Британският бежанец: Царичина – дупка в историята

Hi guys!

Спомняте ли си как last week се бъзиках със срамните резултати на националните отбори по футбол на Англия и България и срамните постъпки на министър-председателите на старата и новата ми родина?

Unfortunately, даже не съм и подозирал какъв пророк ще се окажа. Само няколко дни по-късно английският отбор регистрира историческа загуба с 4:0 от Унгария. А, българското правителство… well…

за българското правителство, как беше – по-добре да замълчим.

Не мога да замълча, обаче по една друга тема от новинарския поток, през последните дни. На изпита по Български език след 7-ми клас се паднал разказът “Талисманът” на Георги Бачков. Изискването към тези разкази е да са написани специално за изпита и да не са издавани досега, за да могат децата на равни начала да изпълнят задачата – кратък преразказ на художествен текст.

Проблемът е, обаче че цялата “фейсбук-общественост” се възмути,

понеже авторът бил антиваксър, анти-ЕС активист и най-вече привърженик на партия “Възраждане”. Това по никакъв начин не се разбира от въпросния разказ of course, но “будни граждани” са проверили публикациите му в социалните мрежи и са скандализирани, че МОН използва разказите на човек с такива убеждения.

Сега да ви кажа нещо, mates.

Знаете ли кои са забранявали книги, само защото не са доволни от политическите възгледи на авторите им – нацистите.

А, знаете ли кои други са правили същото – комунистите.

Знаете ли, коя книга не е забранена за печат в по-голямата част от света – “Моята борба” на Адолф Хитлер.
Причината е, че преди повече от половин век мнозинство от интелигентни хора са преценили, че е против принципите

на едно демократично общество да му се забраняват

каквито и да било книги. Забраната на книги е атрибут на тоталитарните режими. А едно здраво, развито демократично общество е съставено от образовани и разсъдливи хора, които могат сами да преценят коя книга е глупава и коя стойностна.

“Моята борба”, например е глуповата и скучна книга. Както и “Талисманът” by the way.

Това ви го казвам, защото ги прочетох и двете, не защото някой от министерството на истината ми е обяснил, че така е правилно.

И понеже споменах министерството на истината от романа на Оруел “1984г.”, което много обича да изтрива разни факти, хора и дори думи от официалната история на супердържавата Океания, нека да мина на темата за туристическата дестинация, за която искам да ви разкажа. Една дестинация, чиято история по сходен начин отсъства от официалната информация за България.

Става въпрос за митичната Царичинска дупка, намираща се в едноименното село на 30-ина километра Северно от София.

Импровизираното социологическо проучване, което направих сред съседите ми пиещи в градинката пред блока, ми даде възможността да си направя извод, че хората или въобще не са чували за Царичинската дупка, или знаят твърде много. Всевъзможни митове и легенди се носят за историята с дупката и много стройни конспирации свързващи извънземни с израелските тайни служби могат да бъдат чути по тази тема.

Ще се опитам да ви синтезирам малкото обективна информация, която съвпада в повечето  статии по въпроса, които успях да намеря. Дръжте се, обаче, понеже и така обективните факти изглеждат като фантастичен роман.

В края на 1990 г. Жителят на село Царичина Димитър Кекеменов посещава своя стар познат

от казармата Стамен Стаменов – председател на асоциация “Феномени” и му разказва, че е сънувал как Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и Г.С Раковски са му заявили, че той е потомък на цар Самуил и трябва да поведе българите. Раковски по-специално му е разказал къде точно се намира съкровището на Самуил – на една поляна в центъра на родното му село. Стаменов води “наследника на Самуил”, при друг свой стар боен другар – началника на Генералния щаб на Министерството на отбраната ген.-полк. Радню Минчев.

Как точно са се аргументирали не е ясно, но на 6 декември в Царичина пристигат военни с тежка техника, водени от шефа на химически войски ген. Любен Динев, полк. Цветко Кънев, полк. Делчо Наплатанов и дъщеря му Марина, която е екстрасенс. Периметърът се загражда и се прави изкоп с дълбочина 2,5м. Не се намира и намек за съкровището на Самуил, но няколко дни по-късно

операция “Слънчев лъч”, както е наречена от военните, получава

подкрепление в лицето на екстрасенса Елисавета Логинова. Освен с висши ръководители на българската армия, Логинова разговаря и с извънземна цивилизация, която й дава информация, че на мястото има заровена камера с първия представител на човешката раса – двуполов извънземен, висок над 2 метра, който вероятно е замразен дълбоко под земята.

Логинова чинно предава указанията на извънземните, на висшите офицери и те организират мащабна операция по изкопна дейност продължила почти 2 години. Операцията се провежда със санкция на най-висшите ръководни органи в лицето на трима поредни министри на отбраната и дори президента Жельо Желев. Всички действия се извършват в пълна конспирация – периметърът е ограден, а върху дупката са разположени военни палатки.

Изкопан е спираловиден тунел с дължина над 160 метра, който слиза на

дълбочина повече от 70 метра. Похарчени са около 16 милиона лева за операцията, а междувременно е направена консултация дори с феномена Баба Ванга, която потвърждава, че там има “жълт маймун” , “ни мъж, ни жена”, но не бива да се стига до него, тъй като цивилизацията ни още не е подготвена, а той “може да се събуди и от въздуха”.

Логинова, която е главен мотор на разкопките успява да запише няколко тетрадки със странни йероглифи, които извънземните са й продиктували. Записките са изпратени за консултация в Израел, където биват завинаги изгубени. Междувременно няколко нещастни случаи с участници в операцията (в това число и самоубийството на Наплатанова, което кара баща й да твърди, че тя е манипулирана с психотронно оръжие), засилват митовете около случая.

Всичко продължава до края на 1992г., когато вестник “Нощен труд”

надушва пикантната история и публикува серия подробни репортажи за операцията. Случаят придобива публичност и кара новоназначения военен министър Александър Сталийски да назначи комисия от учени, които проверяват данните и излизат със становище, че тази операция е губене на време. На базата на тяхното становище Сталийски закрива “Слънчев лъч”.

В присъствието на журналисти дупката демонстративно е запушена с бетонна тапа и оттогава-нататък официални подробности за случката не се съобщават. Всички истории са оставени в ръцете на екстрасенси, участници в копаенето и разследващи журналисти (а от скоро и влогъри), които периодично публикуват “разкрития” за Царичинската дупка.

Само преди няколко седмици моята скромна персона се озова

в района на Костинброд. И понеже, както вече ви признах, имам навика да чета всевъзможни глупости, бях добре подкован с истории за мистериозната дупка, изкопана от военни под наставленията на екстрасенси.

След Костинброд отбихме през красивото село Градец

и след като продължихме по феноменалния панорамен път се озовахме на една малка поляна с трафопост и кръстовище. Зад поляната се намира ресторант “Дупката”, който в интернет пише, че е “временно затворен”, но от това, което видяхме това време е започнало доста отдавна.

За сметка на това от другата страна на пътя има нов и добре

поддържан параклис. На самата поляна има изпочупена беседка осеяна с боклуци, а в самото й начало има голям камък, на който с блажна боя е написано “Дупката”.

За съжаление това е прозаичния финал на тази иначе толкова мистериозна и изпълнена с конспирации история – мръсна поляна и един камък. А всъщност Царичина можеше да бъде превърната

в световно известна дестинация за извънземен туризъм.

Липсата на информация е родила толкова теории и мистификации, че с малко повече съобразителност и търговски нюх тази поляна с циментова плоча под тревата можеше да събира любители на фантастичните теории без никакъв проблем. Да не говорим, че местността наоколо е чудно красива и само разходката до Царичина си заслужава.

Вместо това имаме една дупка, която дори не е дупка

и едно бяло петно в най-новата история на България.

Като говорим за бели петна в историята на България, pals внимавайте какви ги върши това правителство по темата с Македония, докато ни баламосват с коалиционните си скандали. Защото България може да преглътне едно изчезнало двуполово извънземно, но без половината си история тази държава трудно ще се съхрани.

Други истории от мен, можете да намерите на Фейсбук страницата ми

- реклама -