за дете. 

Мемориалът на Ботевите четници mate, е леко страшничка сграда с вид на комунистически мавзолей. Видът на сградата допълва впечатлението от това, което се съхранява вътре – десет човешки черепа. 

Тези черепи са единствените доказани останки

на членове на четата на Христо Ботев. Както добре знаете славната и трагична история на Ботев и неговата чета приключва, след като са разбити на връх Вола.

12 души от четата предвождани от Георги Апостолов се отправят към Лютиброд, но край местността Ритлите (там където Баба Илийца е гребала със своята ладия) попадат на засада и са избити.

Башибозуците отрязват главите на четниците,

набучват ги на колове и тръгват с тях на парад към Орхание, за да демонстрират на раята, какво се случва с тези, които не се подчиняват на властта на султана. 

Когато стигат в Скравена, обаче местните първенци измолват каймакамина (редовен представител на османската власт, не кръвожаден башибозук)

да платят откуп за главите, за да ги погребат.

Междувременно две от главите са изчезнали по друго направление и се изгубват, но в Скравена благодарение на спестяванията на местните селяни, 10-те четници най-сетне намират покой.

Главите се погребани в местната църква. Доста по-късно им е направена костница за поклонение,

а след това и специален паметник мемориал. 

А Ботевград е кръстен на Ботев, заради смелостта на жителите на Скравена. 

Ако ви се чете още за паметници и мемориали, мога да ви разкажа за пътя на връщане.

Той минава през прохода Витиня. Actually, това е само опция. Ако много бързате да се

приберете можете да го направите по магистралата.

Но, ако искате да се насладите на красивия планински път можете да си удължите пътуването с 20-ина минути и да минете през Витиня.

Там под моста на магистралата пътят има отбивка и точно на ъгъла  й на 30 юни 1971 г. катастрофира и загива на място най-великият български футболист Георги Аспарухов-Гунди.

Точно на тази отбивка, където пътят за София

прави десен завои, а направо продължава друго старо шосе, днес има паметник на Гунди и неговият приятел и също велик футболист Никола Котков, който загива заедно с него. 

Така че, Ботевград може и да не е от най-впечатляващите места на България mate, но ако решите да пътувате до там, определено има какво да видите и какво да научите.

А, ако случайно решите там до паметника на Гунди и Котков,

вместо да държите пътя за София, да продължите по старото шосе, само няколко километра по-нататък ще се озовете в местността Пантата, където има паметна плоча. Тя разказва как по времето, в което прочутият US-разбойник Джеси Джеймс е правил обири в Дивия Запад, тук на това място Димитър Общи е обрал дилижанса от Орхание.

PS.

Други мои истории можете да намерите на фейсбук страницата ми: 

https://www.facebook.com/britanskiabejanec

- реклама -