Британският бежанец тази седмица открива тайнственият град Хераклея Синтика и му се случват интересни приключения:
Здравейте mates!
Докато седим в къщи на сушина и чакаме bloody пролет най-сетне да дойде, аз продължавам с историите за пътешествията на мен и моето семейство из магическите планини в Югозападна България. Да точно така, югозападна. Last time толкова се оплетох с мистичните истории около Баба Ванга, че съм омесил Пирин, Беласица, Родопи, югоизток и югозапад и т.н. Усетих се, чак
когато видях коментарите ви във Facebook.
Няма смисъл да измислям тъпи оправдания за обратните посоки на движение при нас англичаните или грешки на езика, който все още уча.
Когато съм сгрешил, съм сгрешил и това е. Очаквам по същия начин да се почувстват след някоя друга седмица и 40% от българските гласоподаватели, които са се разходили до урните при последните парламентарни избори, но да не се отплесваме.
За да избегна подобни грешки, в
историята си за тази седмица ще карам по ред от самото начало.
А началото на историята ми mate, започва със Зевс. Знаете го, това е главният бог от Олимпийския цикъл на Старогръцката митология.
Един много кисел dude с брада и гръмотевица в ръката, който е известен с това, че лесно се изнервя и често кръшка на жена си Хера. Actually от всички главни богове на Олимп,
които са деца на Зевс, нито един не е
от брака му с Хера. Тази търпелива женица, иначе покровителка на брака и семейното огнище, има само един син, който е със запазено място на Олимп и според митовете, тя сама е заченала от себе си и си го е родила. Това е Хефест – ковачът на боговете, покровител на огъня и обработката на метала.
Именно този Хефест, веднъж така вбесил Зевс,
че той го хванал и го метнал от Олимп чак на земята при простосмъртните. Хефест може и да е бог, обаче се пребил като куче. Даже оттогава куца. По същественото за нашата история е, че изхвърленият бог се приземил на остров Лемнос. Това е един прекрасен остров между Халкидики и Гьокчеада близо до турската граница.
Макар че по това време турците още на са
били замислени, даже. Anyway. Приземява се нашият mate, на този остров, на който by the way има загаснал вулкан, и местните мъже (уточнявам мъже, важно е за историята) го намерили и се погрижили за него.
За благодарност Хефест ги научил на магията на обработването на метала и те станали най-прочутите ковачи в Древна Елада.
Само, че мъжете от Лемнос заети с
металургична дейност по някое време забравили традиционните ритуали в почит на Афродита и тя толкова им се ядосала, че ги наказала да имат много лоша телесна миризма. Съответно жените от острова спрели да се приближават до тях, а мъжете като истински свине си докарали леки жени от съседните острови. Тогава жените им вече сериозно се ядосали и избили всички мъже на острова. Остров Лемнос станал населен само от жени.
Да не се бърка с остров Лесбос,
там историята е друга. However, не след дълго на острова акостирал Тезей с аргонавтите и long story-short – пътешестващите мъже и самотните жени, рязко оправили генофонда на острова.
И тук е мястото да спомена mate, че населението на остров Лемнос е едно древно тракийско племе, което се нарича Синти.
С времето синтите лека-полека се
изселили от острова и се преместили по бреговете, а след това и във вътрешността на Балканския полуостров. Те населявали средното течение на река Струма – между планините Беласица и Рупелска, а също така и по течението на река Струмешница на запад край днешен Петрич.
В средата на IV в. Пр. Хр. Известният македонски владетел Филип II, присъединява земите на синтите към царството си и по това време край изгасналия вулкан Кожух, там където Струмешница се влива в Струма, се създава град Хераклея Синтика.
Селището Синтике по името на племето,
което живее там е имало и преди това, а Хераклея идва от Херакъл или Херкулес, който според македонските царе е родоначалник на тяхната династия. Явно мегаломанията е отколешна черта на македонците.
Хераклея Синтика се превръща в един от най-важните градове в региона. Предполага се, че в даден период е имал площ от над 10 кв. км. по целия Кожух и околните поляни около реките. Над 20 хил. души са живели тук през Античността, а населението е било мултиетническо, от траки, през македонци, гърци,
че дори и по някое време гали.
През IIв., когато Македония става част от Римската империя, Хераклея Синтика процъфтява още повече. Градът се намира на стратегическо място между основни пътища, богат е на природни ресурси и нещо много важно за римляните – има минерални извори. Ops! Забравих да спомена, че в Хераклея Синтика на практика последният македонски цар убива брат си. В борбата си за престола наследниците на Филип V,
се забъркват в страшни интриги.
Така Персей, който е по-големия брат, но е незаконно роден, опитва да отрови брат си Деметрий, и след като не успява, изпраща убийци да досвършат работата. После идват римляните of course и стъжняват живота и на Персей и на цялата му останала рода.
Някъде към средата на III в., ужасно земетресение
разрушава Хераклея Синтика. Жителите му не се отчайват, а възстановяват града още по-красив отпреди. После градът е опожарен при атака, а няколко десетилетия по-късно, ново земетресение окончателно отказва хората да живея там и те се изселват в намиращият се от другата страна на Струма град Дезудава (Сандански).
Така през вековете Хераклея Синтика потъва
в забвение. В историческите текстове има много информация за този величествен град, но никой вече не помни къде се намира. Що се отнася до синтите, те не е ясно с кого са се смесили и как са се наричали после, но през Средновековието този регион, който е бил тяхна територия започва да се нарича Мървашко и става известен като най-важния рудодобивен район на Османската империя.
Не е зле като за ученици на бог Хефест, isn’t it?
През последните над 100 години, учените от цяла Европа спорят къде точно се е намирала Хераклея Синтика. Има всевъзможни теории, но никой с точност не е успял да го докаже. В края на 90-те години една незряща жена известна с това, че много познава разни работи още преди да са се случили, казва, че на Кожух планина има останки от древен град, където е заровен убит цар. Тя твърди, че душите на мъртвите от този град говорят с нея. Това по никакъв начин не трогва историците.
Знае се ,че в района има останки от антични селища,
но дотогава теорията е, че на мястото на днешен Петрич е бил тракийски град наречен Петра. Все пак понеже жената е доста популярна (наричали са я Баба Ванга by the way) издейства край Рупите, откъм източната част на загасналия вулкан Кожух, да се построи църква. Впоследствие там се създава цял комплекс, наоколо има горещи минерални извори и хората все повече започват да се мотаят в този район. Баба Ванга умира през 1996 г.
През 2002 г. историкът от Петрич д-р Сотир Иванов
забелязва хора с багер да копаят край останките на един от известните некрополи в района. Човекът вика полиция, иманярите са арестувани, а там където са копали е открита половинтонна мраморна плоча с надпис, който указва, че император Галерий връща градските права на Хераклея Синтика. Така е доказано, че митичният град се намира точно тук и ( о, какво съвпадение) именно тук, Персей убива законния наследник на Македонската империя Деметрий. Не е зле като за 80-годишна старица, която е незряща от малко момиче, а!
През последните 10-ина години са направени
разкопки на южния склон на Кожух планина. Археолозите са разкрили централният площад (форум) на Хераклея Синтика и останките от много търговски сгради и древни светилища. Единственото на българска територия светилище на Немезида е установено тук.
Намерени са останките и на огромна гражданска базилика. Това е обществена сграда изпълняваща функциите на общински съвет и съдилище.
Мраморни статуи, плочи с надписи, хиляди монети
от целия почти хилядагодишен исторически период, в който е съществувал Хераклея Синтика, доказват, че градът е функционирал на пълни обороти. Част от впечатляваща канализация е разкрита под централната част на града. Предполага се, че и тук се е използвала прословутата хипокаустова система за отопление на римските бани, само, че вместо с горещ въздух, отоплението е ставало направо с 75% вода, която извира от минералния извор. С други думи Хераклея Синтика си е имал естествено подово отопление.
През последните две години, поради липса на
финансиране, а и на правителство, пред което да се кандидатства за финансиране, разкопките на Хераклея Синтика са прекратени.
Ние посетихме тази забележителност в онзи магичен следобед, когато бяхме на Рупите и дъждовната буря, рязко се смени с топло слънце. Когато излезеш от комплекса на Ванга и подминеш странния минерален извор, който е насред една поляна, обграден с рехава дървена ограда, зад която виждаш голи хора
да се топят в някакви димящи локви,
можеш да хванеш един черен път през поляната отпред. Ако се огледаш ще забележиш, че зад минералните извори вече е изникнал цял комплекс от масивни сгради с вид на ж. к. „Манастирски ливади“. Това може само да доведе до тъжното заключение, че явно и тук скоро ще се бетонира до шия.
Ако не си с много ниска кола, можеш да
минеш по черния път през ливадите и ще се озовеш на една 2-километрова отсечка, която обикаля Кожух откъм южната страна. Там можеш да разгледаш разкопките от Хераклея Синтика.
Ако имаш нашия късмет, на смяна ще се окаже един от супер дружелюбните пазачи, който е участвал в разкопките. Ще ти разкаже адски увлекателно за всеки камък изровен в подножието на този заспал вулкан. Ако пък ти самия се разходиш из разкопките или по пътечката по хълма над тях ще видиш, че изпод тревата и калта на склона
се подават ръбовете на зидове и стени от още сгради.
Направо е сюрреалистично mate! Историята буквално стърчи от земята край теб, трябва само някой внимателно да я разрови.
Като гледам новините от парламента през последните дни, имам чувството, че за съжаление още дълго време няма да има кой да го разрови този хълм и да възстанови славната история на този древен град.
В същото време като виждам бъдещите спа-хотели
от другата страна на античния град, съм убеден, че утре, ако пак тресне едно земетресение, тези грозни бетонни хотели ще изчезнат и ще бъдат забравени завинаги. Но останките от Хераклея Синтика ще се запазя, както и досега. Ще останат да чакат някое по-мъдро поколение от човечеството да се появи, да ги изрови и да научи историята си. Защото, you know, историята трябва да се учи, за да не се повтарят грешките от нея.
Зареждане ...