Британският бежанец: в блатото на изборите

Британският бежанец: в блатото на изборите 

Hi guys!

Гласувахте ли на изборите? Така като гледам не сте. Спокойно и ние в родната ми Великобритания не обичахме да гласуваме много-много и вижте сега докъде я докарахме. Fun fact: по повод Brexit от Google бяха публикували най-честите търсения в UK в деня след референдума. Най-често писаният въпрос в търсачката беше “What is EU”.

Разбирате ли mate? След като народът на Великобритания

реши, че не иска да е част от Европейския съюз, на следващия ден същия този народ взе да се интересува какво всъщност е ЕС. Дотук с проблемите на развитите цивилизации. Actually още малко искам да добавя, за да има баланс. Нали, напоследък е много модерно да има баланс на гледните точки. Та в този ред на мисли, знаете ли какво прави руският Робин Худ – взема повиквателните за мобилизация от богатите руснаци и ги раздава на бедните.

Стига толкова политика. Пак смятам да ви разказвам за деня на парламентарните избори of course, ама малко алтернативна история. За едно наше lovely пътешествие близо до София.

Става въпрос за Драгоманското блато.

Yes, в деня на изборите отидохме на разходка до Драгоманското блато. Сега схванахте ли каламбура в заглавието. Много се гордея с него. Все пак вече 4 години съм българин и започвам да ги разбирам тези игри на думи. Well все още изпитвам трудност с интонационните разлики в универсалната българска дума „опа“, но с много уроци от съседите, които пият вечер в градинката пред блока и това съм на път да усъвършенствам.

Но нека се върнем към историята. Actually, първо предисторията. Ако си спомняте миналата седмица бях ви посъветвал да използвате weekenda за разходка сред природата, тъй като в неделя може и да има избори, но поне в събота прогонзират времето да е хубаво.

Метеорологичните прогнози в България mate са точно като прогнозите за изборните резултати – винаги са грешни, а също така накрая

винаги е по-гадно, отколкото са предсказали.

Затова и ние прекарахме съботния ден в къщи, на топло и сухо, докато навън оловно сивото небе и дъждът правеха на пух и прах очакванията за „слънчева и топла събота“.

За сметка на това есенният вятър в неделя, по никакъв начин не успя да засенчи яркото слънце и топлото време навън. След като отидохме да гласуваме (решение, което не ми дава повод за особена гордост) и посетихме кварталното училище, в което след няколко години ще учи дъщеря ни (друго решение, с което не се гордея след като видях класните стаи), взехме първото си правилно решение

за деня – да излезем от София за разходка.

Драгоманското блато mate, е перфектна дестинация за бърза еднодневна разходка около София. Especially, когато времето е “преобладаващо”. До него се стига сравнително бързо, за по-малко от час, защото се намира по главния път към сръбската граница. В същото време Драгоман е достатъчно “извън София”, тъй като е на цели 50 километра от столицата и не може да мине за богаташко градче, а си е класически

постсоциалистически западащ провинциален град.

Мисълта ми е, че за този час шофиране спокойно можете да се потопите в атмосфера, в която къщите са едноетажни, в дворовете им няма басейни, а стърчат колове за домати, вместо лъскави комплекси гледката е по-често на рушащи се останки от ТКЗС-та, а край пътя ще подминете повече трактори и магарета, отколкото лъскави черни лимузини с дрогирани шофьори, които се плащат на полицаите, за да могат да шофират с 200км/ч.

Отплеснах се. Исках да кажа, че Драгоманското блато е най-голямото карстово блато в България, а даже и май в Европа. Блатата by default са едни от най-важните местности навсякъде по света, понеже са влажни зони. А влажните зони mate, извън еротичните асоциации, са природни кътчета, в които са концентрират най-много растителни и животински видове.

Един вид, енциклопедия по биология на живо.

В началото на миналия век блатото е пресушено, за да се използват земите за земеделски цели. В резултат на това много от животинските и растителните видове населявали територията изчезват, а два ендемита (видове, които са съществували единствено и само там) изчезват напълно.

ПРез 90-те години земите в района запустяват и блатото започва да се възстановява по естествен път. Много от видовете се завръщат,

а птиците пътуващи по прелетния маршрут,

който минава над Драгоман, отново започват да се отбиват тук. В резултат на това днес в блатото могат да се наблюдават чапли, водни кокошки, патици, воден бик, потапниче, голям гмурец, а наскоро е забелязан и смяталият се за окончателно емигрирал от България сив жерав.

Драгоманското блато попада в няколко защитени територии, но само по себе си не е обявено за резерват, което е големият проблем на екозащитната организация, която се грижи за него. Изградени са няколко живописни дъсчени пътеки през тръстиките,

а също и наблюдателна кула.

Когато за пръв път научих за Драгоманското блато бях омагьосан от снимките, но актуалната информация за него беше, че е имало голям пожар и по-голямата част от инфраструктурата за посетители е разрушена. Това лято, обаче някои от пътеките са били възстановени и когато в топлия, но ветровит неделен ден решихме да си направим разходка сред природата бяхме сигурни, че няма по-подходящо място за trip по време на избори от едно блато.

По пътя към Драгоман, а и в самото градче има много табелки за блатото. Когато излезете от града и хванете тесния път към него има табела, отбивка и полянка, която се използва за паркинг. However, самата пътека се намира няколко метра след тази отбивка. Така че, трябва след като оставите колата, отново да се върнете на шосето пеша и само след 5-10 метра да отбиете пак по пътеката през храстите.

Мястото наистина е приказно.

Усещането е като луизиански филм за вампири. Тясна пътечка сред високи почти два метра тръстики и дървени мостчета, по които вървиш от време на време. Ако сте гледали сериала True detective, можете да получите тревожното усещане, че всеки момент от храстите ще изскочат Уди Харелсън и Матю Макконъхи със заредени пистолети и

ще ви питат дали сте виждали серийния убиец,

който преследват. Ако, пък не сте гледали сериала можете да си представите, че от храстите изскача каквото чудовище си желаете. Едно, обаче е сигурно – птици няма как да наблюдавате. Може би защото бяхме там през есента, или пък мостчетата наистина не са изградени напълно, но през цялото време не виждаш наистина нищо над нивото на тръстиката, а между храстите едва ли има шанс да попаднеш на някоя толкова

заблудена птица, че да не те е чула как идваш.

Наблюдателната кула беше оставена само на метален скелет и качването по нея е по-скоро предизвикателство за вестибуларния апарат, а не удобство за наблюдение на птици.  На двете мостчета по-които минахме беше най-интересно. Потопих един стрък тръстика, за да проверя колко е дълбока приличащата на кална локва wannabe рекичка. Пръчката потъна на около метър и половина и все още не бях стигнал дъното.

Реших, че не е оферта да се пада във водата

в това блато, а след като видя резултата от експеримента ми, Додо стисна толкова здраво ръчичката на Ева, която в този момент се опитваше да скочи от дървеното мостче на брега, върху една тръстика, че малкото дяволче чак изпищя.

Макар и да изглежда като невинни храсталаци, блатото си има своите предизвикателства и едночасовата

разходка в него си беше доста интересна.

На връщане искахме да посетим  Центъра за опазване на влажните зони в Драгоман. Намира се точно на отбивката на пътя за блатото. Когато стигнахме малката схлупена постройка се учудихме колко хора има отпред. После научихме,

че там има изборна секция и хората са

от избирателните комисии (даже не са и гласоподаватели), а центъра днес бил затворен. Fair enough, Додо каза, че чела в интернет за някакъв център за костенурки в околността. Попитахме любезния полицай пред секцията, той ни каза, че сме подминали костенурките. Те били като се връщаш от блатото в посока Драгоман веднага след помпената станция по един черен път в дясно.

Върнахме се, отбихме, намерихме костенурчестото

находище. Оказа се затворено с катинар и оградено с мрежа. През мрежата не видяхме кьорава костенурка. И такава в перфектно зрение не видяхме. Абе, нищо няма там, казано накратко.

И тогава решихме да обядваме.

Пак опряхме до услугите на любезния полицай. Той ни каза, че “на басейна” днес имало кръщене, ама ако ги питаме можело и да ни пуснат. Ние не само, че нямахме представа къде е “на басейна”, а и категорично не желаехме да се явяваме неканени на кръщене. Попитахме няма ли някое друго заведение може би в центъра. Той потвърди, макар и да не беше много подробен и

ние отпрашихме към центъра на Драгоман.

Централният площад е като всички централни площади на провинциални градчета, които съм посещавал не само в България, ами и в Македония, Сърбия, Румъния, Словакия, че даже и в Унгария. С други думи бетонни административни сгради с еднотипни форми, неработещ шадраван, бивш ресторант, паметник на партизанин и някоя олющена пейка.

В Драгоман различното беше, че вместо

паметник на партизанин имаше статуя на козле, а до него две римски колони намерени в района, за да докажат, че на това място живот е имало още от древността.

Also, центърът на града се намираше до жп-гарата, което по принцип е необичайно. А между площада и гарата имаше изграден пешеходен мост, по който можеш да се разходиш и ако имаш късмет да видиш влака, докато минава отдолу.

Well, ние нямахме късмет. Нямахме късмет и с яденето. Попаднахме на много приятен ресторант точно до централния площад. Всичко изглеждаше обещаващо. Дори шкембе чорбата беше прилична. Всичко останало извън чорбата, обаче беше откровено отвратително

и се приготвяше адски бавно. C’est la vie.

Не можем да очакваме във всяко градче по пътя ни да попадаме на страхотни места за ядене, има и такива дни.

На връщане от Драгоман, нямаше как да не отбием и на Алдомировското блато. Това блато е второто по големина в региона и не е толкова достъпно навътре. Но пък покрай него минава черен път, на който са изградени

две дървени наблюдателни кули.

Тук, вече мястото е перфектно за наблюдение на птици. Още повече на отсрещния хълм има изграден огромен каменен надпис посветен на Съединението на България. Не знам защо като го видях се сетих са гиганта от Cerne Abbas, но мисля, че всеки, който някога е виждал този връх в древното британско градинарско изкуство, завинаги остава с повредено съзнание.

Струваше си разходката до Драгоманското и Алдомировското блато mate. Макар и да духаше вятър и да се борихме два дена с киселините от обяда, посетихме интересни природни феномени, а и видяхме граблива птица, която оприличихме на сокол.

Освен това, покрай историята с Драгоманското блато

беше наистина обнадеждаващо да видим нагледно доказателство, особено в ден на парламентарни избори, че каквито и тъпотии да правят хората, eventually природата винаги може да им поправи грешките.

PS.

Вижте, другите ми истории на страницата ми във Фейсбук: https://www.facebook.com/britanskiabejanec

 

- реклама -